Говорим. Всеки ден. Думи безброй. Изливат се като водопад. Даже и не се замисляме като говорим. И то много говорим. Често без никакъв смисъл - да се самоизтъкнем, да се похвалим. Сякаш на този свят сме само ние - другите не съществуват. Само те ни обиждат и засягат, ние не сме способни на това.
Блага дума тежки порти отваря, казва една народна мъдрост. И нека се замислим - така е. Думата е онзи златен ключ, който отключва душите ни. Хубавата носи наслада, лошата - болка. Смислената радва, безсмислената носи тъга.
В днешно време всеки се е затворил в себе си. Лицата навъсени, намръщени. Сърцата отдавна затворени за доброто. Умовете обзети от някаква мания за имоти, пари, разни други придобивки. Думите - празни. А често и обидни. Тежки и жестоки, целящи нарочно да уязвят, да причинят болка, да унижат дори.
Не се замисляме, че думите са тези, които биха ни разведрили, биха ни донесли радост, биха ни усмихнали, биха дори предизвикали радостни трепети в душите ни. Че думата и думите са мехлемът, който лекува душевните рани. Думите нараняват, но и лекуват. Обиждат, но и носят радост. Наскърбяват, но и носят щастие. Думите са ключът към душите ни, към нас самите. Те са онзи златен ключ, който ни отключва и отваря тежките врати, зад които се опитваме да се крием от наобикалящия ни свят и пуска в нас всичко хубаво, приказно, вълшебно.
Затова - говорете красиви думи. На всички. Дори и на ония, които Ви ненавиждат, мразят, завиждат. Използвайте този златен ключ, за да отключите и отворите ръждясалите им тежки душевни порти. Разбира се отведнъж няма как да стане, колкото и да ни се иска. И не забравяйте, че думите, изречени от Вас, изречени от сърце, радват. Много радват.
