Ернестина Шинова бе на крачка от финала в тазгодишното издание на „ВИП брадър”. Чаровната актриса остана втора в надпреварата, след като Джино стана победител. По време на престоя си в Къщата Ерна, както всички я наричат, беше балансирана и хладнокръвна в реакциите си.
Единственият, който успя качествено да извади Шинова от кожата й, бе режисьорът Люси Иларионов! За това и за всичко останало Ернестина Шинова споделя по-откровена отвсякога.
- Ерна, на крачка от финала Джино те изнесе на ръце от Къщата… Съжаляваш ли за нещо?
- Смятам, че тази победа на Джино е победа за всички нас. И се чувствам абсолютно част от нея. Наистина момчето е супер свястно, готино, добро.
И ако махна един-двама съквартиранти, който и от останалите да беше победил, щях да се радвам. Не, не се правя на някаква, съвсем откровено го казвам. Прекалено директен и открит човек съм, винаги казвам, каквото мисля – изобщо не мислех, че ще стигна далеч в това шоу. Особено след като „Биг брадър” ми даде да кажа на всички какво точно мисля за тях, без да им спестявам нищо. Знаех, че ще бъда на номинации след това. Благодарна съм на зрителите, които ме подкрепиха, но съм благодарна и на Джино, който имаше доблестта, силата и смелостта да победи! Хубаво е да бъдеш втори, когато този преди теб е готин!
- Според теб по-достойно е нещата да се назовават с истинските им имена, отколкото да се прикриват с лицемерни гримаси?
- Да де, но хората не винаги осъзнават докрай за какво става дума. Трябва да си много силен човек и много силен характер, да си и благороден характер, за да понесеш истината в очите, да понесеш мнението на друг човек, дори и да е нелицеприятно за теб. И да не се обидиш. Страшно съм щастлива от това, че 80 % от съквартирантите приеха думите ми мъжки, готино, никой не ми се разсърди. С изключение на двама човека, което няма никакво значение.
- Как видя сама себе си отстрани? Има участници, които не смеят да се погледнат след това, срамуват се…
- Като поведение не съм изненадана от себе си. Но просто се мислех за по-корава, а се оказах по-малко корава. Не съм разочарована. Разбира се, можело е да си слагам пудра, можело е да се обличам по-подходящо и внимателно, но аз не съм такъв човек. Бях решила, че няма да се правя на никаква. Имам някаква прилична фигура, за която хората знаят. За какво постоянно да демонстрирам нещо?! Имам буйна коса, като на типична блондинка – гъста, но с тънък косъм, която хвърчи на всички посоки и ми трябва фризьор, просто не мога да се оправям сама с нея.
За съжаление всеки път, когато можех да ползвам услугите на фризьор, ние имахме мисия – или бях натопена в някакви сини бои, или се въргалях в други бои, или пък вадех топчета от трети бои, и т.н. Налагаше се всеки път след това да мия косата. После тя пак щръкваше на всички страни. Но това съм аз – не мога да се правя на такава, каквато не съм. Да мия чинии с високи токчета и рокля с гол гръб, не е моето. А и това не ми беше важно.
Да не говорим, че аз съм цялата рошава, несресана – и характерът ми е такъв. Винаги изпитвам съмнение, като видя нещо, което е прекалено перфектно. Дори когато съм ходила на някакви много важни сбирки, трябвало е да бъда много елегантна, винаги гледам да има нещо мъничко, което да не е наред. Ей така, както се вика против уроки (усмихва се). Аз самата не съм перфектна, защо да лъжа, че съм.
Актрисата (вдясно) на разговор с Луна
- Кристина Димитрова ти каза, че външният ти вид е неугледен, по-специално косата. После ти се извини. Това засегна ли те?
- Криси е много мил и добър човек. Тя също ходеше по халат, несресана, с “кукуригу”, но това е една къща, която се превръща в твой дом за два месеца. Такава ми е косата, какво да направя – не, не съм се обидила. А и като дойде номинация, трябва да се аргументираш. На много от колегите им липсваше аргументация в тези моменти. Не мога да номинирам някого, защото употребявал думата „тъпак”, при това към друг човек, който не му се сърди, разбираш ли… Това е глупаво! Не мога да седна да си смуча от пръстите. Истината е, че ако Криси трябваше да направи аргументирани и честни номинации, едва ли аз щях да бъда човекът, но няма никакво значение.
- Защо влезе във формата? Победителят в миналогодишния сезон на „ВИП брадър” Влади Въргала беше казал: „За да участваш в това шоу, трябва да си доста финансово отчаян!”
- Няма да отричам, че тези пари са достатъчни, за да ме накарат да вляза вътре, но когато влизаш на такова място, ти два месеца нямаш възможност да работиш. Не можеш да изкарваш парите, които си изкарвал. Редно е да бъдеш компенсиран по някакъв начин. И трето, времената и светът около нас са такива, че парите не са нещо, което е без значение. Когато ми предложиха, не бях сигурна. Мислих дълго, накрая заключих, че ако ти си естествено почтен човек, и това ти е естественото състояние, няма от какво толкова да се страхуваш. Какво толкова ще видят зрителите – че като се събудя, не съм особено красива, че като не съм била на фризьор, косата ми хвърчи, че са ми се подули очите, защото осветлението там наистина е много страшно.
След като почтеността не ми е усилие, няма проблем – аз пак бих влязла, защото това е едно училище, нещо страшно е, пробваш характера си.
Хората гледат и си мислят, че ние само ядем, спим и се караме за сьомга. Хич не е така. Ти изграждаш отношения, които са като в окопите, като на война! Изключително горда съм, че дори съквартирантите, които не ме обичаха, ме уважаваха, а останалите, които ме обичаха, получаваха абсолютно истинска обич от мен. Много хора не могат да повярват, че може да си почтен, да си готин, без далавера. Много хора не успяха да разберат защо дружа със Светлето (Светлана Василева, б.а.), с Моника (Моника Валериева, б.а.).
Просто това бяха едни мили, добри момичета, донякъде ме връщаха към дъщеря ми. Бяха добри хора. Не успях да изградя такива отношения с третата от тях – с Катрин (Катрин Вачева, б. а.). Тя беше агресивна, различна, друга. Не съм имала стратегия. Но аз бях такава не само към Светлето и Моника, а и към Гъмов (Станимир Гъмов, б.а.), Преси (Преслава, б.а.), дует „Ритон”, и те ми го връщаха с пълни шепи това отношение. Мога даже да си отрежа ръката за Джино – това момче нито веднъж не излъга, нито веднъж не подведе. Страшно почтено копеле!
- Не се ли получава противоречие – във визитката казваш, че не обичаш „кифлите” и се чудиш как „след толкова години еволюция, сме стигнали до… Николета Лозанова”, а в Къщата се сприятели с Моника и със Светлана?
- Но в образа на Николета Лозанова има нещо агресивно, една посредственост, която се превръща в начин на живот. Тези момичета, с които бях близка, са съвсем друго нещо. Те не са Николета Лозанова, добри момичета са. Колкото и странно да прозвучи на някого, но Моника Валериева е човекът, с когото първо съм си говорила за книги. Светлето пък е минала през една доста сериозна мелница, не мога да говоря за това, но момичето е излязло с доста рани от там.
Ерна и Люси в поредната словесна битка помежду си
- Люси Иларионов обаче изтълкува това твое поведение в Къщата като лицемерие. Двамата имахте и доста остри сблъсъци, размяна на обидни реплики...
- При Люси се получи нещо много странно. Аз не съм крила нищо от него, винаги съм казвала, каквото мисля. Но с думите си към момичетата той не си даде сметка, че един вид публично съсипва бъдещето им! Аз не мога да се примиря с това! Остави факта, че той играеше с някакви стратегии. Не, че няма право на такава игра, но не знам защо от мен искаше друг вид оценка. Не можех да лъжа, че ми е любимец, след като не е. Нещата, които направи, за мен бяха непочтени. Думите, които каза за мен, също бяха непочтени.
- Люси те номинира и заяви, че си предател...
- Аз може да съм всякаква. Допускам, че съм рошава или пък грозна, или пък стара, каквото и да е, но предател не съм! И когато стиснах ръката на Луна, аз никого не съм предала. Как ще хвърлиш в пространството такъв епитет, как така?! Да, почувствах се обидена, наистина.
- „Аз усетих неговата мръсна игра и лицемерие още на третия ден. Той е единственият лош човек тук!”, това пък бяха твоите думи за Люси в началото на шоуто.
- Факт, да. Но ние сякаш бяхме благословени този сезон – нямаше някои много лоши хора. Даже не мисля, че Люси е точно лош човек, по-скоро е слаб. Той има нужда от стратегии. А аз мога да застана пред всички, без абсолютно никакви оръжия, без стратегии, и да кажа „аз не те харесвам”. И седя зад думите си. Той не може да направи това. Има нужда някъде тихичко, някъде отзад да копае окопи, да прави стратегии, а за мен това е слабост. Но аз не съм толкова добра, аз съм просто справедлива – вътрешно справедлив човек. Най-големият ми ужас винаги е било – да не би да нараня човек, който не го заслужава, затова все давам хиляди шансове, за да съм абсолютно сигурна, че няма да сбъркам.
- Люси също опита да те засегне, но на професионална основа, заявявайки: „Е, каква е тя като актриса. Откакто я гледам, все проститутки играе”.
- Сигурно, защото не е гледал другите роли, които съм изиграла. Самият той е актьор и много добре знае, че съм и драматична актриса. Тази му реакция си обяснявам като злоба и безпомощност. Даже не толкова злоба, колкото слабост. А че съм играла всякакви видове „кифли” в „Комиците”, не е било, за да покажа, колко са готини те, а за да ги осмея. И това няма нищо общо с мен самата. Сега, преди да вляза в Къщата, приключих един филм с остро драматична роля – с което сбъднах мечтата си да изиграя такъв образ. Но знаеш ли, истински силният човек се изправя и казва: „Да, Мерил Стрийп е по-добра актриса от мен”, ще се дръпна зад кулисите и ще пляскам, докато стана толкова добра, колкото нея. Това е. Друг път няма!
Останалото са глупости. Аз също изтървах от себе си обидни епитети към Люси – за което се извинявам. Това също е слабост на моя характер. Нямах право например, да обсъждам неговата външност, защото тя е драстично ясна на всички – нямах право да падам дотам. Това е нещо, за което определено много съжалявам. Страшно се срамувам сега от епитетите, които си позволих. Зад всичко останало стоя самата аз.
- Малко след това приятелката на Люси – Ани Хоанг написа драстични коментари във фейсбук профила си…
- Установихме, че не е било тежко и трудно само за нас в Къщата, но и за хората отвън. Както дъщеря ни Йоана каза – и Андрей не е бил същият човек. Бил е като болен отвън. Заварих го точно така. И за мен това е едно огромно доказателство за това, че след 30 години брак наистина се обичаме, и си липсваме.
Ернестина със своята най-голяма гордост – дъщеря си Йоана
- Ти се разплака, но в Къщата, когато Андрей влезе, а вие всички бяхте в мисия и не можехте да реагирате...
- Ох… (въздъхва). Много силно вълнение ми беше, не издържах и се разплаках, да. И просто вътре разбрах колко много го обичам, колко много ми липсва и колко ми трябва неговото рамо. Много беше трудно да съм толкова сама. Но пък, от друга страна, това е доказателство, че мога и сама. Нали непрекъснато казват „жената на тоя” или „дъщерята на оня”, ето, сега бях наистина сама. Вътре разбираш много неща. Това е една емоционална мелница, от която като че ли излизаш по-жив, разбираш, че си човек – с всички плюсове и минуси.
Излязох от Къщата, но това, което заварих отвън – случващото се в Париж, свалените самолети, това сякаш е друг „Биг брадър”. Колкото повече почтени хора не се страхуват да застанат, да изберат, толкова по-малко е вероятността да се случват такива неща.
- Съпругът ти Андрей Слабаков каза в един от лайфовете на шоуто, че пред вашия дом винаги има хора, които чакат твоята помощ…
- Не знам на какво се дължи – на характера, на излъчването ми, нямам представа. Хората ме виждат и просто са сигурни, че няма да ги нараня, че ще им помогна. Около мен винаги има хора. Много е трудно да остана сама, а понякога дори ми се иска, а не мога… Но съм имала късмет в живота, не са ми се случвали неща, които да ме направят лоша. Аз вярвам, че няма лоши хора.
- Успяваше ли Луна на моменти да те извади от равновесие?
- Не, Луна не ме е вадила от нерви. Аз към всички се отнасях изключително хладнокръвно.
Луна исках да я разгадая – дали наистина има някакви психологически проблеми или играе за шоуто. Накрая прецених, че тя е един тарикат и се стреми да спечели внимание. От всички съквартиранти, се оказва даже, че аз съм била тази, която най-много е общувала с нея. Дадох й всички възможни шансове на тоя свят, защото не можех да я разбера. В мига, в който я разбрах, реших, че не ми харесва, и го казах на глас, абсолютно хладнокръвно. Това, което видях в нея, ми се струваше празно и фалшиво, някаква обвивка, пълна с добри маниери, нищо повече. А позиция или човек вътре – не открих.
- Много пъти казваше, че за теб поведението на Кичка Бодурова е чист театър. Така ли мислиш и до сега?
- От всичките си съквартиранти – единствено и само за Кичка не желая да говоря. Не искам. На нея също дадох всички възможни шансове, които можех да дам, абсолютно чистосърдечно го казвам. Да оставим Кичка на мира, да отиде в Лас Вегас, да пее, където иска, и това е.
- А има ли предпоставка за приятелство между теб и дует „Ритон”? В Къщата бяхте в един лагер до края. Ти застана на страната на Здравко, когато избухна скандалът с баса, на който се бяха хванали с Люси...
- Изпитвам уважение към тях, но като че ли Катя я чувствам по-близка. Струва ми се даже, че малко си приличаме. Тя е уравновесен човек, говорихме си много. Катя е малко от тези жени, които само като ги видиш на хоризонта, че се появяват, и веднага се успокояваш. Харесва ми, готина е. И те минаха през страшна мелница. Мило ми беше да ги гледам – те много се подкрепят и обичат. Колкото до баса – според мен тогава се получи една двусмислица. Катето е имала предвид кабела, а Люси е приел, че тя се надсмива над неговата болест и не вярва в нея, което за Катето е невъзможно.
- Наскоро с дъщеря ти Йоана дадохте съвместно тв интервю, в което тя заяви, че иска да стане лекар. И ти си искала да станеш някога лекар. Намираш ли този развой на обстоятелствата сега за вид емоционална компенсация?
- (смее се) Йоана е много артистична и има качества, с които да стане една добра актриса – но тя винаги ще трябва да се бори с нашите имена и да ги преодолява, да се доказва. Нещо, което и аз съм правила, и Андрей е правил, а на нея не й се занимава с такива неща. Освен това интересът й към медицината е много, много от отдавна – още в 7-и клас беше решила, че ще става лекар, и влезе в Природо-математическата гимназия. Още беше дете, когато заяви: „Не, аз ще стана лекар!”.
Но тя е и много свенлива, трудно би понесла толкова много прожектори. Но това, което прави сега, го прави с наистина голям успех и амбиция – ами тя има само шестици, страшно съм щастлива с нея. А че компенсира един мой древен интерес, това е абсолютно така (усмихва се). Аз също бих била добър лекар, защото разбирам хората, умея да влизам в техните обувки, да разбирам къде ги боли, без да се налага да ми казват.
- Е, не е задължително човек да лекува само физиката, нали така?
- (усмихва се) О, да, разбира се. Актьорите са това – точно този вид лекари. Като изиграя някаква „кифла” по такъв начин, че да оперирам самото явление, това е също вид лечение...
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Единственият, който успя качествено да извади Шинова от кожата й, бе режисьорът Люси Иларионов! За това и за всичко останало Ернестина Шинова споделя по-откровена отвсякога.
- Ерна, на крачка от финала Джино те изнесе на ръце от Къщата… Съжаляваш ли за нещо?
- Смятам, че тази победа на Джино е победа за всички нас. И се чувствам абсолютно част от нея. Наистина момчето е супер свястно, готино, добро.
И ако махна един-двама съквартиранти, който и от останалите да беше победил, щях да се радвам. Не, не се правя на някаква, съвсем откровено го казвам. Прекалено директен и открит човек съм, винаги казвам, каквото мисля – изобщо не мислех, че ще стигна далеч в това шоу. Особено след като „Биг брадър” ми даде да кажа на всички какво точно мисля за тях, без да им спестявам нищо. Знаех, че ще бъда на номинации след това. Благодарна съм на зрителите, които ме подкрепиха, но съм благодарна и на Джино, който имаше доблестта, силата и смелостта да победи! Хубаво е да бъдеш втори, когато този преди теб е готин!
- Според теб по-достойно е нещата да се назовават с истинските им имена, отколкото да се прикриват с лицемерни гримаси?
- Да де, но хората не винаги осъзнават докрай за какво става дума. Трябва да си много силен човек и много силен характер, да си и благороден характер, за да понесеш истината в очите, да понесеш мнението на друг човек, дори и да е нелицеприятно за теб. И да не се обидиш. Страшно съм щастлива от това, че 80 % от съквартирантите приеха думите ми мъжки, готино, никой не ми се разсърди. С изключение на двама човека, което няма никакво значение.
- Как видя сама себе си отстрани? Има участници, които не смеят да се погледнат след това, срамуват се…
- Като поведение не съм изненадана от себе си. Но просто се мислех за по-корава, а се оказах по-малко корава. Не съм разочарована. Разбира се, можело е да си слагам пудра, можело е да се обличам по-подходящо и внимателно, но аз не съм такъв човек. Бях решила, че няма да се правя на никаква. Имам някаква прилична фигура, за която хората знаят. За какво постоянно да демонстрирам нещо?! Имам буйна коса, като на типична блондинка – гъста, но с тънък косъм, която хвърчи на всички посоки и ми трябва фризьор, просто не мога да се оправям сама с нея.
За съжаление всеки път, когато можех да ползвам услугите на фризьор, ние имахме мисия – или бях натопена в някакви сини бои, или се въргалях в други бои, или пък вадех топчета от трети бои, и т.н. Налагаше се всеки път след това да мия косата. После тя пак щръкваше на всички страни. Но това съм аз – не мога да се правя на такава, каквато не съм. Да мия чинии с високи токчета и рокля с гол гръб, не е моето. А и това не ми беше важно.
Да не говорим, че аз съм цялата рошава, несресана – и характерът ми е такъв. Винаги изпитвам съмнение, като видя нещо, което е прекалено перфектно. Дори когато съм ходила на някакви много важни сбирки, трябвало е да бъда много елегантна, винаги гледам да има нещо мъничко, което да не е наред. Ей така, както се вика против уроки (усмихва се). Аз самата не съм перфектна, защо да лъжа, че съм.
Актрисата (вдясно) на разговор с Луна
- Кристина Димитрова ти каза, че външният ти вид е неугледен, по-специално косата. После ти се извини. Това засегна ли те?
- Криси е много мил и добър човек. Тя също ходеше по халат, несресана, с “кукуригу”, но това е една къща, която се превръща в твой дом за два месеца. Такава ми е косата, какво да направя – не, не съм се обидила. А и като дойде номинация, трябва да се аргументираш. На много от колегите им липсваше аргументация в тези моменти. Не мога да номинирам някого, защото употребявал думата „тъпак”, при това към друг човек, който не му се сърди, разбираш ли… Това е глупаво! Не мога да седна да си смуча от пръстите. Истината е, че ако Криси трябваше да направи аргументирани и честни номинации, едва ли аз щях да бъда човекът, но няма никакво значение.
- Защо влезе във формата? Победителят в миналогодишния сезон на „ВИП брадър” Влади Въргала беше казал: „За да участваш в това шоу, трябва да си доста финансово отчаян!”
- Няма да отричам, че тези пари са достатъчни, за да ме накарат да вляза вътре, но когато влизаш на такова място, ти два месеца нямаш възможност да работиш. Не можеш да изкарваш парите, които си изкарвал. Редно е да бъдеш компенсиран по някакъв начин. И трето, времената и светът около нас са такива, че парите не са нещо, което е без значение. Когато ми предложиха, не бях сигурна. Мислих дълго, накрая заключих, че ако ти си естествено почтен човек, и това ти е естественото състояние, няма от какво толкова да се страхуваш. Какво толкова ще видят зрителите – че като се събудя, не съм особено красива, че като не съм била на фризьор, косата ми хвърчи, че са ми се подули очите, защото осветлението там наистина е много страшно.
След като почтеността не ми е усилие, няма проблем – аз пак бих влязла, защото това е едно училище, нещо страшно е, пробваш характера си.
Хората гледат и си мислят, че ние само ядем, спим и се караме за сьомга. Хич не е така. Ти изграждаш отношения, които са като в окопите, като на война! Изключително горда съм, че дори съквартирантите, които не ме обичаха, ме уважаваха, а останалите, които ме обичаха, получаваха абсолютно истинска обич от мен. Много хора не могат да повярват, че може да си почтен, да си готин, без далавера. Много хора не успяха да разберат защо дружа със Светлето (Светлана Василева, б.а.), с Моника (Моника Валериева, б.а.).
Просто това бяха едни мили, добри момичета, донякъде ме връщаха към дъщеря ми. Бяха добри хора. Не успях да изградя такива отношения с третата от тях – с Катрин (Катрин Вачева, б. а.). Тя беше агресивна, различна, друга. Не съм имала стратегия. Но аз бях такава не само към Светлето и Моника, а и към Гъмов (Станимир Гъмов, б.а.), Преси (Преслава, б.а.), дует „Ритон”, и те ми го връщаха с пълни шепи това отношение. Мога даже да си отрежа ръката за Джино – това момче нито веднъж не излъга, нито веднъж не подведе. Страшно почтено копеле!
- Не се ли получава противоречие – във визитката казваш, че не обичаш „кифлите” и се чудиш как „след толкова години еволюция, сме стигнали до… Николета Лозанова”, а в Къщата се сприятели с Моника и със Светлана?
- Но в образа на Николета Лозанова има нещо агресивно, една посредственост, която се превръща в начин на живот. Тези момичета, с които бях близка, са съвсем друго нещо. Те не са Николета Лозанова, добри момичета са. Колкото и странно да прозвучи на някого, но Моника Валериева е човекът, с когото първо съм си говорила за книги. Светлето пък е минала през една доста сериозна мелница, не мога да говоря за това, но момичето е излязло с доста рани от там.
Ерна и Люси в поредната словесна битка помежду си
- Люси Иларионов обаче изтълкува това твое поведение в Къщата като лицемерие. Двамата имахте и доста остри сблъсъци, размяна на обидни реплики...
- При Люси се получи нещо много странно. Аз не съм крила нищо от него, винаги съм казвала, каквото мисля. Но с думите си към момичетата той не си даде сметка, че един вид публично съсипва бъдещето им! Аз не мога да се примиря с това! Остави факта, че той играеше с някакви стратегии. Не, че няма право на такава игра, но не знам защо от мен искаше друг вид оценка. Не можех да лъжа, че ми е любимец, след като не е. Нещата, които направи, за мен бяха непочтени. Думите, които каза за мен, също бяха непочтени.
- Люси те номинира и заяви, че си предател...
- Аз може да съм всякаква. Допускам, че съм рошава или пък грозна, или пък стара, каквото и да е, но предател не съм! И когато стиснах ръката на Луна, аз никого не съм предала. Как ще хвърлиш в пространството такъв епитет, как така?! Да, почувствах се обидена, наистина.
- „Аз усетих неговата мръсна игра и лицемерие още на третия ден. Той е единственият лош човек тук!”, това пък бяха твоите думи за Люси в началото на шоуто.
- Факт, да. Но ние сякаш бяхме благословени този сезон – нямаше някои много лоши хора. Даже не мисля, че Люси е точно лош човек, по-скоро е слаб. Той има нужда от стратегии. А аз мога да застана пред всички, без абсолютно никакви оръжия, без стратегии, и да кажа „аз не те харесвам”. И седя зад думите си. Той не може да направи това. Има нужда някъде тихичко, някъде отзад да копае окопи, да прави стратегии, а за мен това е слабост. Но аз не съм толкова добра, аз съм просто справедлива – вътрешно справедлив човек. Най-големият ми ужас винаги е било – да не би да нараня човек, който не го заслужава, затова все давам хиляди шансове, за да съм абсолютно сигурна, че няма да сбъркам.
- Люси също опита да те засегне, но на професионална основа, заявявайки: „Е, каква е тя като актриса. Откакто я гледам, все проститутки играе”.
- Сигурно, защото не е гледал другите роли, които съм изиграла. Самият той е актьор и много добре знае, че съм и драматична актриса. Тази му реакция си обяснявам като злоба и безпомощност. Даже не толкова злоба, колкото слабост. А че съм играла всякакви видове „кифли” в „Комиците”, не е било, за да покажа, колко са готини те, а за да ги осмея. И това няма нищо общо с мен самата. Сега, преди да вляза в Къщата, приключих един филм с остро драматична роля – с което сбъднах мечтата си да изиграя такъв образ. Но знаеш ли, истински силният човек се изправя и казва: „Да, Мерил Стрийп е по-добра актриса от мен”, ще се дръпна зад кулисите и ще пляскам, докато стана толкова добра, колкото нея. Това е. Друг път няма!
Останалото са глупости. Аз също изтървах от себе си обидни епитети към Люси – за което се извинявам. Това също е слабост на моя характер. Нямах право например, да обсъждам неговата външност, защото тя е драстично ясна на всички – нямах право да падам дотам. Това е нещо, за което определено много съжалявам. Страшно се срамувам сега от епитетите, които си позволих. Зад всичко останало стоя самата аз.
- Малко след това приятелката на Люси – Ани Хоанг написа драстични коментари във фейсбук профила си…
- Установихме, че не е било тежко и трудно само за нас в Къщата, но и за хората отвън. Както дъщеря ни Йоана каза – и Андрей не е бил същият човек. Бил е като болен отвън. Заварих го точно така. И за мен това е едно огромно доказателство за това, че след 30 години брак наистина се обичаме, и си липсваме.
Ернестина със своята най-голяма гордост – дъщеря си Йоана
- Ти се разплака, но в Къщата, когато Андрей влезе, а вие всички бяхте в мисия и не можехте да реагирате...
- Ох… (въздъхва). Много силно вълнение ми беше, не издържах и се разплаках, да. И просто вътре разбрах колко много го обичам, колко много ми липсва и колко ми трябва неговото рамо. Много беше трудно да съм толкова сама. Но пък, от друга страна, това е доказателство, че мога и сама. Нали непрекъснато казват „жената на тоя” или „дъщерята на оня”, ето, сега бях наистина сама. Вътре разбираш много неща. Това е една емоционална мелница, от която като че ли излизаш по-жив, разбираш, че си човек – с всички плюсове и минуси.
Излязох от Къщата, но това, което заварих отвън – случващото се в Париж, свалените самолети, това сякаш е друг „Биг брадър”. Колкото повече почтени хора не се страхуват да застанат, да изберат, толкова по-малко е вероятността да се случват такива неща.
- Съпругът ти Андрей Слабаков каза в един от лайфовете на шоуто, че пред вашия дом винаги има хора, които чакат твоята помощ…
- Не знам на какво се дължи – на характера, на излъчването ми, нямам представа. Хората ме виждат и просто са сигурни, че няма да ги нараня, че ще им помогна. Около мен винаги има хора. Много е трудно да остана сама, а понякога дори ми се иска, а не мога… Но съм имала късмет в живота, не са ми се случвали неща, които да ме направят лоша. Аз вярвам, че няма лоши хора.
- Успяваше ли Луна на моменти да те извади от равновесие?
- Не, Луна не ме е вадила от нерви. Аз към всички се отнасях изключително хладнокръвно.
Луна исках да я разгадая – дали наистина има някакви психологически проблеми или играе за шоуто. Накрая прецених, че тя е един тарикат и се стреми да спечели внимание. От всички съквартиранти, се оказва даже, че аз съм била тази, която най-много е общувала с нея. Дадох й всички възможни шансове на тоя свят, защото не можех да я разбера. В мига, в който я разбрах, реших, че не ми харесва, и го казах на глас, абсолютно хладнокръвно. Това, което видях в нея, ми се струваше празно и фалшиво, някаква обвивка, пълна с добри маниери, нищо повече. А позиция или човек вътре – не открих.
- Много пъти казваше, че за теб поведението на Кичка Бодурова е чист театър. Така ли мислиш и до сега?
- От всичките си съквартиранти – единствено и само за Кичка не желая да говоря. Не искам. На нея също дадох всички възможни шансове, които можех да дам, абсолютно чистосърдечно го казвам. Да оставим Кичка на мира, да отиде в Лас Вегас, да пее, където иска, и това е.
- А има ли предпоставка за приятелство между теб и дует „Ритон”? В Къщата бяхте в един лагер до края. Ти застана на страната на Здравко, когато избухна скандалът с баса, на който се бяха хванали с Люси...
- Изпитвам уважение към тях, но като че ли Катя я чувствам по-близка. Струва ми се даже, че малко си приличаме. Тя е уравновесен човек, говорихме си много. Катя е малко от тези жени, които само като ги видиш на хоризонта, че се появяват, и веднага се успокояваш. Харесва ми, готина е. И те минаха през страшна мелница. Мило ми беше да ги гледам – те много се подкрепят и обичат. Колкото до баса – според мен тогава се получи една двусмислица. Катето е имала предвид кабела, а Люси е приел, че тя се надсмива над неговата болест и не вярва в нея, което за Катето е невъзможно.
- Наскоро с дъщеря ти Йоана дадохте съвместно тв интервю, в което тя заяви, че иска да стане лекар. И ти си искала да станеш някога лекар. Намираш ли този развой на обстоятелствата сега за вид емоционална компенсация?
- (смее се) Йоана е много артистична и има качества, с които да стане една добра актриса – но тя винаги ще трябва да се бори с нашите имена и да ги преодолява, да се доказва. Нещо, което и аз съм правила, и Андрей е правил, а на нея не й се занимава с такива неща. Освен това интересът й към медицината е много, много от отдавна – още в 7-и клас беше решила, че ще става лекар, и влезе в Природо-математическата гимназия. Още беше дете, когато заяви: „Не, аз ще стана лекар!”.
Но тя е и много свенлива, трудно би понесла толкова много прожектори. Но това, което прави сега, го прави с наистина голям успех и амбиция – ами тя има само шестици, страшно съм щастлива с нея. А че компенсира един мой древен интерес, това е абсолютно така (усмихва се). Аз също бих била добър лекар, защото разбирам хората, умея да влизам в техните обувки, да разбирам къде ги боли, без да се налага да ми казват.
- Е, не е задължително човек да лекува само физиката, нали така?
- (усмихва се) О, да, разбира се. Актьорите са това – точно този вид лекари. Като изиграя някаква „кифла” по такъв начин, че да оперирам самото явление, това е също вид лечение...
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
