Навръх Св. Валентин и Трифон Зарезан Националният дворец на културата (НДК) ни поднесе вълнуващ оперен спектакъл. Едва ли за Деня на влюбените би могло да се подбере по-подходяща оперна любовна драма от „Травиата” на великия Джузепе Верди. При това една доста по-различна от познатата ни „Травиата”. Доста по-различна поради личния почерк на Маестра Любка Биаджони, която в случая е истински „човек- оркестър” : диригент, режисьор, сценограф и художник на костюмите. Особеното в нейния подход е, че оркестърът не свири в трапа (оркестрината), а е „качен” на сцената редом до солистите и хора. Така се получава една по-голяма близост, дори интимност между творците на подиума и публиката в залата, по-цялостно изживяване.
"Не очаквайте от мен – сподели още преди представлението Любка Биаджони – да облека певците в "дънки". Нито да има секс сцени в "Травиата", просто защото нито либретото по романа на Александър Дюма –син "Дамата с камелиите", нито Джузепе Верди, предвиждат "дънки" и секс сцени. Няма певците да скачат на батут, нито ще изведа електрокари на сцената. Наблягам върху чистата музика на великия италианец, искам да извлека всичко от нея. Трябва да се чуе Верди!".
И наистина дори огромната сцена на зала 1 на НДК се оказваше на моменти тясна за тези близо 150 изпълнители на нея – оркестър, хор, солисти. Певците навлизаха на сцената по пътеките между редовете с публика, дори самата Виолета (в ролята италианското сопрано Марта Торбидони) се появи за първо действие от дъното на залата. Декорът бе пестелив, но стилен и верен на епохата – едно канапе–тип отоманка, две кресла и две масички със свещник, допълнен от видеоекрани с фасади на барокови сгради или интериор. Разбира се, най-същественото бе музиката на Верди. Оркестърът "София Симфоникс" на Маестра Биаджони, макар и на едно ниво на сцената с певците , акомпанираше под вещата й палка така фино, че се чуваше кристално всеки един тон на солистите. А не, както нерядко се случва, оркестър, свирещ дори долу в оркестрината, така да форсира, че да заглушава певците. Любка Биаджони дирижираше както винаги без партитура (ноти), наизуст. Такова нещо съм виждал само при Радосвета Бояджиева – първата жена-диригент в България. Именно на нея, вече 93-годишната Маестра, принадлежи и фразата:»Или партитурата ти е в главата, или главата ти е "заровена" в партитурата." Българо-италианката Любка Биаджони обаче дирижираше не само оркестъра, тя вдъхновено и с усмивка (често и с гръб към оркестъра) водеше целия спектакъл на "Травиата" - пееше заедно с хора, припяваше с ариите и дуетите на солистите. Очевидно знаеше цялата Вердиева опера наизуст. Очевидно твърде много силна е в нея италианската половина на кръвта й, жилката от "Мека-та на оперната музика".
На сцената в зала 1 тази вечер имаше и "чиста" италианка Марта Торбидони, при това в главната роля на куртизанката Виолета Валери. Младото сопрано не само вокално доказа, че напълно заслужено е лауреат м.г. на наградата "Пучини" от фестивала в Торе дел Лаго, Лука (родния град на бележития композитор), но и притежава много добри актьорски качества –така необходими за изграждане на драматичния образ на Виолета. Едва 28-годишният тенор Михаил Михайлов несъмнено защити вокално партията на Алфредо, но има още да поработи в артистично отношение. Същото пожелание може да се отправи и към Антон Керемидчиев, който иначе превъзходно "изпя" Жорж Жермон, а и притежава осанката за достолепния баща на Алфред. Бас-баритонът не случайно е минал през Академията на великия Борис Христов в Рим. И сега Антон Керемидчиев получи много овации не само за популярната ария "Ти, забрави сине бащин край!", но и за дуетите си с Виолета и Алфредо.
Целият ансамбъл на „Травиата” в тази празнична вечер заслужи бурните аплодисменти и викове „Браво!” на публиката, изпълнила зала 1 на НДК, а лицето на Любка Биаджони сияше от радост и възторг.
Интересна и несъмнено харизматична личност е Любка Биаджони цу Гутенберг. Родена в Рим в семейството на известен италиански профсъюзен деец и политик и българка, тя завършва с отличие оркестрово и хорово дирижиране в Консерваторията в София. Печели редица награди в музикални конкурси, концертира из цяла Европа, а от 2013 до 2015 г. е и щатен диригент на Софийска филхармония. Талантливата музикантка се омъжва за немския благородник и също известен диригент барон Енох цу Гутенберг от родословното дърво на откривателя на книгопечатането в средата на ХVІ век Йоханес Гутенберг. Баронеса цу Гутенберг не само че не забравя българските си корени, но е по-българка от 90 % от българите. След като със своя съпруг основават през 2000 г. един от най-изисканите фестивали за класическа музика в Херенкимзее, разкошния замък на Баварския крал Лудвиг Втори, покровителя на Вагнер, те канят там неведнъж Софийска филхармония и Филхармоничния хор „Светослав Обретенов”. Под палката на Любка Биаджони представят оперите „Набуко” и „Фалстаф” от Верди, „Ариадне в Наксос” от Рихард Щраус. За да изявява по-често и още по-пълно таланта и музикалното изкуство на българите, Маестра Биаджони цу Гутенберг създава през 2013 г. собствен оркестър „София Симфоникс”, прослушва и хористи за нейните спектакли. Запитах диригентката и амбициозен мениджър как и откъде подбира своите музиканти, какви са водещите й критерии?
„Те са оркестранти от Софийска филхармония, от Националната опера, но не са само от София – изтъкна Любка Биаджони.- Ето на последното ми прослушване през септември м.г. дойдоха 110 музиканти също от Варна, Плевен и др. Навсякъде в България има таланти. От тях подбрах 50. Освен качествата на инструмента-листи, защото искам да се фразира почти по бароков начин, аз държа много и всички да имат доверие помежду си. Да цари хармония във взаимоотношенията оркестър- хор- солисти. Та ние, за разлика от постоянните трупи, сглобяваме нашите представления за 3-4 дни, а не за месеци. Без взаимно доверие и хармония това би било невъзможно...”
В отговор на друг мой въпрос за агенция Блиц, къде ще бъдат следващите изяви в чужбина на „София симфоникс” и оперната трупа, организирани от семейство Цу Гутенберг, баронеса Биаджони цу Гутенберг подчерта, че отново ще направят Коледен концерт в Кулмбах (Бавария) след изключителния им успех там през декември м.г. , ще имат изяви в Байройт – града на Вагнер, ще участват в Тиролския фестивал в Австрия и др.
Борислав КОСТУРКОВ
"Не очаквайте от мен – сподели още преди представлението Любка Биаджони – да облека певците в "дънки". Нито да има секс сцени в "Травиата", просто защото нито либретото по романа на Александър Дюма –син "Дамата с камелиите", нито Джузепе Верди, предвиждат "дънки" и секс сцени. Няма певците да скачат на батут, нито ще изведа електрокари на сцената. Наблягам върху чистата музика на великия италианец, искам да извлека всичко от нея. Трябва да се чуе Верди!".
И наистина дори огромната сцена на зала 1 на НДК се оказваше на моменти тясна за тези близо 150 изпълнители на нея – оркестър, хор, солисти. Певците навлизаха на сцената по пътеките между редовете с публика, дори самата Виолета (в ролята италианското сопрано Марта Торбидони) се появи за първо действие от дъното на залата. Декорът бе пестелив, но стилен и верен на епохата – едно канапе–тип отоманка, две кресла и две масички със свещник, допълнен от видеоекрани с фасади на барокови сгради или интериор. Разбира се, най-същественото бе музиката на Верди. Оркестърът "София Симфоникс" на Маестра Биаджони, макар и на едно ниво на сцената с певците , акомпанираше под вещата й палка така фино, че се чуваше кристално всеки един тон на солистите. А не, както нерядко се случва, оркестър, свирещ дори долу в оркестрината, така да форсира, че да заглушава певците. Любка Биаджони дирижираше както винаги без партитура (ноти), наизуст. Такова нещо съм виждал само при Радосвета Бояджиева – първата жена-диригент в България. Именно на нея, вече 93-годишната Маестра, принадлежи и фразата:»Или партитурата ти е в главата, или главата ти е "заровена" в партитурата." Българо-италианката Любка Биаджони обаче дирижираше не само оркестъра, тя вдъхновено и с усмивка (често и с гръб към оркестъра) водеше целия спектакъл на "Травиата" - пееше заедно с хора, припяваше с ариите и дуетите на солистите. Очевидно знаеше цялата Вердиева опера наизуст. Очевидно твърде много силна е в нея италианската половина на кръвта й, жилката от "Мека-та на оперната музика".
На сцената в зала 1 тази вечер имаше и "чиста" италианка Марта Торбидони, при това в главната роля на куртизанката Виолета Валери. Младото сопрано не само вокално доказа, че напълно заслужено е лауреат м.г. на наградата "Пучини" от фестивала в Торе дел Лаго, Лука (родния град на бележития композитор), но и притежава много добри актьорски качества –така необходими за изграждане на драматичния образ на Виолета. Едва 28-годишният тенор Михаил Михайлов несъмнено защити вокално партията на Алфредо, но има още да поработи в артистично отношение. Същото пожелание може да се отправи и към Антон Керемидчиев, който иначе превъзходно "изпя" Жорж Жермон, а и притежава осанката за достолепния баща на Алфред. Бас-баритонът не случайно е минал през Академията на великия Борис Христов в Рим. И сега Антон Керемидчиев получи много овации не само за популярната ария "Ти, забрави сине бащин край!", но и за дуетите си с Виолета и Алфредо.
Целият ансамбъл на „Травиата” в тази празнична вечер заслужи бурните аплодисменти и викове „Браво!” на публиката, изпълнила зала 1 на НДК, а лицето на Любка Биаджони сияше от радост и възторг.
Интересна и несъмнено харизматична личност е Любка Биаджони цу Гутенберг. Родена в Рим в семейството на известен италиански профсъюзен деец и политик и българка, тя завършва с отличие оркестрово и хорово дирижиране в Консерваторията в София. Печели редица награди в музикални конкурси, концертира из цяла Европа, а от 2013 до 2015 г. е и щатен диригент на Софийска филхармония. Талантливата музикантка се омъжва за немския благородник и също известен диригент барон Енох цу Гутенберг от родословното дърво на откривателя на книгопечатането в средата на ХVІ век Йоханес Гутенберг. Баронеса цу Гутенберг не само че не забравя българските си корени, но е по-българка от 90 % от българите. След като със своя съпруг основават през 2000 г. един от най-изисканите фестивали за класическа музика в Херенкимзее, разкошния замък на Баварския крал Лудвиг Втори, покровителя на Вагнер, те канят там неведнъж Софийска филхармония и Филхармоничния хор „Светослав Обретенов”. Под палката на Любка Биаджони представят оперите „Набуко” и „Фалстаф” от Верди, „Ариадне в Наксос” от Рихард Щраус. За да изявява по-често и още по-пълно таланта и музикалното изкуство на българите, Маестра Биаджони цу Гутенберг създава през 2013 г. собствен оркестър „София Симфоникс”, прослушва и хористи за нейните спектакли. Запитах диригентката и амбициозен мениджър как и откъде подбира своите музиканти, какви са водещите й критерии?
„Те са оркестранти от Софийска филхармония, от Националната опера, но не са само от София – изтъкна Любка Биаджони.- Ето на последното ми прослушване през септември м.г. дойдоха 110 музиканти също от Варна, Плевен и др. Навсякъде в България има таланти. От тях подбрах 50. Освен качествата на инструмента-листи, защото искам да се фразира почти по бароков начин, аз държа много и всички да имат доверие помежду си. Да цари хармония във взаимоотношенията оркестър- хор- солисти. Та ние, за разлика от постоянните трупи, сглобяваме нашите представления за 3-4 дни, а не за месеци. Без взаимно доверие и хармония това би било невъзможно...”
В отговор на друг мой въпрос за агенция Блиц, къде ще бъдат следващите изяви в чужбина на „София симфоникс” и оперната трупа, организирани от семейство Цу Гутенберг, баронеса Биаджони цу Гутенберг подчерта, че отново ще направят Коледен концерт в Кулмбах (Бавария) след изключителния им успех там през декември м.г. , ще имат изяви в Байройт – града на Вагнер, ще участват в Тиролския фестивал в Австрия и др.
Борислав КОСТУРКОВ
