Обзалагам се, че се изненада, когато тя ти каза сбогом. Обзалагам се, че не очакваше да си тръгне от теб. Обзалагам се и че не очакваше да издържи и да не се върне при теб.

Защото беше свикнал с това да е до теб. Винаги до теб. Да ти казва да винаги когато искаш това от нея. И когато не го искаш. Да поставя себе си след теб. Да вижда само теб. Да говори само за теб. Да живее за теб.

Беше свикнал да е само за теб.

Беше сигурен, че ти ще си този, който ще си тръгва. И ще се връща, когато поиска. Ако поиска. А тя ще е там и ще те чака. Тя ще е там и ще ти прощава.

Беше свикнал да те обича безусловно, а ти нея - когато условията те удовлетворяват. Не ти и хрумваше, че любовта, която тя ти дава, е нещо специално. Нещо, което човек не среща всеки ден в живота си. Нещо, което за първи и последен път има в живота ти.

Защото тя те обичаше, както никой друг не те е обичал. Обичаше те, когато я нараняваше. Обичаше те, когато я лъжеше. Обичаше те, когато я пренебрегваше. Обичаше те, когато самият ти дълбоко в себе си знаеше, че не заслужаваш да те обича.

Прие я за даденост и я третираше като даденост. Докато един ден сърцето й не се пропука. Докато сълзите й не се пресушиха. Докато не се почувства празна, изхабена, уморена. Докато не разбра, че е време да си тръгне. Докато не си тръгна.

Но след болката от несподелената любов, след болката от разбитото сърце дойде проглеждането. Дойде порастването. Дойде осъзнаването. 

Защото тя прогледна и осъзна. Осъзна, че заслужава да обича себе си. И че ти никога няма да бъдеш мъжа, който заслужава. Осъзна, че е време да си тръгне. Осъзна, че е време да те остави в миналото си. За да начертае ново бъдеще. 

И ето, че, когато тя осъзна всичко това, ти самият осъзна, че я губиш. И се опита да я върнеш. 

Как?

Обещавайки й всичко, което тя някога те бе молила да обещаеш. Но не разбра, че тя всъщност никога не бе искала обещанията ти. Бе искала действията ти. 

Не разбра, че, когато една жена затвори сърцето си за теб, никога няма да успееш отново да влезеш в него. 

Не разбра, че по-лошо от неосъществената любов е пренебрегната любов.

Защото ти пренебрегваше любовта й. Защото пренебрегваше нея самата.

Затова не се учудвай, че няма да се върне при теб. Противното би значело да се върне при болката, при несигурността, при противоречивите сигнали и голите думи. Противното би значело да се върне там, откъдето избяга.

Твърде късно се сети, че иска да държиш ръката й, когато се разхождате.

Твърде късно се сети, че иска да бъдеш до нея не само когато няма как по-интересно да прекараш деня си.

Твърде късно се сети, че иска да я поставиш на първо място сред приоритетите си.

Не хаби гумите си - чувала ги е достатъчно.

Не хаби сълзите си - изплакала е за теб достатъчно.

Не хаби действията си - видяла е от теб достатъчно.

Боля я достатъчно. 

Затова сега тя продължава напред. Без теб. И е наистина добре.

Без теб.

Вдъхновено от мрежата... и живота