Здравейте разбирачи, разбирачки и други задници. Тази седмица по кой въпрос имате мнение?

Пак по някой от световна значимост, ангажираността, с който ви издига в собствените ви очи. Какви сте ми интелектуални активисти!

Еко-активисти. Хумано-активисти, активо-активисти. И хумористи.

Накратко и просто казано – най-обикновени задници.

Защото, се счупвате да говорите глупости, хора.

Глупости за важни неща.

И още по-страшно: за маловажни неща.

Докато мислите, че сте открили топлата вода, някой отгоре просто ви е дръпнал кранчето на циничната, но безплодна логорея и започва едно писане, възмущаване, разсъждаване...

С шум на канал и отходни води. Виртуално бълбукане, подчинено на сценарии от плът и кръв. В който вие сте... онова, което бълбука.

Стадо овце на подстрижка – докато ги разсейват на паша, са им остригали вълната. После що сме голи и боси...

Защото се вълнуваме от жирафите на Стоичков, а не виждаме бълхите в Парламента. Например. Докато те ни пият кръвта, ние зяпаме новите цици на някое малко коте и изчисляваме допинга в кръвта на Шарапова, докато издигаме мислени граници против бежанците и се кръстим пред портрета на Путин или пък му палим чучелото.

Изобщо – каквото и накъдето ни духнат. Щото сме способни – правим изречение след всяка дума. Правим много повече, всъщност, създаваме СТАТУС.

Писането на статуси във фейсбук вече е въпрос на чест и репутация. На компетентност и мъжество.

Да не напишеш какво мислиш през профила си, означава изобщо да не мислиш. Някакъв неориентиран плазмодий се оказваш, който не е наясно с нищо. За разлика от онези, които си разбират нещата! И искат да ни ги обяснят – с крясъка, на който е способен само един наистина добър и силен фейсбук-статус: с всички хаш-тагове, тагнати имена на замесените обекти, удивителни, емотикони, сърцераздирателни обръщения, квалификации, епитети, кльомби, точки, знам. Ужас.

Ужас с основен източник на информация - Фейсбук. И Фейсбук като основно поле на изява. Разговорите на живо са демоде. Четенето на книги е загуба на време.

Статусът е новата форма на компетентно общуване. Лайковете определят социалния ни статут, а коментарите са потвърждение за значимост.

Това е професията на бъдещето, повярвайте ми.

Но още няма формула, която да изчисли мигновеността на момента, от който разбирате за нещо до момента, в който публикувате мнението си за него.

И питам:

-      Не ви ли прави впечатление, че проблемите наоколо се случват и разрешават или не - без ваше участие, че без значение какъв статус ще напишете, ситуациите остават неповлияни от експертното ви мнение и категорична позиция?

-      Не ви ли е срам да следвате вятъра на всяка нова и модерна тема с думите на някой, който сте мернали по телевизията?

-      Не се ли страхувате, че всъщност това е основната ви функция в живота – да бъдете говорители на нечии нечистоплътни интереси?

-      И как все едни и същи хора успяват да имат мнение за всичко.

Вярвам (и виждам), че си вярвате, но е достойно като едни истински гении в даден момент и да се усъмните – в нещата, които чувате и четете.

И най-вече – в себе си.