Писна ли ви вече да слушате и четете за Ким Кардашиян? За онази тъмнокоса провокаторка отвъд океана, която използва за автореклама дори собствените си задни части? Ако името не ви говори нищо, значи сте от малцината щастливци с неопетнени уши и очи. Защото риалити продуктът "Ким К." агресивно се провира където си поиска - в телевизори, интернет, печатни издания. И тъй като явно вече се чуди какво още да направи, за да се говори за нея, с гордост показа колко голям е задникът й. Очевадно той (или талията ) е обработен на фотошоп, но... привлича вниманието.
И други дупета се "дъвчат" от медиите напоследък. Например на тенисистката Серина Уилямс, която обясни отказа си да участва в Нюйоркския маратон с "прекалено големия си задник". Или на певицата Ники Минаж, която дори си снима дупето за обложката на своя нов албум. Или на участниците в акциите "Без гащи в метрото", които от 2002 г. се провеждат в Ню Йорк, Лондон, Милано, Букурещ, Берлин, Мексико, дори и у нас. Или провокативните снимки на Яника Мерило, съветник на икономическия министър на Украйна - освен драстичните пози с нож и кръв, на фотосите елегантно се виждат и извивките на задните части...
Примери - колкото щете. И винаги ги е имало. През 70-те години на ХХ век например масово се говореше за "най-секси" дупето на Агнета Фелдског от група "АББА". След две десетилетия Дженифър Анистън "блесна заднишком" върху корица на сп. "Ролинг Стоун". А пък в зората на новия век Джак Никълсън постави условие на продуцентите на филма "Невъзможно твой": "За кадъра, в който ще се вижда голият ми задник, не искам дубльор! Винаги съм имал желание да се видя отзад. А и не искам да изоставам от Дани де Вито, който си показа дупето в "Голямата риба"!"
През неолита Богинята майка е изобразявана с огромен ханш и малка или липсваща глава - това е символът на плодовитостта. Такава е и фигурката от праисторическото селище Слатина. Надничаме обаче в праисторията на българските земи и ни се иска да изпратим снимка на Богинята майка в луксозен плик до "звездата" Кардашиян с надпис: "Драга Ким, пасти да ядеш пред Нея! Скрий се." Няма да го сторим, разбира се, но пък ще направим друго - ще ви покажем част от творбите на стари и съвременни художници и скулптори, за които дупето е... вдъхновение. Понякога те са прекрасни, друг път - шокиращи, но обединени от обща мисъл. За Него.
Естественото продължение на гърба винаги е вдъхновявало художниците - едни за еротични шедьоври, други за изследвания, трети правят кариера с негова помощ, а четвърти то праща зад решетките. Ето част от най-ярките произведения от XVII век до наши дни, които дават представа за следите, които дупето оставя в историята на изкуството:
Якоб Йорданс, “Кандавъл, цар на Лидия, показва голата си жена на Гиг”, 1646 г. Според легендата Кандавъл - царят на Лидия през VIII в. пр.Хр., има странно поведение: показва голата си съпруга на своя телохранител Гиг. Днес на него е кръстено психическото заболяване кандаулеизъм - форма на ексхибиционизъм, при която мъжът получава полова наслада, като показва разголената си партньорка на други мъже. Фламандецът Якоб Йорданс, най-популярният художник в Антверпен след смъртта на Рубенс през 1640 г., пък провокира въображението на мнозина с картината си "Кандавъл, цар на Лидия, показва голата си жена на Гиг" (1646).
Франсоа Буше, “Мадмоазел О’Мърфи”, 1752 г. Френският живописец Франсоа Буше, любимец на мадам Помпадур и придворен художник на Луи XV, често рисува голи тела. Изображението на 15-годишната Мари-Луиз О'Мърфи от 1752 г. обаче има съдбовна роля за момичето. На картината се вижда изваяното й дупе, тя е забелязана от Луи и става негова фаворитка, но... за две години. Просто прави непоправима грешка - опитва се да отстрани официалната фаворитка маркиза Дьо Помпадур и това струва кралското благоволение.
На граф Тулуз-Лотрек пък не му върви в любовта заради недъг - като дете той чупи шийките на двете си бедрени кости и краката му спират да растат. Той обаче компенсира недостатъка с харизма и чувство за хумор. Вярно, попийва, прекарва доста време из парижките кабарета, затова на картините му често се появяват лесно достъпни красавици в... естествено одеяние.
Колкото и да е странно, основният проблем на Ван Гог в началото на творчеството му е неумението му да изобрази човешка фигура. Но вечерните занимания в частно училище в Антверпен, където рисува голи модели, не са напразни. Само година упражнения и... Ван Гог поема към Париж, където прекарва най-плодотворния си творчески период. Там се ражда и картината "Лежаща гола жена, гледана отзад", 1887 г.
През 1916-1917 г. последният покровител на Модиляни - полският поет Леополд Зборовски, и съпругата му Ханка поръчват на художника 30 платна в т.нар. жанр акт. Сред тях е и "Гола жена на диван" - дупето е на почит, разбира се. Впоследствие в Париж е открита изложба с тези творби, но за кратко - в полицейския участък, разположен срещу галерията, са възмутени от експозицията и тя е закрита само няколко часа след откриването й.
Наричат картина "Радост от живота" (1905-1906 г.) на Анри Матис химн на фовизма - течение в изкуството на ХХ век, отличаващо се с контрастни цветове и опростени форми. Художникът я представя на изложба в Салона на независимите на 20 март 1906 г. В сюжета се преплитат елементи от пасторалността и вакханалията, затова адемичните кръгове са раздразнени. Но картината е купена, което навремето не се случва често с произведенията на Матис.
В най-тежките си периоди от живота художниците често създават най-жизнерадостните си картини. От 1909-а руският илюстратор и сценограф Борис Костодиев страда от тумор в гръбначния мозък и през последните си 15 години е принуден да рисува в легнало положение. "Къпане", "Руска Венера" и т.н. са все от този труден период, но в тях има взрив от цветове, творчески порив и вдъхновение от голото тяло.
Егон Шиле, “Гола жена на колене, гледана отзад”, 1915 г. Заради подобни сюжети обаче "страда репутацията" на австриеца Егон Шиле, ученик на Густав Климт. Сприятелява се с една от възлюбените на учителя - 16-годишната Валери Нойзел, и тя му позира. Резултатът? Шиле е арестуван по обвинение в развращаване на непълнолетна - при обиска са намерени десетки откровени рисунки. Тогава са обявени за порнография, а днес струват милиони долари.
Една от ранните скулптури на Керъл Фейерман - “Джинсови шорти”, 1976 г. Големите провокатори, за които дупето е в центъра на вниманието, обаче идват през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Нюйоркчанката Керъл Фейерман днес е известна с голямоформатните си реалистични скулптури на хора - най-често на плувци. През 1976-а обаче нашумява с пластиката "Джинсови шорти" - в гръб, разбира се.
Половин тяло също е скулптура - стърчащите от стената восъчни мъжки задник и крака си нямат заглавие. Така е решил авторът Робърт Гобер. Друг американски скулптор - Робърт Гобер, през 1990 г. сътворява от восък стърчащи от стената мъжко дупе и крака, покрити с истински човешки косми и украсени с ноти. Много от творбите му напомнят сюрреалистични сънища. Любимите му теми са детството, загубата, сексуалността.
Давид Черни, “Бебета”, 2000 г. Чешкият художник Давид Черни (същият, който показа България като турска тоалетна на картата на Европа!) е прочут със скандалните си хрумвания. Но на фона на накиснатата във формалдехид полугола фигура на Саддам Хюсеин пълзящите по тв кулата в Прага гигантски голи бебета са просто лудория, събираща погледите на туристите през 2000 г.
И китаецът Му Боян пусна своя творба да се "катери". Скулптурата на голия дебеланко, който наднича през прозореца на музея, можеше да се види през есента на 2012 г. в Касел, Германия. Тогава 19 китайски артисти представиха проекта си "Всичко под небето е общо".
Британката Сали Хюит обича бродериите - с игла и конец на гергефа си може да сътвори дори дупе с всичките му недостатъци. Най-невероятната арт творба на тема "задник" обаче е на британката Сали Хюит, която обича бродериите. Но на платното, закопчано в гергефа й, се раждат не обичайните за свенливите аристократки от миналото птици и цветя, а части от човешкото тяло. Винаги такива, каквито са - далеч от идеалното. Целулитът и пъпките по т.нар. пета точка в човешкото тяло при Хюит изглеждат точно толкова привлекателно, колкото и косми по женски гърди или стрии по корема.
Източник: вестник "Труд"
