Хюриет дейли нюз, изданието на английски на опозиционния турски вестник "Хюриет" публикува коментар с възможните отговори на въпросите, задавани около опита за преврат в Турция. "Хюриет" е част от Доган груп, която притежава и Си Ен Ен Тюрк. Нейният собственик Айдън Доган не е сред любимците на Ердоган, през март т.г. бе обвинен в контрабанда на горива. Миналата година пък привърженици на Ердоган атакуваха редакцията на вестника. Въпреки това вестникът смята, че е много вероятно Фетулах Гюлен да стои зад опита за преврат. Ето и текста в превод на 24 часа онлайн: Въпреки че опитът за преврат се провали, около него останаха много въпроси. Ето някои от тях, както и възможните отговори:

1) Кой го направи? 

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, премиерът Бинали Йълдъръм и много политици от различни партии побързаха да обявят, че мозъкът на провалилия се преврат е Фетулах Гюлен, ислямският идеолог, живеещ в САЩ. Правителството нарича последователите му "паралелна държава в държавата". Военни източници от мнозинството, което застана срещу хунтата, твърдят, че някои от превратаджиите са симпатизанти на Гюлен. Източници, на които може да се вярва казват: "Не залагайте на възможността да не е замесен", въпреки че засега не е доказана никаква директна връзка (макар да е рано) и въпреки че Гюлен отрича обвиненията.

2) Защо сега? 

Има няколко сценария, които не са много убедителни. Но в този за предстоящите в края на юли заседания на Върховните военни съвети за определяне на повишенията и пенсиониранията може да има истина. Достоверни източници казаха пред Хюриет дейли нюз, че след като са разбрали за предстоящата чистка на членовете на "паралелната държава" от редовете на турските въоръжени сили, привържениците на Гюлен са се решили на тази стъпка като "последен шанс" да овладеят държавния апарат.  

3) Има ли замесени и други групи освен привържениците на Гюлен? 

Тази възможност се разглежда от правителствените и военните разследващи. Има подозрения, че групата е разговаряла с някои офицери и те са се съгласили да участват, защото не харесват Ердоган.

4) Това удря ли доверието в армията? 

Да, Имиджът на армията като институцията с най-голямо доверие в Турция, действаща като страж на страната и републиката, този път не удържа. Разбра се, че е имало добре и тайно организирана група с политически цели, която е достигнала до висшите ешелони на армията, но е проникнала и на ниските нива. Фактите, че личният секретар на на началника на генералния щаб ген. Хулуси Акар го е взел за заложник, а бодигардовете на командира на военно-въздушните сили  Абидин Юнал са го отвлекли, са травмиращи за армията, правителството и народа. Армията сега трябва да премине през значимо преструктуриране след проваления преврат.

5) Проваленият преврат ще засегне ли турската външна политика и политиката по сигурността? 

Едва ли ще засегне турската външна политика след като се изпълняват задълженията към НАТО, но може да има негативен ефект върху сигурността. Появи се информация, че някои важни турски аксперти по антитероризъм са били убити при атаката на превратаджиите срещу сградите на специалните полицейски сили край Анкара и на други места. Това може да се отрази на борбата срещу незаконната Турска работническа партия (ПКК) и Ислямска държава. Имало е и нападение срещу Националната разузнавателна агенция (МИТ), макар че засега няма данни за жертви там.  Сред задържаните са ген. Адем Худути, който отговаряше за сигурността по границите със Сирия и Ирак, ген.лейт. Ердал Йозтюрк от Трети корпус в Истанбул, който е  част от силите за реакция при извънредни ситуации на НАТО и командирът на стратегическата военно-въздушна база Инджирлик, която се използва за ударите срещу Ислямска държава от водената от САЩ коалиция.

6) Има ли провал на разузнаването?

Много вероятно. Заместник министърът на външните работи Нуман Куртулмуш каза пред Си Ен Ен Тюрк, че не са знаели нищо за подобна организация и ако бяха знаели, щяха да вземат мерки. Това поставя полицейските сили на вътрешното министерство и МИТ, както и армейското контраразузнаване пред много тежки въпроси.

  7) Не е ли всичко по сценарий на Ердоган? 

Това твърдение се появи в социалните медии в ранните часове на 16 юли, когато превратът започна да се проваля. То намери подкрепа сред някои от най-непоколебимите противници на Ердоган, които биха искали той да бъде махнат дори и с антидемократични средства. На това твърдение доста му липсва логика, не се отчита огромният риск при такава операция някои военни да минат на другата страна. Един от най-близките хора на Ердоган -  пиарът и съветник в предизборната кампания Ерол Олчак и неговият 16-годишен син бяха убити в първите редици на протестиращите.  Нещо повече - Ердоган не би искал неговата власт, особено в армията, на която той се гордее, че е главнокомандващ, да бъде публично отхвърлена.

8) Ще се промени ли политическият баланс? 

Най-вероятно. Популярността на Ердоган нарасна, което може да му помогне да промени конституцията и да постигне целта си за президентско управление. От друга страна е общо разбирането, че страната не е в цветя и рози, въпреки очевидната подкрепа. Незабавната позиция на опозиционните партии срещу опита за преврат е първото нещо от доста време, за което всички партии в турския парламент са единни.