Сирия. Арена на военни действия, смърт, глад, сълзи, липси.

Едва ли е място, където някой ще има интерес към книгите.

Само че, оказва се, местните хора пълнят подземна библиотека с томове, спасени от бомбардирани сгради и читателите преминават през снаряди и куршуми, за да я достигнат.

Това означава да оценяваш книгите и тяхното значение. Наистина...

След стръмно стълбище, под летящи шрапнели, бомби и снайперистки куршуми, има голяма и слабо осветена стая, разказват от ploshtadslaveikov.com.

Заровена дълбоко под разрушена от бомба сграда, тя е дом на тайна библиотека, осигуряваща знание, надежда и вдъхновение за мнозина в обсаденото дамаско предградие Дарая.

„Видяхме, че е жизнено важно да се създаде нова библиотека, така че да можем да продължим образованието си – казва Анас Ахмад, бивш студент, който е един от основателите. – Поставихме я в подземието, за да я предпазим от унищожението, на което са подложени толкова много други сгради тук.“

Обсадата на Дарая от правителствени и проасадски сили започва преди около четири години. Оттогава Анас и други доброволци, много от които бивши студенти, чието следване е спряло заради войната, са събрали повече от 14 хиляди книги на всяка тема, която можем да си представим.

За същия период над 2000 души – много от които цивилни – са убити. Но това не спира Анас и приятелите му да обхождат опустошените улици за още и още материали, които биха могли да попълнят рафтовете на библиотеката.

„В много случаи ние събираме книги от домове, ударени от бомба или снаряд. По-голямата част от тези места са близо до фронтовата линия, така че е много опасно – казва той. – Трябва да минаваме през бомбардирани сгради, за да се скрием от снайперистите. Необходимо е да сме изключително внимателни, защото те понякога ни преследват с поглед и дуло, предвиждайки къде ще е следващата ни стъпка.“

Анас обяснява, че това с книгите помага на общността по различни начини. Доброволци, работещи в болницата, ползват медицинските книги от библиотеката; недовършили обучението си учители си служат с тях, за да готвят класове; млади стоматолози опират до лавиците за съвет как да направят пломба или да извадят зъб.

Местоположението на библиотеката е тайна, защото Анас и останалите доброволци се опасяват, че би станала водеща цел на нападателите, ако научат къде се намира.

 

Но дори и така, подземието се намира в зона, считана за твърде опасна за деца. Младо момиче, Ислам, разказва, че прекарва почти цялото си време на закрито, играе игри в опит да игнорира дълбаещия глад в стомаха си и чете книги от библиотеката, донесени ѝ от приятели.

Друго дете посещава библиотеката всеки ден – защото живее в съседство. За 14-годишния Амджад е по-безопасно да е там, отколкото над земята, и с течение на времето ентусиазмът му по мястото му е спечелил ролята на „заместник-библиотекар“ .

Създателите на библиотеката споделят: „Книгите ни мотивират да продължаваме. Четем как в миналото, когато всеки е обръщал гръб на някой народ, той все пак се е справял. Така че и ние можем. Те ще помогнат на живота ни, след като Асад си отиде. Можем да го планираме само чрез книгите. Искаме да бъдем свободен народ. И да се надяваме, че чрез четене ще го постигнем.“

Източник: Ploshtadslaveikov.com