Признавам си, че не си направих труда да се поинтересувам какво стана с набирането на доброволци, които да помагат за обслужването на чуждениците по време на българското преседателство на ЕС. Крайният срок за подаване на заявления от желаещите да положат доброволния си труд беше удължен от 5 до 20 октомври. Но се запитах все пак защо самоотвержените българи, готови да вършат тази безплатна работа, трябва да са именно и само млади хора, както гласи поканата на правителството към евентуалните помощници.

Както знаем, добре е човек да е млад, красив, здрав и умен. Онези обаче, които съчетават в себе си това временно съвършенство, са със сигурност доста дефицитна извадка от масовия случай, при който все по някои от тези параметри повечето хора няма как да отговорят на подобно изискване.

Какво пречи някой безработен, който не е чак толкова млад, като студентите ( към които основно е отправена поканата), да разнообрази и без това сивото си всекидневие с нещо полезно, като придружаването или упътването на чужденци? Пък може и покрай това да възникнат някакви контакти, от които да произтече последваща трудова заетост…

Както и да е – да не издребняваме, нали. Така са решили нашите управници, така и ще бъде. Дано се справят с трудната задача да намерят безплатна работа на достатъчно добре квалифицирани младежи, които са търсени в същото време на реалния пазар на труда.

Иначе е добре, че ще имаме стимул да се харесаме на чуждениците повече от обикновено. Столичната община обяви например, че във връзка с председателството снегорините в София ще бъдат украсени с европейски знаменца, редом с българските.

Сред реализираните вече ползи виждаме премахването на едно монументално грозилища  от градината пред НДК, забиването на доста ограничителни колчета срещу паркиране по тротоарите и цяла велоалея на централната улица “Раковски”. И трите придобивки, разбира се, направиха някои хора щастливи, а други разгневиха. Няма как, така е живота- пълно щастие за всички едновременно няма. Не е като в политиката, където популистите жънат успехи с поклони на всички страни.

Като гледам колко съвършено работи машината за санкциониране на шофьори, паркирали в платените зони за паркиране в София без да си платят, не мога да не се запитам, защо и за друг вид нарушения на закона не може да сработи нещо подобно , както е в случая с тези глоби. Служителите на Градска мобилност са като смъртта- абсолютно неизбежни са.

Нищо подобно не се случва с нарушенията на пушачите в заведенията. Тази тема някак си я “закриха”. Ще видим дали ще я (пре)открият заради чужденците или ще си я караме като президента Румен Радев, Корнелия Нинова и антуража им, които бяха снимани наскоро да пируват в ресторант на маса с препълнени с угарки от цигари пепелници. Държавният ни глава направо е онагледил максимата, че рибата се вмирисва откъм главата.

Еропеизираме се манталитетно, ама не съвсем. Тегли ни евразийското криво разбрано бунтарство срещу законите – равенството пред тях се схваща у нас като равно право на пушача и на опушения да се търпят. Ако възразиш- излиза, че “клепаш” един нуждаещ се от никотин гражданин и му отнемаш това право. Този манталитет, както се казва в едно есе на руския автор Шипилов в неговия блог, е типичен за съветския човек- той смята, че трябва да е солидарен с нарушителите на закона. Което си е самопризнание за склонност към нарушаването на този или друг закон. http://shipilov.com/zhurnalistika/1336-anatomiya-sovka-ocherk-1-vatniki-v-immigratsii.html

Share on Facebook