За  тежкия кръст  на българската култура  и голготите на хората, които оставят творчески следи  за  бъдещето.  Проф. Анастас Славчев – музикант, педагог, общественик, бивш ректор на АМТИИ, предложен  за удостояване  с орден „Св.св. Кирил и Методий“ – първа степен. 

Приемам наградата си като знак, че всичко това, което съм извършил през моите 50 години творческа дейност като педагог, като изпълнител, не е останало незабелязано в Пловдив, в страната и в чужбина. Фактът, че през миналата година бях удостоен с изключително високото звание „почетен гражданин на Пловдив“, а сега и с това високо държавно отличие, говори, че времето, през което съм живял, това, което съм създал, е имало някаква стойност за самото общество. Бързам да отнеса  тази награда към всички колеги, към всички приятели, хората, с които съм постигнал успехи като изпълнител, преди всичко и моята съпруга проф. Дора Славчева, с която дуо „Славчеви“  сме концертирали на три континента. И към моите колеги от АМТИИ, великолепните диригенти проф. Златина Делирадева и Крикор Четинян, на които съм благодарен, че сме работили, тази награда се отнася и за тях, заяви проф. Анастас Славчев.

Той подчерта, че точно преди година на Разпети петък при посещението си Йерусалим  отново е преосмислил свързаните неща с човечността и духовността. По думите му, човечността намалява все повече и повече в нашето общество, което дава отражение и върху възпитанието на младите хора. Като пример той посочи излъчваните по телевизионните канали реалитита, програми и филми, в които човешкият живот няма стойност. Това рано или късно довежда до факта, че младият човек остава с впечатление, че всичко е позволено . Изкуството остава на заден план, заяви проф. Славчев.

 Достъпът до изкуство днес е ограничен, да се обучават по изкуство могат само хора, които имат финансова възможност,  намаляват и школите по изкуствата.  Трябва да обръщаме внимание и на традициите, които събират вековния опит на нацията, а не да се обръщаме към ритуалите само по празници. Не ни е ясно и какъв ще бъде финалът на реформата в сферата на образованието.  Реформите трябва да стъпват на традициите, а не да се къса нишката с постигнатото преди това и всичко да започва отначало. Лошото е обаче, че никой не търси резултат от реформите, както  и отговорност от тези, които са провеждали реформата, подчерта проф. Славчев.  В областта на музикалните традиции страната ни има прекрасно музикално образование, но  над 80% от възрастните  музиканти търсят работа в чужбина и така България се явява спонсор  на европейската и световна музикална култура.  Българското Правителство плаща за обучението на тези хора,  но не е намерен механизъм парите да се връщат в България, както това става в спорта, подчерта проф. Анастас Славчев. Повече чуйте от звуковия файл.