Безличен, посредствен, трагичен. Опасността националният ни отбор по баскетбол за мъже да отнесе подобни епитети това лято е реален. Предстои поредна битка за класиране на Европейско първенство, а шансовете ни на този етап, да бъдем реалисти, не изглеждат кой знае колко обещаващо. В група със Словения, Украйна и Косово, България трябва да гони минимум второ място и да натрупа добри показатели, за да може да заеме поне едно от четирите втори места, които дават виза за Евробаскет 2017. Словения заслужено е сочен за абсолютен фаворит, а през септември ще получим и отговор, доколко основателно е било това. Но да се върнем на България. Вярно, че контузиите са част от спорта, но това лято изборът на селекционера изглежда бе по-ограничен отвсякога. Контузиите просто добавиха още тежест към проблемите пред Любомир Минчев. Някои отдавна затвориха всички врати за участие в националния, на други просто вече не им се занимава. Във всеки случай сигурно имат своите лични основания. А и както се казва „насила хубост не става“. Ама този, както и доста други уроци, в баскетбола ги научават по трудния начин. източник: БФБаскетбол Сега обаче са важни останалите. Тези, които ще облекат националния екип за евроквалификациите. Дори да е третиран с пренебрежение или насмешка, националният отбор на България е само един. Друг няма, а кой знае колко по-различни играчи за селекция по нищо не личи, че скоро ще има. Така че, на треньора Любо Минчев се пада нелеката задача да не допусне участието на представителния ни тим в евроквалификациите тази година да се превърне в импровизирано отбиване на номера. Защото публиката може и да е наясно с ограничените шансове за класиране на Европейско, но това по никакъв начин не означава, че предстоящите мачове могат да бъдат изиграни на олимпийския принцип. Ако разбирате. За доброто на националния. Коментирай
