Нараства откроеното в последно време значение на България като съюзник на Турция, коментират анализатори в ежемесечния анализ на Института по социология "Иван Хаджийски".

Според тях важните обстоятелства в тази връзка са две - срещата на премиера Бойко Борисов с председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Евксиноград и визитата на Борисов в Истанбул.

Туск е известен с по-отстъпчивата си позиция към исканията на Турция, а Борисов се оказа първият лидер на европейска държава, посетил Турция след най-кървавия атентат в нейната история и изразил пълна подкрепа за нейната политика.

Единодействието Анкара-София може да се окаже една от важните оси на отношенията Европа-Турция, смятат социолозите.

В анализа си те се посочва, че проблемът "Турция-ЕС" зае вече централно място в европейския дневен ред.

Надеждите на Анкара Европа да се съгласи по турския проект за намеса в Северна Сирия засега се отклоняват, но по всички други линии Европа все по-осезаемо отстъпва пред заредения турски имиграционен "пистолет".

От визитата на президента Ердоган в Брюксел до посещението на канцлера Меркел в Анкара тази тенденция става ясно очертана.

Европейските лидери са принудени да си затворят очите пред агресивния антикюрдски курс на правителството на Давутоглу, изострил напрежението в страната, и откритата линия на сплашване на журналистите, кулминирала броени дни преди предсрочните избори, посочват от Института "Иван Хаджийски".

Ердоган успя да извоюва "абсолютна" изборна победа. Така авторитарната тенденция, очертана след 17 декември 2013 г. (силовото "замитане" на грандиозен корупционен скандал), направи нова крачка на утвърждаване. Все още не е ясно дали това ще бъде алтернатива на хаоса или фактор на по-нататъшна дестабилизация в страна, достигнала до прага на гражданска война. 

Русия промени геополитическия баланс в Близкия Изток и стана незаобиколим фактор там. Руският ангажимент в Сирия измества вниманието от процесите в Украйна. Получава се домино-ефект: Донбас сне вниманието от Крим, а Сирия сне Донбас, коментират анализаторите.

Парижката среща на "нормандската четворка" нямаше подобаващо медийно отражение. Натискът за спазване на Минските споразумения от страна на Германия и Франция беше преди всичко върху Порошенко, а Крим не беше споменат.

Световната икономика влезе в нова фаза на глобализация. Подписа се споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТТП) със зона за свободна търговия на САЩ и 11 страни от Америка и Азия (вкл. Япония), които произвеждат 40% от световния БВП и обхващат около 800 милиона потребители.

Китай, Русия и Индия не бяха поканени на преговорите. Барак Обама изтъкна, че не Китай, а САЩ ще определят правилата на глобалната икономика.

В Маями пък започна нов тур от преговорите по Трансатлантическото партньорство на САЩ и ЕС (ТПТИ).

От друга страна Китайският президент Си Дзинпин договори "глобално партньорство" с Великобритания. Хонконг и Лондон ще бъдат финансовите центрове за интернационализация на юана. Експерти на МВФ вече препоръчаха юанът да бъде включен в "кошницата" с резервни валути.

На фона на руските, американските и китайските действия Европа изглежда лишена от единство и визия за бъдещето. Мигрантската криза демонстрира трудното постигане на работещи решения в ЕС и прави критична липсата на единство. Парадоксално източноевропейски страни звучат по-ясно и разбираемо, допълват от Института по социология "Иван Хаджийски".