Ами предавам се! Повече няма да шикалкавя, да увъртам, да се крия зад удобностите на битието, с които се опитвам да се самозаблудя. Да си замазвам очите с небивалицата, че съм подчинила егото си и че мога да го въртя на малкия си пръст, когато ми скимне.
Егати, каква нелепица. Та егото винаги ми яде главата. Буквално, преносно, без право на отсъствие. Когато трябва да се отдам на прецакващата ме себичност, то ми помага. Побутва ме чаровно с търпението, което може да притежават само най-благите мъдреци. Не бърза, не прекалява, садистично бавно ме води по отъпканите пътеки към Заешката дупка, засмукваща ме към поредното разочарование, което сама съм си измислила.
Винаги мога да разчитам на егото да ми намери най-красивата любов. Оная, дето допреди малко изобщо не съм забелязвала, свряна в нахалния поглед на господина отдясно или в плахия дъх на момчето зад мен.
Всичко, което трябва да направи, е да ми подшушне, че по-божествена от мен няма. Че кокетната и самовлюбена мащеха на Снежанка няма никакъв шанс пред моята женственост. Че мъжът, пристъпил в живота ми, няма да знае друга мантра до края на дните си, освен да ми повтаря в самозабрава лафа на Ам-гъл My precious*.
Винаги мога да разчитам на егото да протака раздялата ми с някого, гаврещо се с криворазбраното ми чувство за собственост.
Да подкокоросва усещането ми за наркотична виталност на отдавна отишла си интимност.
Егото е това, което ми идва да удуша с грацията на кошута...
Егото е това, което не искам да убивам и да подчинявам.
Защо ми е мъртво и послушно?
Та ако му надяна ръчно изплетени шушони, за да не наранява с нокти изгладнялата ми за нежност същност, тогава кой ще ме влюбва в най-красивите любови.
Ако го озаптя, кой ще ми принася в дар аерографа, с който да татуирам няколко грама от мастилото на най-болезнените раздели върху себе си.
Кой ще ми доставя кефа от съзерцанието на красива снимка, върху която черно-бялото ми изображение безсрамно флиртува с фотографа и със светулките.
И за нищо на света не искам да правя нелепи опити да си играя с него на канадска борба. Защото колкото повече се опитвам да му извия китката пораженчески, толкова по се отдалечавам от себе си.
А аз харесвам егото си живо и здраво.
* Ам-гъл е герой от фентъзи сагата „Властелинът на пръстените” на Дж. Р.Р. Толкин, който намира Единствения пръстен в реката Андуин и го нарича „безценното ми”.