В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница Православната църква е установила специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панахида познаваме и като Черешова задушница.
На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Църквата.
Задушница е ден, в който поменаваме починалите си близки и приятели. В забързаното ежедневие, сред овълчените хора и често наобиколени от навъсени лица, погълнати от проблемите и ежедневно вълнующите нам въпроси, забравяме за напусналите ни скъпи хора. И именно Задушницата е денят, когато ние отдаваме необходимото тям.
За-душница. За душата означава думата. За душата. Нашата - за успокоение, и тяхната, на покойниците - спомен за тях, защото ако и да не са телесно с нас, както казва свети Теофан Затворник, душите им навсегда са с нас и край нас. А споменът за тях живее вечно в съзнанията и сърцата ни, макар и често да поизбледнява с годините.
