Министърът на външните работи не обелва дума по повод на думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който има планове за Кърджали, както за Одрин. Това бездействие издава някаква зависимост. Скандално е!

Не за пръв път турският президент предявява териториални претенции към балкански държави. Преди година и половина той преначерта ислямската дъга на Балканите, достигайки до Търговище и Шумен. Тогава нашето външно министерство отново не реагира.

От скоро имаме подобна реакция. Бившия министър беше казал за изказването на Ердоган, че няма нищо тревожно. Това не било въпрос на граници, а на негово сърдечно увлечение. Какво увлечение?

Не може един президент, който е авторитарен диктатор в Турция, да говори, че всичко му е на сърцето – от Кърджали, та чак до Сибир. Кърджали му е на сърцето на Ердоган, а на мен Лозенград и Бунархисар, където е загинал моят дядо на 34 години по време на Балканската война /1912-1913 г./ Неговият гроб е заличен. В изявленията на Ердоган се прозира съюзът между ислямизма е неоосманизма.

В Анкара вече си въобразяват, че могат да възстановят геополитическото пространство на Османската империя към Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и Сибир.

Това е нещо нечувано с оглед на ревизията, която Ердоган прави на Мустафа Кемал Ататюрк /1923-1938 г./. Последният проповядваше, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. А Ердоган казва точно обратното: „Нас ни възпитаваха, както по времето на Ататюрк, че ние трябва да се затворим само в Анадола. Не. Ние трябва да се отворим и в трите посоки – към Балканите, Близкия изток и Кавказ и Средна Азия”. Това е едно много опасно явление и заплаха. Има едно имперско умопомрачение в Анкара и това е много опасно.

Но в Турция добре си дават сметката, че тези територии на три континента не могат да бъдат върнати с ятагана.  Възвръщането им може да стане по икономически, политически, верски и културен път.

Но ние в София не можем да позволим на някой да говори, че не прави разлика между Одрин и Кърджали. Това е скандално. Българското външно министерство трябва да запретне ръкави и да защити нашия национален интерес. Имаме една смесена българо-турска комисия, която от дълги години не работи. Ердоган каза оставете вашите бежанци от Южна Тракия, ние също имаме бежанци от България. Не те нямат бежанци, те имат изселници.

Официална София трябва да каже на Анкара: не бъркайте бежанци с изселници! За съжаление външното ни министерство си е втълпило, че няма никаква заплаха от Турция.

Но нека не забравяме какво се случи в Кипър през 1984 г. Има една Севернокипърска турска република, която е призната само от Анкара, но тя продължава да съществува. Има заплаха.

Като гледам речите на Ердоган пред тези многомилионни митинги, той ми напомня за Хитлер от 1938 г. Той говори без да чете и размахва юмруци на Евросъюза и САЩ. Ердоган се чувства като новия баща на Турция, новия султан.

Много е тревожно, трябва да разчитаме на собствените си сили. Назряват събития и тук, в София, управляващите трябва да се вземат в ръце, да не се разсейват и да помислят за нашата югоизточна граница. Не трябва да се заблуждаваме – заплахата назрява от югоизток.

Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН.

Източник: Petel.bg