Едно наум

Аз честичко мълча и много нося…

Наивна ли изглеждам? Може би.

Съвсем не те тормозя със въпроси.

Спокойна съм. Бих казала – почти…

Избягвам трайно всякакви скандали,

преглъщам думи – за да има мир!

Емоциите кротко са заспали.

Усмихваш се, но – не, не ги буди!

Че другата ми същност е стихия!

(Признавам ти – от нея ме е страх…)

В душата ми сто демона се крият –

дано не се изправиш срещу тях!

Да, честичко мълча и много нося…

Наивна ти изглеждам, може би.

Но се пази – когато се ядосам,

тогава няма кой да те спаси!


Мариела Челебиева