Фолкпевицата Джина Стоева вече се изявява като самопродуциращ се изпълнител. След като напусна със скандал бившите си продуценти от „Ара мюзик”, тя се чувства свободна да твори неща, които й носят лично удовлетворение. Късата коса се превърна в нейна емблема, а с участието си в „Сървайвър” придоби още по-голяма популярност. Певицата с най-пищния естествен бюст във фолка се срещна с наш репортер, пред който разказа за всички новости в музикалната си кариера, за личния си живот и мъжете в него.
- Джина, последната ти песен се казва „Лоша ме пишете” и се питам добрата или лошата напира в теб повече?
- То е като огледало – каквото ме провокира! Човек има моменти, в които показва добрата си страна, но има такива, в които става по-агресивен. И аз съм според момента. Текстът на песента се получи интересен, защото всеки се стреми по някакъв начин да бъде харесван и одобрен от хората. В същото време колкото по-бързо човек се отърси от това и спре да се вълнува от хорското мнение, толкова по-добре за него. Толкова по-свободен ще се чувства.
Дори най-харесваният изпълнител, актьор, човек на планетата – със сигурност има и такива, които въобще не го харесват. Не е и нужно да го харесват всички, защото всеки е различен и уникален. Каквото и да направя, винаги ще има доброжелатели и недоброжелатели. Аз подсказах на текстопистката как се чувствам в момента. Хваща ме яд, че изпълнителите, най-вече тези без фирма зад гърба си, се опитваме да правим някакви неща, но е изградено мнение от едно време, че има главно едни 5-6 топимена, които се одобряват и се гледат. На останалите изпълнители им се обръща по-малко внимание и самите диджеи не дават шанс да се чуят песните им. Ние се стремим да правим някакви качествени неща, но в един момент се оказва,
че е все тая, все нещо не достига
Ексцентрична в клипа на песента "Лоша ме пишете”
- Диджеи са ми споделяли, че пускат песните на въпросните топимена, без дори да ги чуят преди това, но били сигурни, че са хитове...
- Абсолютно така е. През последните години песните се пускат по имена на изпълнители - Преслава, Галена и т. н. Естествено, че те имат много успешни песни през годините. Но няма изпълнител, който през цялата си кариера да уцелва все хит. Има моменти с по-слаби песни, но въпреки това диджеите им дават шанс. Това нещо ме натъжава и ме обезкуражава да правя каквото и да било. Няма равнопоставеност. Втората ми песен като самостоятелен изпълнител се получи по-слаба като присъствие. Затова се демотивирах и умишлено бавя следващата си песен. Има моменти, в които си казвам: „Майната му на всичко, няма да се съобразявам с никого”. Почнах да си мисля
коя злина е по-добра –
да правя песни, които аз искам и усещам, независимо дали ще влязат в клубове, или да се целя в комерса, изневерявайки на себе си и те пак да не влязат в клубовете. Коя безизходица да избере човек?! Ето, песента „Хабиби” на Азис не е в ритъма, който се пуска по дискотеките, но пък се наложи и я въртяха до спукване. Там играе роля и името на изпълнителя, разбира се. Ако песните и клиповете, за които плащаме хиляди левове, не успеят да се завъртят по клубовете, то нашият труд се обезсмисля.
- Смяташ ли тогава да търсиш сътрудничество с музикална компания?
- Много размишлявах по този въпрос. С инж. Митко Димитров проведохме няколко разговора, но като че ли той самият е леко плашлив. Има изпълнители, които го напуснаха и предполагам, смята, че се е предоверил. Няма такова доверие вече и се опасява, че един ден някой може да се обърне срещу него и да каже: „Ти не направи достатъчно за мен”. Аз пък съм опарена от предишните си музикални продуценти заради некоректни ситуации и мен самата ме е страх да вляза в нови отношения.
Чувствам се огорчена и ме е страх да не се получи същото. Но в същото време осъзнавам, че сам изпълнител не може да гради големи успехи и популярност. Няма го медийния отзвук, какъвто е в „Пайнер”, където дори по-слабите изпълнители като имена покрай цялото това завъртяно колело и матрица успяват да бъдат забелязани и да получат достатъчно много гледания и реклама. Но не съм се обезверила дотолкова, че да спра да пея. През годините съм създала едно добро име, което работи за мен, и хората ме търсят. Хубавото пък е, че като свободен артист сама решавам какво и кога да пускам, кога да си почивам и т.н.
С топгримьора Бони
- Стремиш ли се да се харесаш на определен кръг от хора и въобще интересува ли те хорското мнение?
- Естествено, че ме вълнува мнението на обществото, но гледам да видя първо как се чувствам аз. Когато реших да си обръсна главата, имах нужда да го направя, защото си го бях наумила от много време, но в старата фирма нямах свободата да го направя. Когато го направих, си дадох сметка, че ще има хора, които ще скочат срещу мен,
че съм се била направила като мъж или че съм болна
Имаше хора, които не ме харесаха по този начин, но важното е, че аз се чувствах добре. А и повечето хора ме приеха положително с тази визия. Много мъже ми казаха, че съм страхотна и никога не са си мислили, че жена с бръсната глава може да изглежда секси. Ето, явно женствеността не е в дългите коси.
- Притесняваш ли се например да се появиш на плажа без горнище?
- Аз съм го правила в началото на моята кариера. Вече бях познато лице, но направих трик – махнах си горнището и го сложих на главата си (смее се). По този начин останах необезпокоена през цялото време. В чужбина също съм махала горнището, но сега вече по цял свят има българи и все някъде биха могли да ме разпознаят. Но ако съм на по-тихо и усамотено местенце, въобще не се притеснявам. Правила съм и нудистки плаж с една приятелка на о. Тасос. Хареса ми, но имам съображения кога и къде да го направя. В никакъв случай не се притеснявам от голотата, а по-скоро от факта, че съм популярна личност и някой може да злоупотреби и да ме снима. За годините си изглеждам достатъчно добре и не се срамувам от голотата си.
- Ти си от много години в шоубизнеса и по твой адрес са се изписали какви ли не неща. Това пречи ли на личния ти живот?
- Пречи, защото тези писания, независимо верни или не, притесняват семейството ми. Когато прочета нещо гадно, веднага се поставям на мястото на моите родители. В началото много тежко приемах такива публикации. Първата статия, с което ме представиха въобще като изпълнител, беше свързана с бюста ми, че е най-големият в попфолка. Всеки един родител иска да се коментира талантът на детето му, някакви по-положителни неща. Не бяха наясно, че в нашите среди се търси скандал, за да могат да те забележат. Към днешна дата приемам всичко с усмивка. По-добре да се пише за теб, отколкото да няма и думичка – това значи, че си в забвение.
- А с мъжете до теб имала ли си проблем покрай такива писания?
- Не се сещам за такова нещо. Но аз съм казвала на мъжете, с които съм била, че съм обществена личност, познават ме хората и да бъдеш гаджето на Джина Стоева е отговорност. Ще бъде по-трудно да ми изневери например. Ако искат да са с мен, то трябва да се съобразят с това, че ще бъда коментирана, а и те покрай мен. При най-малкия гаф ще се намери „добронамерен” човек, който да ми каже. Аз самата също не мога да си позволя да ми шарят очите, защото дори един флирт би могъл да се изтълкува преувеличено.
- Толкова години обаче успяваш да скриеш личния си живот и май не си представяла нито едно гадже?
- Предното ми гадже се появи в някакви моменти в публичното пространство, но не беше натрапено. Опитвала съм се да държа личния си живот за мен, но пък на хората точно това им е най-интересно. Не съм се опитвала чрез него да извличам дивиденти и да получа популярност.
Предпоследното ми гадже се беше появил в медиите, но пък това не всеки може да го понесе. Има мъже, които се стресират от това, че жената е по-популярна, център на вниманието. Има и такива, които се бият в гърдите и се фукат, че са били с тази или онази. Предният ми приятел беше от хората, които обичаха повече домашна обстановка, по-затворен кръг от приятели.
Със сегашния ми приятел къде се разбираме, къде не се разбираме. Осъзнавам, че когато имаш сериозни взаимоотношения с някого и живеете заедно, то няма как да няма проблеми и караници. Давам си сметка, че съвместният живот не е никак лесно нещо. Всеки от нас си има своя характер, своите страхове и травми от предишни връзки. Гледаме всеки да си има лично пространство, защото всеки човек има нужда от свободата си и да разполага с време за себе си. Тъжното е, че в началото нещата са по-бурни и страстни, но с течение на времето се променят. Заедно сме от година и половина-две, с някакви прекъсвания. Явно засега сме успели да укротим бурите. Но не искам да прогнозирам, да планирам неща във времето.
Участва и в "Сървайвър”
- Мечтаеш ли и ти като всяка жена да се видиш в бяло, да застанеш пред олтара?...
- Питала съм се аз ли нещо не съм в ред, дали това наистина си го мисля, но нямам нужда да се видя в булчинска рокля. Аз си мисля, че колкото по-скрити и интимни остават нещата, толкова се запазват отношенията по-истински. Колкото повече разгласяваш, толкова повече хора се намират да ти изпратят негативна енергия. Но не това е причината да не се омъжа. Ако тръгна по-отдалече,
когато бях на 18-19 години, срещнах голямата си любов
бяхме сгодени и щяхме да се женим. Слава на Бог, това не се е случило, защото и двамата сме били много млади за тази крачка. Човек трябва да мисли за семейство едва след 25, да не кажа 30 години. След тази любов съм имала връзки, имало е мъже в живота ми, които съм обичала, искала съм достатъчно силно и съм виждала в тях баща на детето ми и мъж, с когото да остарея. Но така са се разминали нещата, че в един момент не се е стигнало до такава крачка. Сега не знам, може и аз да бъда излъгана и да се омъжа за някого. Но не това е важното за мен, а и усещам някакъв личен страх от брака. Като гледам опита на мои близки и приятели, с подписването всичко се прецаква. Не знам, може би прекалено много мисля, прекалено много анализирам нещата, а просто трябва да „скоча”.
- Вярваща ли си, ходиш ли на църква, палиш ли свещи?
- Ходя, особено по празници. Когато на човек му е тежко и има нужда да остане там със себе си. Моля се за здраве за себе си и моите близки. Моля се и за предстоящи песни, за любовни терзания. Нумеролог ми каза, че в момента съм в третото си прераждане и мисията ми този път е да се развивам духовно и да разбера що е приятелство. Явно това нещо ми е липсвало в предишните животи. Сега чета такива книги за духовно израстване. Не съм крайна във вярата си, защото има и такива хора, което граничи със сектантство.
Искала пак да си смени името
Имам си една астроложка, с която се консултирам кога е удачно да пусна новата си песен. Тя изчислява и ми казва кога е най-добре. На астрологията това ми харесва, че тя не ти казва: „Ще срещнеш рус и висок мъж”. Тя по-скоро казва, че този период не е удачен за това или онова, да не се ядосваме, всичко ще отмине. Когато си подстригах косата, също се консултирах с нея. Разбрах, че има значение периодът, в който си режеш косата. Естествено, че не можеш за всяко неща да звъниш на астролог, действаш интуитивно.
Преди около 10 години бях ходила при един нумеролог, който ми говори конкретно: „Ти ще се омъжиш, той ще е или 7 години по-голям от теб, или един ден по-малък”. На мен ми стана много интересно и се усетих, че при запознанството ми с някой мъж, който по някакъв начин ми е привлякъл вниманието, аз веднага питам кога е роден. Това е нещо, което не трябва да се случва, защото тръгваш в тази посока и преследваш казаното.
Нарича се самоизпълняващо се пророчество. Не всичко е предопределено.
Друго интересно нещо, което присъства в нумерологията, е името като заряд. Аз съм питала дали истинското ми име Десислава би ми носило повече късмет в професията, отколкото псевдонимът Джина. Отговорът беше, че моето име ми носи добра енергия. В началото на моята кариера продуцентите ми ме бяха кръстили Девора. Джина тогава го свързвах с куче, с домашен любимец, нещо се намръщих. После свикнах, но има в мен някакво съжаление, че не са ме оставили Девора, защото то съдържа „ор”, което означава „закрилян от Господ”. Мислила съм си за преименуване, но това пък може да обърка някакви други енергии, разкрива певицата пред „ШОУ”.
Сънувала кога ще умре
Често ми се случва да сънувам хора, които съм изгубила в годините. Наскоро също имах стряскащ сън, над който много мислех след това. Сънувах, че умирам. Беше към 12 часа на обяд и знаех, че към 3 часа ще умра, ще изчезна от този свят. Бях при майка ми и сестра ми, те се разстроиха. На мен също ми беше много тежко, че сестра ми страда и на нея ще й бъде болно след моята смърт. В съня си си казвах: „Ох, дано това е сън”. Много истинско го усещах. И както казват хората, в един такъв момент си правиш една равносметка какво си свършил в този живот, какво оставяш след себе си.
Събудих се и размишлявах много върху съня. Стигнах до заключението, че наближавам 40-те (на 6 септември ще ги навърши – б. а.) и може би това е някакъв преход от един етап от живота ми към друг. Определям го като една равносметка, която дори и сега си правя. Образно казано, 40 години е средата на един нормален човешки живот. Мислех си за нещата, които до момента съм направила и постигнала, както и за тези, които не съм успяла. Едно от нещата, които не съм успяла да свърша до момента, е да имам дете и подходящия мъж до себе си. Дай Боже и това да се случи скоро. Постигнала съм най-голямата си мечта да се занимавам с музика, а не да работя нещо просто за да си изкарам прехраната. Доволна съм от постигнатото, остана ми да свърша работата с детенцето само, изповяда Джина Стоева.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Джина, последната ти песен се казва „Лоша ме пишете” и се питам добрата или лошата напира в теб повече?
- То е като огледало – каквото ме провокира! Човек има моменти, в които показва добрата си страна, но има такива, в които става по-агресивен. И аз съм според момента. Текстът на песента се получи интересен, защото всеки се стреми по някакъв начин да бъде харесван и одобрен от хората. В същото време колкото по-бързо човек се отърси от това и спре да се вълнува от хорското мнение, толкова по-добре за него. Толкова по-свободен ще се чувства.
Дори най-харесваният изпълнител, актьор, човек на планетата – със сигурност има и такива, които въобще не го харесват. Не е и нужно да го харесват всички, защото всеки е различен и уникален. Каквото и да направя, винаги ще има доброжелатели и недоброжелатели. Аз подсказах на текстопистката как се чувствам в момента. Хваща ме яд, че изпълнителите, най-вече тези без фирма зад гърба си, се опитваме да правим някакви неща, но е изградено мнение от едно време, че има главно едни 5-6 топимена, които се одобряват и се гледат. На останалите изпълнители им се обръща по-малко внимание и самите диджеи не дават шанс да се чуят песните им. Ние се стремим да правим някакви качествени неща, но в един момент се оказва,
че е все тая, все нещо не достига
Ексцентрична в клипа на песента "Лоша ме пишете”
- Диджеи са ми споделяли, че пускат песните на въпросните топимена, без дори да ги чуят преди това, но били сигурни, че са хитове...
- Абсолютно така е. През последните години песните се пускат по имена на изпълнители - Преслава, Галена и т. н. Естествено, че те имат много успешни песни през годините. Но няма изпълнител, който през цялата си кариера да уцелва все хит. Има моменти с по-слаби песни, но въпреки това диджеите им дават шанс. Това нещо ме натъжава и ме обезкуражава да правя каквото и да било. Няма равнопоставеност. Втората ми песен като самостоятелен изпълнител се получи по-слаба като присъствие. Затова се демотивирах и умишлено бавя следващата си песен. Има моменти, в които си казвам: „Майната му на всичко, няма да се съобразявам с никого”. Почнах да си мисля
коя злина е по-добра –
да правя песни, които аз искам и усещам, независимо дали ще влязат в клубове, или да се целя в комерса, изневерявайки на себе си и те пак да не влязат в клубовете. Коя безизходица да избере човек?! Ето, песента „Хабиби” на Азис не е в ритъма, който се пуска по дискотеките, но пък се наложи и я въртяха до спукване. Там играе роля и името на изпълнителя, разбира се. Ако песните и клиповете, за които плащаме хиляди левове, не успеят да се завъртят по клубовете, то нашият труд се обезсмисля.
- Смяташ ли тогава да търсиш сътрудничество с музикална компания?
- Много размишлявах по този въпрос. С инж. Митко Димитров проведохме няколко разговора, но като че ли той самият е леко плашлив. Има изпълнители, които го напуснаха и предполагам, смята, че се е предоверил. Няма такова доверие вече и се опасява, че един ден някой може да се обърне срещу него и да каже: „Ти не направи достатъчно за мен”. Аз пък съм опарена от предишните си музикални продуценти заради некоректни ситуации и мен самата ме е страх да вляза в нови отношения.
Чувствам се огорчена и ме е страх да не се получи същото. Но в същото време осъзнавам, че сам изпълнител не може да гради големи успехи и популярност. Няма го медийния отзвук, какъвто е в „Пайнер”, където дори по-слабите изпълнители като имена покрай цялото това завъртяно колело и матрица успяват да бъдат забелязани и да получат достатъчно много гледания и реклама. Но не съм се обезверила дотолкова, че да спра да пея. През годините съм създала едно добро име, което работи за мен, и хората ме търсят. Хубавото пък е, че като свободен артист сама решавам какво и кога да пускам, кога да си почивам и т.н.
С топгримьора Бони
- Стремиш ли се да се харесаш на определен кръг от хора и въобще интересува ли те хорското мнение?
- Естествено, че ме вълнува мнението на обществото, но гледам да видя първо как се чувствам аз. Когато реших да си обръсна главата, имах нужда да го направя, защото си го бях наумила от много време, но в старата фирма нямах свободата да го направя. Когато го направих, си дадох сметка, че ще има хора, които ще скочат срещу мен,
че съм се била направила като мъж или че съм болна
Имаше хора, които не ме харесаха по този начин, но важното е, че аз се чувствах добре. А и повечето хора ме приеха положително с тази визия. Много мъже ми казаха, че съм страхотна и никога не са си мислили, че жена с бръсната глава може да изглежда секси. Ето, явно женствеността не е в дългите коси.
- Притесняваш ли се например да се появиш на плажа без горнище?
- Аз съм го правила в началото на моята кариера. Вече бях познато лице, но направих трик – махнах си горнището и го сложих на главата си (смее се). По този начин останах необезпокоена през цялото време. В чужбина също съм махала горнището, но сега вече по цял свят има българи и все някъде биха могли да ме разпознаят. Но ако съм на по-тихо и усамотено местенце, въобще не се притеснявам. Правила съм и нудистки плаж с една приятелка на о. Тасос. Хареса ми, но имам съображения кога и къде да го направя. В никакъв случай не се притеснявам от голотата, а по-скоро от факта, че съм популярна личност и някой може да злоупотреби и да ме снима. За годините си изглеждам достатъчно добре и не се срамувам от голотата си.
- Ти си от много години в шоубизнеса и по твой адрес са се изписали какви ли не неща. Това пречи ли на личния ти живот?
- Пречи, защото тези писания, независимо верни или не, притесняват семейството ми. Когато прочета нещо гадно, веднага се поставям на мястото на моите родители. В началото много тежко приемах такива публикации. Първата статия, с което ме представиха въобще като изпълнител, беше свързана с бюста ми, че е най-големият в попфолка. Всеки един родител иска да се коментира талантът на детето му, някакви по-положителни неща. Не бяха наясно, че в нашите среди се търси скандал, за да могат да те забележат. Към днешна дата приемам всичко с усмивка. По-добре да се пише за теб, отколкото да няма и думичка – това значи, че си в забвение.
- А с мъжете до теб имала ли си проблем покрай такива писания?
- Не се сещам за такова нещо. Но аз съм казвала на мъжете, с които съм била, че съм обществена личност, познават ме хората и да бъдеш гаджето на Джина Стоева е отговорност. Ще бъде по-трудно да ми изневери например. Ако искат да са с мен, то трябва да се съобразят с това, че ще бъда коментирана, а и те покрай мен. При най-малкия гаф ще се намери „добронамерен” човек, който да ми каже. Аз самата също не мога да си позволя да ми шарят очите, защото дори един флирт би могъл да се изтълкува преувеличено.
- Толкова години обаче успяваш да скриеш личния си живот и май не си представяла нито едно гадже?
- Предното ми гадже се появи в някакви моменти в публичното пространство, но не беше натрапено. Опитвала съм се да държа личния си живот за мен, но пък на хората точно това им е най-интересно. Не съм се опитвала чрез него да извличам дивиденти и да получа популярност.
Предпоследното ми гадже се беше появил в медиите, но пък това не всеки може да го понесе. Има мъже, които се стресират от това, че жената е по-популярна, център на вниманието. Има и такива, които се бият в гърдите и се фукат, че са били с тази или онази. Предният ми приятел беше от хората, които обичаха повече домашна обстановка, по-затворен кръг от приятели.
Със сегашния ми приятел къде се разбираме, къде не се разбираме. Осъзнавам, че когато имаш сериозни взаимоотношения с някого и живеете заедно, то няма как да няма проблеми и караници. Давам си сметка, че съвместният живот не е никак лесно нещо. Всеки от нас си има своя характер, своите страхове и травми от предишни връзки. Гледаме всеки да си има лично пространство, защото всеки човек има нужда от свободата си и да разполага с време за себе си. Тъжното е, че в началото нещата са по-бурни и страстни, но с течение на времето се променят. Заедно сме от година и половина-две, с някакви прекъсвания. Явно засега сме успели да укротим бурите. Но не искам да прогнозирам, да планирам неща във времето.
Участва и в "Сървайвър”
- Мечтаеш ли и ти като всяка жена да се видиш в бяло, да застанеш пред олтара?...
- Питала съм се аз ли нещо не съм в ред, дали това наистина си го мисля, но нямам нужда да се видя в булчинска рокля. Аз си мисля, че колкото по-скрити и интимни остават нещата, толкова се запазват отношенията по-истински. Колкото повече разгласяваш, толкова повече хора се намират да ти изпратят негативна енергия. Но не това е причината да не се омъжа. Ако тръгна по-отдалече,
когато бях на 18-19 години, срещнах голямата си любов
бяхме сгодени и щяхме да се женим. Слава на Бог, това не се е случило, защото и двамата сме били много млади за тази крачка. Човек трябва да мисли за семейство едва след 25, да не кажа 30 години. След тази любов съм имала връзки, имало е мъже в живота ми, които съм обичала, искала съм достатъчно силно и съм виждала в тях баща на детето ми и мъж, с когото да остарея. Но така са се разминали нещата, че в един момент не се е стигнало до такава крачка. Сега не знам, може и аз да бъда излъгана и да се омъжа за някого. Но не това е важното за мен, а и усещам някакъв личен страх от брака. Като гледам опита на мои близки и приятели, с подписването всичко се прецаква. Не знам, може би прекалено много мисля, прекалено много анализирам нещата, а просто трябва да „скоча”.
- Вярваща ли си, ходиш ли на църква, палиш ли свещи?
- Ходя, особено по празници. Когато на човек му е тежко и има нужда да остане там със себе си. Моля се за здраве за себе си и моите близки. Моля се и за предстоящи песни, за любовни терзания. Нумеролог ми каза, че в момента съм в третото си прераждане и мисията ми този път е да се развивам духовно и да разбера що е приятелство. Явно това нещо ми е липсвало в предишните животи. Сега чета такива книги за духовно израстване. Не съм крайна във вярата си, защото има и такива хора, което граничи със сектантство.
Искала пак да си смени името
Имам си една астроложка, с която се консултирам кога е удачно да пусна новата си песен. Тя изчислява и ми казва кога е най-добре. На астрологията това ми харесва, че тя не ти казва: „Ще срещнеш рус и висок мъж”. Тя по-скоро казва, че този период не е удачен за това или онова, да не се ядосваме, всичко ще отмине. Когато си подстригах косата, също се консултирах с нея. Разбрах, че има значение периодът, в който си режеш косата. Естествено, че не можеш за всяко неща да звъниш на астролог, действаш интуитивно.
Преди около 10 години бях ходила при един нумеролог, който ми говори конкретно: „Ти ще се омъжиш, той ще е или 7 години по-голям от теб, или един ден по-малък”. На мен ми стана много интересно и се усетих, че при запознанството ми с някой мъж, който по някакъв начин ми е привлякъл вниманието, аз веднага питам кога е роден. Това е нещо, което не трябва да се случва, защото тръгваш в тази посока и преследваш казаното.
Нарича се самоизпълняващо се пророчество. Не всичко е предопределено.
Друго интересно нещо, което присъства в нумерологията, е името като заряд. Аз съм питала дали истинското ми име Десислава би ми носило повече късмет в професията, отколкото псевдонимът Джина. Отговорът беше, че моето име ми носи добра енергия. В началото на моята кариера продуцентите ми ме бяха кръстили Девора. Джина тогава го свързвах с куче, с домашен любимец, нещо се намръщих. После свикнах, но има в мен някакво съжаление, че не са ме оставили Девора, защото то съдържа „ор”, което означава „закрилян от Господ”. Мислила съм си за преименуване, но това пък може да обърка някакви други енергии, разкрива певицата пред „ШОУ”.
Сънувала кога ще умре
Често ми се случва да сънувам хора, които съм изгубила в годините. Наскоро също имах стряскащ сън, над който много мислех след това. Сънувах, че умирам. Беше към 12 часа на обяд и знаех, че към 3 часа ще умра, ще изчезна от този свят. Бях при майка ми и сестра ми, те се разстроиха. На мен също ми беше много тежко, че сестра ми страда и на нея ще й бъде болно след моята смърт. В съня си си казвах: „Ох, дано това е сън”. Много истинско го усещах. И както казват хората, в един такъв момент си правиш една равносметка какво си свършил в този живот, какво оставяш след себе си.
Събудих се и размишлявах много върху съня. Стигнах до заключението, че наближавам 40-те (на 6 септември ще ги навърши – б. а.) и може би това е някакъв преход от един етап от живота ми към друг. Определям го като една равносметка, която дори и сега си правя. Образно казано, 40 години е средата на един нормален човешки живот. Мислех си за нещата, които до момента съм направила и постигнала, както и за тези, които не съм успяла. Едно от нещата, които не съм успяла да свърша до момента, е да имам дете и подходящия мъж до себе си. Дай Боже и това да се случи скоро. Постигнала съм най-голямата си мечта да се занимавам с музика, а не да работя нещо просто за да си изкарам прехраната. Доволна съм от постигнатото, остана ми да свърша работата с детенцето само, изповяда Джина Стоева.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ