Европейският съюз да наложи по-тежки санкции срещу Русия, призовават в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск председателите на три от осемте групи в Европейския парламент.

Най-голямата - ЕНП, както и Зелените и либералите, настояват санкциите да са прицелени в руския президент Владимир Путин и най-близкото му обкръжение, за да имат по-силен ефект.

"Безразборното използване на химически оръжия и варел бомби срещу цивилни граждани в Алепо трябва да спре. ЕС се нуждае от силен лост, който да спре руските военни престъпления в Сирия и по-строг режим на санкции, насочени към Путин и неговия вътрешен кръг", се казва в писмото.

То е подписано от лидерите на ЕНП Манфред Вебер, на либералите Ги Верхофстат и на Зелените Ребека Хармс.

"Външните министри на ЕС вече приеха персонално насочени санкции срещу определени сирийски официални лица. Сега е ред на Европейския съвет да предприеме реални мерки, които да окажат натиск на руското ръководство да спазва международното право", се казва още в писмото.

Трите парламентарни групи имат общо 333 от 751-те евродепутати. От апела отсъстват всички леви групи в парламента, както и консерваторите и евроскептиците. При ЕНП членуват българските евродепутати от ГЕРБ и ДСБ, а при либералите - тези от ДПС.

От трите европейски партии, подписали писмото до европейските лидери, са излъчени и две трети от премиерите и президентите, които утре ще обсъждат отношенията на ЕС с Русия на срещата си на върха в Брюксел.

Не е изключено към политическата инициатива да се присъединят и социалистите, след като френският президент Франсоа Оланд, който принадлежи към тяхното политическо семейство, също не изключи нови санкции срещу Русия.

След неуспеха на срещата на Нормандската четворка - Германия, Франция, Русия и Украйна в Берлин снощи Оланд и германският канцлер Ангела Меркел (ЕНП) заплашиха директно Русия със санкции.

В отговор на въпрос дали е вероятно ЕС да разгледа необходимостта от санкции срещу Кремъл, френският президент заяви, че "всичко, което може да се разчете като заплаха, може да е полезно".

"Това, което се случва в Алепо, е военно престъпление...бомбардировките на режима и неговите поддръжници трябва да спрат", добави той.

Меркел също не изключи санкциите като възможност.

Френският президент и германският канцлер оценяват като незначителен и напредъка в Украйна, където ЕС прилага санкции до изпълнение на Минското споразумение. Те обаче ограничават пътуванията в ЕС на някои политици и военни, без да засягат пряко руския президент и неговото близко обкръжение. В отговор на европейските ограничения Кремъл въведе ембарго върху вноса на селскостопанска продукция и храни от Европа през август 2014 г.

В понеделник външните министри от ЕС разшириха кръга лица от режима на президента Асад, чийто паспорти получават черни печати, а сметките им в ЕС ще бъдат замразени. Брюксел показа втърдяване на тона и спрямо Русия, но първият дипломат на Съюза Федерика Могерини заяви, че нито една държава не поддържа санкции срещу Русия заради бомбардировките на Алепо.