В България има много умни хора, но е поразително, че обществото ни, доколкото го има , е превърнато в бавно развиващо се недоносче: трябва непрекъснато да му се повтаря един и същи урок и пак не може да го запомни. Този ефект се постига чрез системното отровителство на дозирания коктейл от (дез)информация, която капе в мозъците на парализирания пред телевизорите народ.

 

Сред най-наглите манипулации, разигравани по тази схема напоследък, е руско-турският гамбит на пионките на Путин у нас. Не може да им се отрече, че успяха да възбудят старите страхове от „всичко турско” и да му противопоставят „ всичко руско” като антипод. Абсурдът на атакуващата страна стигна дотам да ни представят Доган като най-големият патриот на България, направо като наш спасител ( от турците) – видно от публикуваната на връх Бъдни вечер миналата година за целта негова проруска реч от 17 декември, отприщила поредица от събития в политическия живот на страната.

 

Изглеждаше като че ли с това в нашия Абсурдистан е постигнат тавана на явлението „такова животно нема”. Но днешната новина за забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да посещават Турция добави нов нюанс в този сюжет. Излиза, че ние, които мърморим под игото на шайката самозабравили се раздавачи на порциите, ще трябва да сме благодарни на Турция като освободителка от нея. В София няма кой да удари по масата на Доган и Пеевски, но от Анкара ги нокаутираха. Дистанционно, засега.

 

С това се сбъдна прогнозата- не само моята- за пос(л)едиците от подхлъзването на Доган и компания по пистата на Путин.

 

Тази сбъдната прогноза си има продължение под формата на въпрос: какво следва, след като Ердоган явно е обявил война на унищожение на Доган. Ще бъде още по-трагикомично да гледаме как „библиотекарите” ще да допишат опорните точки и вероятно ще накарат медиите да обгрижат нова вълна от прокремълски емисари, които да издигнат Доган и Пеевски на пиедестала на националното мъченичество.

 

Анкара ги опакова заедно в тази забрана и това е посочване с пръст ( в раната). Направо (пред)виждам, как все повече се сливат в едно, в нещо като съвременен Кради Марко, последна преграда пред пълчищата на неосманизма. Доган и Делян, един ”симбиоз” (по Станишев).

 

Впрочем, това дори не е прогноза. Часове, след като турското посолство потвърди новината, Пеевски скочи от часовника, в който се крие като кукувица и разтърси земята с декларация – апотеоз на „скромността”. Репчи се, че ходът на Анкара го легитимирал като борец за национална независимост. Ку-ку, ку-ку!

 

Тези кукувици, снесли своите яйца в гнездото ни, наистина нямат спирачки на ръба на глупостта! Стигнали са до нея и смело крачат напред.

 

Очаквайте чисто криминални разкрития в рамките на разгарящата се война.

 

Жалко е, че услугата ни прави тъкмо Турция, която не само не е цвете за мирисане по стандартите на демокрацията, но направо смърди на авторитаризъм. Обаче , както знаем от Втората световна война, понякога се налага съюз с един диктатор, за да бъде победен друг, по-опасен. Защото, каквото и да си говорим, влиянието на Турция може да се измерва само в рамките на едно малцинство у нас, докато Русия се домогва до командна роля по отношение на българите, твърдейки напълно официално чрез своя посланик Исаков, че става дума за мнозинството от тях.

 

„В интервю пред БНТ, излъчено на 9 юни, посланикът на Русия у нас Юрий Исаков коментира, че повече от половината от населението на България са русофили и това, което го радва е, че към русофилите се включват хора, които са от различни политически партии, а не само от левия политически спектър.”

 

http://www.mediapool.bg/isakov-nad-polovinata-balgari-sa-rusofili-news235222.html

 

И понеже споменах, че на някои хора трябва да им се повтаря много, докато проумеят елементарни неща, казвам им отново: опитите да (ми) се вменява някакво туркофилство в контекста на този анализ са плод на безсилие. Ще повторя и друго: разбирам защо путинофилите обиждат на „майкопродавец”. Русия им е Матушка.

Share on Facebook