„Имам проблем с алкохола?! А бе, вие луди ли сте?”
В общи линии така би протекъл разговорът със „загрижени” за благосъстоянието на черния ми дроб приятели и роднини, които си въобразяват, че водя нечовешка борба със спиртния „порок”.

Истината е, че обичам да се възнаграждавам с чаша вино или три пръста качествен бърбън за добре протеклия живот през изминалото денонощие. Имам си обаче ритуал - не пия в съботите. Правя ленински съботник на пречиствателната станция в мен. (Това правило, разбира се, не важи по време на ваканциите – бел. а.)
Но хайде да се разберем.

Не съм някакъв алкохолен пропадняк, а изтънчен алкохолог – защото си е цяла наука да можеш да пиеш. Нито съм някакво пиянде, което вдишва жизненоважната водка директно през порите. Аз съм генетично обременен радетел на физическия и духовен комфорт. Това че израснах сред претъпкани от щедрост гроздови масиви, които дядо и татко вещо превръщаха в блага ракия и пивко винце, ме сдобиха с доживотна високоградусова присъда.
Как да сготвя виртуозно телешко с манатарки, ако кураж не ми дава чаша чудесно каберне? Или безстрашно да се впусна в приготвянето на суши, без на една ръка разстояние да ми се усмихва по японски срамежливо слабичко саке?

Пия за удоволствие, а не се наливам за забвение. Поне това дължа на алкохола, защото много е важно да бъдеш сериозен с него. Той не обича лигльовците и несериозните обещания. Като си му дал дума, че ще отделиш само 100 грама от безсънието си, така да бъде.

О, и много е важно да не му отреждате подценителната роля на заместител на каквото и да било. Той не е противопожарен изход за недоволството ви от битието. Ако имате демони, с които да се справите, ходете пеша на работа. Чудесна терапия за хаоса у вас и за добрата ви форма. Хем автотерапевтирате жужащите си мисли, хем се отдалечавате с няколко километра от заседналия начин на живот.

Бъдете сериозни с алкохола. Отдавайте му чест с обичайната чаша вино, но бъдете любезни с него. Не пийте просто за да „успокоите опънатите си нерви”. Пийте, за да усетите мощта на дъбовата бъчва, гъделичкаща небцето ви с нежността на ванилия и пушек, докато поглъщате изстудено шардоне. Пийте, за да усетите горските плодове и танин, които се боричкат върху езика ви, благодарение на наситено каберне.

Пийте, защото ви доставя удоволствие, а не защото ви „помага”.

Разбира се, винаги го има варианта да окачвате от време на време халбите на стената. Не съм чула някой да е ритнал алкохолната камбана, защото е пропускал да пие в събота.