Времето, прекарано в пътуване до първия и от последния работен ангажимент за деня при служителите на фирми без офиси също е работно време. Това пътуване е част от работата, реши Европейският съд, предаде Би Би Си. Досега много работодатели в Европейския съюз, наемащи служители на работа извън офиси, считаха времето за пътуване до и от местата за изпълнение на служебните ангажименти за лично време.

От сега нататък фирми като тези които наемат детегледачи, лица, които се грижат за възрастни, търговски представители или газови техници например, ще трябва да се съобразяват с решението на съда и да променят практиките си, за да отговорят на регулациите на работното време в ЕС.

Очаква се това да има значителен ефект върху европейските трудови отношения между служители и компании. "Може да се наложи работодателите да организират графици, за да направят така че първият и последният работен ангажимент на техните служители (на които не предлагат офиси) през деня да бъде възможно най-близо до домовете на тези служители", коментира Клайв Колман - кореспондент по правните въпроси на Би Би Си.

След решението, хиляди фирми се оказват в нарушение на европейското законодателство. Европейският съд постановява, че решението му е в защита на здравето и безопасността на работниците в Европа, както е заложено в Европейската директива за работното време.

Директивата е създадена, за да защитава служителите в ЕС от експлоатация и поставя изисквания по въпроси като колко дълго да работят европейските граждани, колко почивки да имат в работния ден и колко отпуск през годината.

Една от целите й е да бъде подсигурено никой служител в Европейския съюз да не работи повече от средните 48 часа за седмица. Решението е взето след правен казус, свързан с испанската компания за инсталиране на охранителни системи Tyco.

Тя затвори регионалните си офиси през 2011 г., заради което служителите й пътуват всеки ден от различни дестинации, където са домовете им, до местата където трябва да изпълнят първия си за деня работен ангажимент и до други места през деня, откъдето накрая се завръщат у дома.

В такова пътуване много от тях ежедневно прекарват часове наред, а то беше считано за тяхно лично време, без да им бъде предложена работа в офис. "Фактът, че те започват работа от домовете си произлиза директно от решението на работодателя им да забрани регионалните офиси и не е по желание на самите тях.

Изискването те да понесат товара на избора на работодателя е в противоречие с целта да се защитава безопасността и здравето на служителите, заложена от директивата, която включва също и гарантиране на служителите на минимален период за почивка", коментира съдът на ЕС./