Православната църква чества днес Възнесение Господне или Спасовден. Празникът е подвижен и се отбелязва на 40-тия ден след Великден, винаги в четвъртък. Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята и се явявал на Своите ученици, за да беседва с тях и да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от апостолите си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се въздигнал в небесата. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението.

Българският народ нарича празника Спасовден, Денят на Спасителя – название с дълбок религиозен и богословски смисъл.

Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна. За народа спасовският дъжд е също толкова ценен, колкото и гергьовският - капката струва колкото жълтица.

На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли. Затова нощта срещу Спасовден е лечебна и болните от различни болести, както и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.На днешния ден се берат билки и се свива русалски венец, през който децата се провират за здраве. Билките се сушат и целогодишно се използват за лек.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. В българския народен календар празникът се свързва предимно с  култа към мъртвите. Вярва се, че душите им били “разпуснати” на Велики четвъртък, а се “прибирали” на Спасовден. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници, наричана “Черешова задушница”, защото се раздават череши.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Имен ден празнуват Спас, Спаска  Спасена. 

Честит празник!