Все още не се знае каква е точната причина за трагичната катастрофа край Своге, отнела живота на 17 човека и дали асфалтът и изобщо пътната обстановка е първопричината. Думата “асфалт” има гръцки произход и в първоначалното си значение означава “да подсигуря”, “да скрепя” нещо. Асфалтът е лепкава черна полутечна маса, съставена основно от битум. Той се получава при обработка на нефт, макар че в природата има и естествен битум. Много често под асфалт се разбира асфалтобетон, т.е. смес от асфалт, пясък и трошен камък, използван за настилка на пътищата. В тази смес асфалтът играе ролята на свързващо вещество, което слепва отделните части.

В зависимост от конструктивната позиция на пласта съществуват няколко вида асфалтови смеси. Единият е битумизираният асфалтобетон или т.нар. смес за основи. Това е относително едър трошен камък (около 86%), пясък (около 10%) и битум (около 3,5%). Биндерът е неплътен асфалтобен от среден трошен камък (около 86%), пясък (около 10%) и битум (около 4%). Тази смес е основна за всички пътища, има дрениращи свойства и е носимоспособна. Трети вид е плътната асфалтобетонна смес или износващият пласт. Тя е съставена от дребен трошен камък (около 80%), пясък (около 10%), битум (около 5%) и каменно брашно (около 5%). При правилно полагане и уплътняване тя не пропуска вода. Понеже асфалтът е високовискозен, той трябва да се нагрее, за да се смеси с агрегатите и температурата зависи от характеристиките на асфалта и агрегатите. Асфалт никога не се полага, ако температурата е под 5 градуса по Целзий.

Произвежда се в асфалтови бази

Асфалтовите бази се намират на не повече от 80-100 км от мястото на полагане на асфалта. Производството на асфалт се извършва с помощта на асфалтосмесител. Това е завод, наричан най-често асфалтова база, който се изгражда на не повече от 80-100 км от мястото, на което ще се полага асфалтът. Съществуват и мобилни асфалтови бази. Асфалтосмесителят се зарежда с камък с различен размер. Има силози, пълни с битум и минерално брашно. Материалите се съхраняват и транспортират така, че да се гарантира запазване на качеството им. Производството се контролира от машинен оператор, който чрез компютър и датчици за температура контролира работния процес. Той се разделя на различни етапи: смесване на каменните фракции заедно с минералното брашно и битума, загряване и т.н. Операторът контролира времетраенето на сухото бъркане и продължителността на смесването с битум, както и температурата на готовата смес в зависимост от различните рецепти за правене на асфалт.

Строителят на пътя е длъжен да даде проби

В техническата спецификация, която Агенция “Пътна инфраструктура” публикува като част от всяка обществена поръчка, са посочени технически изисквания. Според тях изпълнителят трябва да уведоми предварително какви са източниците на материали, които възнамерява да ползва, и да предостави представителни проби за изпитване. “Материал, чийто източник не е бил предварително одобрен, няма да бъде използван. Това не означава, че целият материал от източника е одобрен. Изпълнителят е длъжен да установи системен контрол и чрез изпитване да докаже, че е използван само материал, който удовлетворява техническите изисквания, дадени в различните клаузи на тази техническа спецификация”, посочват от АПИ. Пробите от готовия асфалт и от материалите за него се проверяват в лаборатории.