Манол Пейков е роден и живее в Пловдив. Завършва ЕГ Пловдив и Американски университет в Благоевград. Създател е на културно-информационния гид „Програмата Пловдив Инфо“ и на звукозаписно студио „Пекарната“, чийто съсобственик е. От 2006 г. работи като управляващ съдружник в издателство Жанет 45, където се грижи за преводните издания. За последните осем години е организирал над 30 турнета с водещи чуждестранни автори. Издадените от него книги са носители на редица награди. Пейков бе част от Управителния съвет на фондация "Пловдив 2019" от създаването  и бе активен участник в прохождането и спечелването на проекта. На предишната сесия на Общинския съвет обаче той бе отстранен с аргумента, че е в конфликт на интереси. Интервюто с бившия член на УС на "Пловдив 2019" бе направено преди събитията от вчерашната сесия на Общинския съвет, а във финалния въпрос Пейков коментира и новите промени в УС.

-Г-н Пейков, на сесията, на която бяхте отстранен, общинските съветници гласуваха масово...

-Единодушието на Общинския съвет е най-потресаващият елемент в цялата история. Има две възможности - или да са получили заповед отгоре, или да не се интересуват за какво гласуват. И двете обаче не са ласкави за тях. Безотговорното гласуване - независимо дали става дума за пари, или за отстраняване на човек, е компрометиращо. От случилото се излиза, че цялата управа на този град е построена върху картонена кула.

-В типичния си стил българинът винаги търси интереси, когато някой заеме някакъв пост. Вашият интерес да станете част от Управителния съвет какъв беше?

-Знаех, че трябва да се водят битки и че някой трябва да се включи в тях. Затова влязох в УС на фондацията. Покани ме Стефан Стоянов и аз си чудех да приема или не. В крайна сметка си казах: „Винаги стоя отстрани, винаги вдигам шум и коментирам язвително. Това е лесната позиция - да седнеш на трибуната и да псуваш съдията. Трудната е да си вътре на терена”. Затова приех. Отне ни години, за да се сработим с другите членове на УС от гражданската квота. Да се обединим в общите цели. 

-След отстраняването ви мнозина се питаха добра ли е комуникацията между местната власт и фондация "Пловдив 2019"?

-Работата на Управителния съвет е дълбоко свързана с работата на общинските власти. Ако те не могат да работят заедно, нищо не може да стане. Това го видяхме в няколкото месеца, когато кметът поради известни на хората обстоятелства не присъстваше на заседанията. Истината е, че съвещанията на Управителния съвет са отворени и общинските съветници могат да присъстват. Даже би трябвало да присъстват. На тези съвети се коментират и решават неща от общоградска значимост и би трябвало те да са достъпни за обществеността. За съжаление УС в голямата част от съществуването си беше сведен до фигурант, който гласува просто точки и подточки, смяна на някоя ставка, някоя юридическа промяна. Неща, за които аз не съм отишъл там, а за промяната на града, за съдържанието. Посоката, в която вървим, концепциите. Имаше го и проблема, че Управителният съвет не бе достатъчно интегриран в работата на артистичния екип. Вероятно това се дължи на честата смяна на кадри във фондацията. 

-Заговорихте за граждански и политически квоти. И там ли има разделение?

-Ясно е, че политическата квота е чрез участието на местната власт в Управителния съвет. Аз няколко пъти съм казвал на кмета по време на заседания, че той не трябва да бъде председател на УС. Това - доколкото си спомням, е описано и в апликационната книга. Случваше се така, че когато Управителният съвет трябваше да излезе с позиция по важни теми, бе принуден да се съобразява със съображенията на своя председател, а те често са чисто политически. Ролята на кмета все пак е важна, но смятам, че е като член на Управителния съвет. Защото ни информираше за важни неща като преговори с министерства, инфраструктурни проекти. В същото време позицията му на председател на УС често го поставяше в директен конфликт със съпартийците му. 

-Политически съображения ли, дайте примери...

-Във времето, което бях част от екипа, написахме шест писма до държавните институции за парите, и умишлено те не излязоха от името на УС. Не е ли странно председателят на този УС да пише срещу съпартийците си? Не получихме отговор. Две години по-късно Менда Стоянова обяви че има проблем. А този проблем не беше коментиран с нас. Тя е пловдивчанка и познава половината УС, а с неговия председател са от една партия. Как не е споделила опасенията си? Означава, че няма консенсус това събитие да се случи на национално ниво и някой подлива вода на Пловдив. Непрофесионално бе това, което години наред правеха министрите на финансите и културата.

-От изявлението на централната власт стана ясно, че екипът в Пловдив е сгрешил, като е поискал пари за артистична програма, защото държавата няма как да ги отпусне по закон. И че трябва да бъде направена корекция...

-Формирането на бюджета на фондацията според апликационната книга и решението средствата от държавата да бъдат насочени за артистични проекти бе по съвет на консултантите ни от "Акултос". Аргументът на експертите, които стоят зад не един и два успешни проекта на Европейска столица на културата, бе, че в обществеността ще остане усещането за възможни злоупотреби. Сега става точно това. Да не говорим за 4-те млн. лв., които били дадени за зоопарка. Откъде накъде? Ние искахме пари за съдържание, а не за зоопарк. Те могат да кажат, че са дали пари и за ремонта на театъра, и за асеновградския път. Дайте и тях да махнем от ангажиментите на държавата. Тези пари нямат нищо общо, ние искахме пари за съдържание. Много по-късно от правителството решиха, че ще дават пари за инфраструктура.

-Въпреки предварителните заявки не бяхте върнат в Управителния съвет на "Пловдив 2019". Какъв е вашият коментар?

  -Ако някой е имал и най-малко съмнение дали пък отстраняването ми от Управителния съвет на фондация "Пловдив 2019" не е било плод на най-обикновена случайност - на сесията на Общинския съвет картите най-накрая бяха разкрити. Никой не отвори и дума за евентуалното ми връщане. За сметка на това кметът Иван Тотев излезе с предложение за назначаване на трима нови членове - Александър Държиков, Тони Симидчиева и Антон Баев, на мястото на напусналите Амелия Гешева и Даниела Дженева и на мое място. Ако всичко това не беше смешно, щеше да е тъжно. И не защото става дума за мен, а защото тук говорим за най-съкровените устои на демокрацията. Да отстраниш някого заради "конфликт на интереси" без никакви доказателства, без да разговаряш със свидетели, без дори да направиш елементарно усилие да проучиш ситуацията; после да кажеш, че е станала грешка, да се извиниш, да си "посипеш главата с пепел", да обещаеш "извънредна сесия" за възстановяване на потърпевшия - и най-накрая, по време на самата сесия, ни лук ял, ни лук мирисал, да предложиш нов човек на мястото на отстранения, че и да го гласуваш, без дори да повдигнеш темата за допуснатата (уж!) грешка на предишното заседание - това е демонстрация на задкулисие в най-чистия му вид. Жалко за Пловдив. Жалко за каузата, за която работих, в която вярвах и продължавам да вярвам. И не защото новите хора не биха могли да свършат работа, а защото, когато действаш в подобен стил, за всички става до болка ясно, че единственото, което преследваш, е не добруването на града и гражданите му, а твоят собствен план. И все пак в цялата работа има и нещо хубаво: след толкова много интриги, след безброй полудействия и полуистини, всичко е вече на масата. И няма как да бъде скрито.