Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея. Към нея народът е прибавил и празнуване на „Баба Шарка” – Сипаницата.
На този ден окичват плодните дръвчета с мартеници.

Евангелската легенда за 40-те войници е следната:
Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.
Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага и мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе! 
На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали.

Денят на Свети Четиридесет мъченици в нашия календар е свързан с победата на цар Иван Асен Втори над византиеца Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година. По този случай българският владетел построил в столицата Търново прочутия храм "Свети Четиридесет мъченици". В църквата има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”. На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”

Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник - "Свети Четирсе", или наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.

На този ден се месят "младенци" - обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сърми.

С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден "се обръща към лятото" и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.

На 9 март имен ден празнуват: Гордан, Горян, Горянка, Младен, Младенка, Младин, Младинка.