Евтим Евтимов ще продължи да пише стихове и на небето! Това големият български поет знаеше още приживе, а думите му сега, когато вече не е физически между нас, звучат пророчески.
„Мисля, че един ден като си отида на небето, и там ще пиша стихове. Ще срещна някоя хубава жена, ще ми каже: „Евтиме, не се ли умори от твоята любовна поезия? Ще тръгна с нея и ще пиша за нея стихове”, това сподели класикът точно преди година.
Преди няколко дни, на 8 юни тази година, Евтим Евтимов си отиде на 83-годишна възраст в съня си. Тези, които бяха по-близко до него, навярно са усещали тъгата в погледа на поета – но не заради неизказани или ненаписани слова, а заради днешното време разделно. А и заради жадувана, но не доизживяна любов. През последните няколко години поетът от Пирин и автор на над 40 книги, страдаше от много болежки и накрая сърцето му не издържа.
“Татко много се измъчваше, че от доста време тежко болна на легло е Романьола Мирославова, жената, с която той живя през последните си години”, казва синът му Венко Евтимов.
Евтимов и поетесата от Враца се оженили тайно
преди 12 години в село Куклен – тогава той бил на 71, а тя – на 51. Но така и не успели да споделят в щастие дори и едно десетилетие, тъй като тя се разболяла от рак преди три години. През последното десетилетие двамата, освен семейство, бяха и творчески тандем – издадоха няколко съвместни стихосбирки.
„Не съм светец и ако някой мъж твърди, че е, заблуждава”, казваше Евтим Евтимов и добавяше: „Прекланям се пред жената - от 1 до 1001 години!”
През последните три години Романьола обиколила почти всички болници у нас заради тежкото си състояние и днес не се отделя от леглото. Може би все още не знае и за смъртта на своя любим Евтим, защото близките й са изключително притеснени дали изобщо би го понесла…
„И двамата бяха зле със здравето, Евтим се топеше по нея. И той беше с куп болежки и последните месеци се влоши доста, а накрая не познаваше дори сина си”, пък споделя с огромна тъга певецът Веселин Маринов, който изпя много от неговите стихове.
Големият ни поет винаги е признавал, че любовта е неговият извор на поезия. А вече няколко поколения българи се обясняват в любов с негови стихове, като припознават в тях себе си и своите чувства. И факт – няма друг съвременен български поет с подобно въздействие върху толкова огромна аудитория.
Три жени оставят най-ярка следа в живота на Евтим Евтимов. През годините са го наричали непоправим любовен авантюрист. Но Евтимов винаги е бил верен на жената до себе си. Тръгвал си е, щом усети, че нещата не вървят, без да изневерява.
От първата си съпруга Евтим Евтимов има син. Още докато е женен за нея обаче,
се влюбва безпаметно в поетесата Петя Йорданова
От връзката му с нея се ражда най-лиричната му поезия. Третата му съпруга - Романьола пък, му дава творческа енергия да напише нови стихове за любовта и виното.
Поетесата Петя Йорданова обаче остава неутешимата любов в живота на големия поет (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”, бел. ред). Именно за нея той пише и най-прекрасните си куплети. Това е жената, която се превръща не само в муза, но и във вдъхновителка за едни от най-големите шедьоври на Евтимов – „Горчиво вино” и „Обич за обич”.
„Дължа всичко на нея и на нейната любов”, изповяда преди години поетът в интервю за народното издание. Двамата са викани на най-високо партийно ниво, за да бъдат хокани и наказвани за забранената си любов – когато започва връзката има, те са женени. И въпреки това не се отказват един от друг. Тяхната любов се превръща в най-мощния катализатор за поета, за да създаде впоследствие и едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия.
Поетът среща своята муза Петя Йорданова за първи път в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник „Учителско дело”. По това време тя е секретар на Дома на учителя, а той – секретар на читалището в Петрич. Петя организира в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дома на учителя, в който тогава членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов. Уговаря гостуването им за началото на април.
Когато поетите пристигат, Евтим ги посреща и ги води на Самуиловата крепост. Налага се да минат през река Струмешница. И докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим -
през него като че ли преминава електрически ток
а след това - и чувството за особена близост.
„Хубава жена, която не прилича на другите”, това поетът признава години по-късно, че си е мислел в онзи момент. А същата вечер, по време на традиционната забава, той кани Петя на танц, нейният отговор обаче е: „Танцът ще отложим за друг път и друго място”. Няколко дни по-късно в Ловния дом на Петрич една вечер Евтим Евтимов излял чувствата си пред Петя. Същата вечер написал и „Нощ над Петрич”, родено от любовното му настроение. На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. След това Евтимов си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя.
Една открадната целувка слага началото на връзката им, продължила цели три десетилетия. Само месец след запознанството им поетът написва и шедьовъра си „Обич за обич”. Обажда се по телефона на Петя и й го прочита, след което го носи в София, в редакцията на вестник „Пулс”, където стихотворението е публикувано за първи път.
Талантът и необятните емоции, с които залива всяка строфа, са най-неоспоримото в Евтим Евтимов. Нещо, което никой не може да отрече.
„Любовта и поезията са едно и също нещо”, обичаше да казва един от най-добрите ни любовни лирици. Определяше жената като “църква за любов и вино”.
„Не си казахме „обичам те”, разбрахме се без думи с Петя, спомня си поетът в интервю. И като започнахме едно звънене - всеки ден по няколко пъти. След няколко месеца трябваше да ме утвърждават за служебно място и един от отговорните другари запита: „Вярно ли е, че имате любовна връзка с омъжена жена от София?” Доносчиците бяха свършили работата си и клюката беше плъзнала”, допълва още Евтимов.
През 1966 г. Евтимов пристига в София, защото е назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”, на което впоследствие става и директор (именно в това издателство по онова време е издадена и скандалната книга на бъдещия първи демократичен президент Желю Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма). Председател на СБП тогава е Димитър Димов, а в управителния съвет са най-големите светила. В продължение на 10 години Евтимов е и заместник главен редактор на списание „Пламък”, пет години е и главен редактор на писателския „официоз” вестник „Литературен фронт”. “Свален” е по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката” – факти от биографията на поета, за които малцина знаят.
В един момент за другата жена в живота на поета разбира и съпругата му. „Преди това в Петрич съм имал лирически отклонения, както казва Блага Димитрова. Но сега се получи нещо друго. Не е за вярване, но чак след четири години връзката ни стана интимна”, признава още поетът.
През цялото време неотлъчно до него е Петя Йорданова – жената, заради която Евтимов се развежда, но с думите: „Ти не си задължена да го направиш”. И тя не го прави, основно заради родителите си. Двамата продължават „невъзможната” си любов през годините. Поетът дори наема квартира през две улици от дома на Петя, в която тя ходи заедно с дъщеря си Росица. С мъжа й, който бил главен инспектор по история в Министерството на културата, Евтимов се познавал бегло.
„Един ден, все още не бях се развел, отива моята бивша жена при мъжа на Петя и му разказва всичко. Само и само да ме върне обратно. Гръм от ясно небе. Оттам отива при майка й, за да й каже
колко морално разложен човек съм
А у Петя - разправии страшни. Особено с майка й от Исперих. Застанала жената на негова страна. Тя беше властна като баба Султана на Димитър Талев. В ЦК на БКП пък се появи оплакване. Венелин Коцев, кандидат-член на политбюро, минаваше за най-страшния. Извика ме и каза: „Как може, ние те изтеглихме в Петрич, а ти се развеждаш. Защо го правиш?” Обясних му, че намерих не само жената, а и човека, който ме усеща като творец. Беше забравил, че съм жилав македонец. „ Другарю Коцев, не ви ли е неудобно? Вие защо сте се развели три пъти?”, попитал още Евтимов.
В онези дни Петя започва да се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си. През 1993 г. обаче, се разболява тежко. Болестта й се развива за половин година. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница, в която стои и денем, и нощем, с изключение на четвъртък, когато при Петя ходели майка й и мъжът й. Последното, което Евтим успява да й каже, е: „Няма страшно”.
Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври обаче, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала в 15,15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. А двамата мъже – Евтим и Пенко, съперниците, които цял живот са воювали за нея, без да го изразяват, тръгват един към друг и се прегръщат пред всички. Петя като че ли ги събира в смъртта си.
„Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя по този въпрос поетът преди няколко години.
След като Петя напуска този свят, Евтим Евтимов взима ръкописите от мъжа й, за да издаде книга с непубликувани стихотворения. Съпругът й дотогава не бил чел поезията й: „Чак след смъртта й откри жена си. Преди няколко години чух, че и той се поминал”, добавя още лирикът. След два инфаркта в свое стихотворение той пише:
„Свети Петър ще ме прати право в ада пак с някоя омъжена жена”
Неотдавна поетът издаде двойната стихосбирка „Жени, целунати от Бога”. Първата книга е посветена на Петя Йорданова. Втората - на поетесата Романьола Мирославова. „С жени не съм грешил в живота си. Включително и с тази, с която съм се развел след 12-годишен брак. Тя ми роди син. Втората вдъхнови най-лиричната ми поезия, а третата - нови стихове за любовта и виното.”
Бил съсед на Ванга
Евтим Евтимов живеел точно до Ванга в родния си Петрич. Двамата били дори близки. Пророчицата му предрекла, че го чака хубаво бъдеще и че ще стане голям човек. Майката на поета пък почти всеки ден по съседски ходила при нея, за да си говорят.
Веднъж в разговор със своята съгражданка Ванга, Евтим Евтимов запитал: „Виждала ли си Господ поне насън?” А пророчицата отвърнала: „Ако някой ти каже, че го е видял, да знаеш, че лъже! Виждам само едно око като огън, което ми говори някъде в безкрая”. „Бог е любов. Най-хубавото на любовта е, че никой не знае какво е тя и не може да я опише. Силата й е в нейната необяснимост”, бе споделил преди години поетът, посветил на магическото чувство цялото си творчество.
Тончо Русев: Загубих най-добрия си приятел!
„Загубих най-добрия си приятел! Тежко и трудно ми е!”, сподели композиторът Тончо Русев. И добави, че в лицето на Евтим Евтимов България е загубила един от най-големите си поети.
Тончо Русев и Евтим Евтимов бяха най-добрият творчески тандем у нас. А приятелството им навярно ще остане като послание вечно във времето, подобно на всички незабравими стихове и песни, които двамата са сътворили.
Маргарита Петкова: Наглеждай ни от Горе!
Поетесата Маргарита Петкова написа в профила си в социалната мрежа: „Сбогом, Евтиме! Ти ми беше приятелско рамо и подкрепяща душата ми душа повече от 40 години. И Учител, не само по поезия, но и по достойнство! Светъл да ти е пътят, както беше светъл духът ти! Наглеждай ни от Горе, наобикаляй ни и ни проверявай!”
Вечните песни на поета
Евтим Евтимов е написал текстовете на стотици любими на българите песни, изпълнявани от Лили Иванова, Веселин Маринов, ФСБ, дует „Шик” и много други. Ето част от най-големите хитове по негови стихове: „Горчиво вино” – Веселин Маринов, „Ти си любовта” – Веселин Маринов, „Грешница на любовта” – Лили Иванова, „Ако ти си отидеш за миг” – “Импулс”, „Обич за обич” – Георги Христов, „Високо” – ФСБ.
ДОСИЕ
Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в града и даскалува 10 години. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ отпечатват първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. От 1953 г. негови стихове все по-често намират място и в централните вестници. Седем години между 1955 и 1962 г. е началник на радиото в Петрич, след това до 1965 г. е секретар на градското читалище. Първата му стихосбирка се казва “Будни клепачи” и излиза през 1959 г. Следващите - “Люлка под върховете” и “Пирински балади”, се появяват през 1962 и 1964 г. Читателите и критиката оценяват високо баладите му и стихосбирката е преиздадена през 1970-а и 1984 г. От 1966 г. Евтим Евтимов живее в София и е назначен в отдел “Поезия” на издателство “Народна младеж”. Приет е за член на СБП. Из писателските среди тръгва епиграмата, естествено, приписвана на Радой Ралин: “Направо от селския тим, в Съюза влезе Евтимов Евтим.”
През 2010 година Евтим Евтимов пише текста на песента „Нашата полиция”, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. Поетът каза приживе, че не се срамува от текста и дори смята, че това е една хубава патриотична песен.
Триото Евтим Евтимов - Тончо Русев - Веселин Маринов има песни, посветени на летците, войниците и моряците и по думите на лирика – песента за МВР трябвало да затвори точно този патриотичен цикъл.
Заедно с композитора Тончо Русев създадоха над 100 песни, повечето от които отдавна са се превърнали в шлагери.
Подготви: Анелия ПОПОВА
„Мисля, че един ден като си отида на небето, и там ще пиша стихове. Ще срещна някоя хубава жена, ще ми каже: „Евтиме, не се ли умори от твоята любовна поезия? Ще тръгна с нея и ще пиша за нея стихове”, това сподели класикът точно преди година.
Преди няколко дни, на 8 юни тази година, Евтим Евтимов си отиде на 83-годишна възраст в съня си. Тези, които бяха по-близко до него, навярно са усещали тъгата в погледа на поета – но не заради неизказани или ненаписани слова, а заради днешното време разделно. А и заради жадувана, но не доизживяна любов. През последните няколко години поетът от Пирин и автор на над 40 книги, страдаше от много болежки и накрая сърцето му не издържа.
“Татко много се измъчваше, че от доста време тежко болна на легло е Романьола Мирославова, жената, с която той живя през последните си години”, казва синът му Венко Евтимов.
Евтимов и поетесата от Враца се оженили тайно
преди 12 години в село Куклен – тогава той бил на 71, а тя – на 51. Но така и не успели да споделят в щастие дори и едно десетилетие, тъй като тя се разболяла от рак преди три години. През последното десетилетие двамата, освен семейство, бяха и творчески тандем – издадоха няколко съвместни стихосбирки.
„Не съм светец и ако някой мъж твърди, че е, заблуждава”, казваше Евтим Евтимов и добавяше: „Прекланям се пред жената - от 1 до 1001 години!”
През последните три години Романьола обиколила почти всички болници у нас заради тежкото си състояние и днес не се отделя от леглото. Може би все още не знае и за смъртта на своя любим Евтим, защото близките й са изключително притеснени дали изобщо би го понесла…
„И двамата бяха зле със здравето, Евтим се топеше по нея. И той беше с куп болежки и последните месеци се влоши доста, а накрая не познаваше дори сина си”, пък споделя с огромна тъга певецът Веселин Маринов, който изпя много от неговите стихове.
Големият ни поет винаги е признавал, че любовта е неговият извор на поезия. А вече няколко поколения българи се обясняват в любов с негови стихове, като припознават в тях себе си и своите чувства. И факт – няма друг съвременен български поет с подобно въздействие върху толкова огромна аудитория.
Три жени оставят най-ярка следа в живота на Евтим Евтимов. През годините са го наричали непоправим любовен авантюрист. Но Евтимов винаги е бил верен на жената до себе си. Тръгвал си е, щом усети, че нещата не вървят, без да изневерява.
От първата си съпруга Евтим Евтимов има син. Още докато е женен за нея обаче,
се влюбва безпаметно в поетесата Петя Йорданова
От връзката му с нея се ражда най-лиричната му поезия. Третата му съпруга - Романьола пък, му дава творческа енергия да напише нови стихове за любовта и виното.
Поетесата Петя Йорданова обаче остава неутешимата любов в живота на големия поет (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”, бел. ред). Именно за нея той пише и най-прекрасните си куплети. Това е жената, която се превръща не само в муза, но и във вдъхновителка за едни от най-големите шедьоври на Евтимов – „Горчиво вино” и „Обич за обич”.
„Дължа всичко на нея и на нейната любов”, изповяда преди години поетът в интервю за народното издание. Двамата са викани на най-високо партийно ниво, за да бъдат хокани и наказвани за забранената си любов – когато започва връзката има, те са женени. И въпреки това не се отказват един от друг. Тяхната любов се превръща в най-мощния катализатор за поета, за да създаде впоследствие и едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия.
Поетът среща своята муза Петя Йорданова за първи път в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник „Учителско дело”. По това време тя е секретар на Дома на учителя, а той – секретар на читалището в Петрич. Петя организира в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дома на учителя, в който тогава членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов. Уговаря гостуването им за началото на април.
Когато поетите пристигат, Евтим ги посреща и ги води на Самуиловата крепост. Налага се да минат през река Струмешница. И докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим -
през него като че ли преминава електрически ток
а след това - и чувството за особена близост.
„Хубава жена, която не прилича на другите”, това поетът признава години по-късно, че си е мислел в онзи момент. А същата вечер, по време на традиционната забава, той кани Петя на танц, нейният отговор обаче е: „Танцът ще отложим за друг път и друго място”. Няколко дни по-късно в Ловния дом на Петрич една вечер Евтим Евтимов излял чувствата си пред Петя. Същата вечер написал и „Нощ над Петрич”, родено от любовното му настроение. На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. След това Евтимов си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя.
Една открадната целувка слага началото на връзката им, продължила цели три десетилетия. Само месец след запознанството им поетът написва и шедьовъра си „Обич за обич”. Обажда се по телефона на Петя и й го прочита, след което го носи в София, в редакцията на вестник „Пулс”, където стихотворението е публикувано за първи път.
Талантът и необятните емоции, с които залива всяка строфа, са най-неоспоримото в Евтим Евтимов. Нещо, което никой не може да отрече.
„Любовта и поезията са едно и също нещо”, обичаше да казва един от най-добрите ни любовни лирици. Определяше жената като “църква за любов и вино”.
„Не си казахме „обичам те”, разбрахме се без думи с Петя, спомня си поетът в интервю. И като започнахме едно звънене - всеки ден по няколко пъти. След няколко месеца трябваше да ме утвърждават за служебно място и един от отговорните другари запита: „Вярно ли е, че имате любовна връзка с омъжена жена от София?” Доносчиците бяха свършили работата си и клюката беше плъзнала”, допълва още Евтимов.
През 1966 г. Евтимов пристига в София, защото е назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”, на което впоследствие става и директор (именно в това издателство по онова време е издадена и скандалната книга на бъдещия първи демократичен президент Желю Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма). Председател на СБП тогава е Димитър Димов, а в управителния съвет са най-големите светила. В продължение на 10 години Евтимов е и заместник главен редактор на списание „Пламък”, пет години е и главен редактор на писателския „официоз” вестник „Литературен фронт”. “Свален” е по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката” – факти от биографията на поета, за които малцина знаят.
В един момент за другата жена в живота на поета разбира и съпругата му. „Преди това в Петрич съм имал лирически отклонения, както казва Блага Димитрова. Но сега се получи нещо друго. Не е за вярване, но чак след четири години връзката ни стана интимна”, признава още поетът.
През цялото време неотлъчно до него е Петя Йорданова – жената, заради която Евтимов се развежда, но с думите: „Ти не си задължена да го направиш”. И тя не го прави, основно заради родителите си. Двамата продължават „невъзможната” си любов през годините. Поетът дори наема квартира през две улици от дома на Петя, в която тя ходи заедно с дъщеря си Росица. С мъжа й, който бил главен инспектор по история в Министерството на културата, Евтимов се познавал бегло.
„Един ден, все още не бях се развел, отива моята бивша жена при мъжа на Петя и му разказва всичко. Само и само да ме върне обратно. Гръм от ясно небе. Оттам отива при майка й, за да й каже
колко морално разложен човек съм
А у Петя - разправии страшни. Особено с майка й от Исперих. Застанала жената на негова страна. Тя беше властна като баба Султана на Димитър Талев. В ЦК на БКП пък се появи оплакване. Венелин Коцев, кандидат-член на политбюро, минаваше за най-страшния. Извика ме и каза: „Как може, ние те изтеглихме в Петрич, а ти се развеждаш. Защо го правиш?” Обясних му, че намерих не само жената, а и човека, който ме усеща като творец. Беше забравил, че съм жилав македонец. „ Другарю Коцев, не ви ли е неудобно? Вие защо сте се развели три пъти?”, попитал още Евтимов.
В онези дни Петя започва да се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си. През 1993 г. обаче, се разболява тежко. Болестта й се развива за половин година. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница, в която стои и денем, и нощем, с изключение на четвъртък, когато при Петя ходели майка й и мъжът й. Последното, което Евтим успява да й каже, е: „Няма страшно”.
Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври обаче, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала в 15,15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. А двамата мъже – Евтим и Пенко, съперниците, които цял живот са воювали за нея, без да го изразяват, тръгват един към друг и се прегръщат пред всички. Петя като че ли ги събира в смъртта си.
„Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя по този въпрос поетът преди няколко години.
След като Петя напуска този свят, Евтим Евтимов взима ръкописите от мъжа й, за да издаде книга с непубликувани стихотворения. Съпругът й дотогава не бил чел поезията й: „Чак след смъртта й откри жена си. Преди няколко години чух, че и той се поминал”, добавя още лирикът. След два инфаркта в свое стихотворение той пише:
„Свети Петър ще ме прати право в ада пак с някоя омъжена жена”
Неотдавна поетът издаде двойната стихосбирка „Жени, целунати от Бога”. Първата книга е посветена на Петя Йорданова. Втората - на поетесата Романьола Мирославова. „С жени не съм грешил в живота си. Включително и с тази, с която съм се развел след 12-годишен брак. Тя ми роди син. Втората вдъхнови най-лиричната ми поезия, а третата - нови стихове за любовта и виното.”
Бил съсед на Ванга
Евтим Евтимов живеел точно до Ванга в родния си Петрич. Двамата били дори близки. Пророчицата му предрекла, че го чака хубаво бъдеще и че ще стане голям човек. Майката на поета пък почти всеки ден по съседски ходила при нея, за да си говорят.
Веднъж в разговор със своята съгражданка Ванга, Евтим Евтимов запитал: „Виждала ли си Господ поне насън?” А пророчицата отвърнала: „Ако някой ти каже, че го е видял, да знаеш, че лъже! Виждам само едно око като огън, което ми говори някъде в безкрая”. „Бог е любов. Най-хубавото на любовта е, че никой не знае какво е тя и не може да я опише. Силата й е в нейната необяснимост”, бе споделил преди години поетът, посветил на магическото чувство цялото си творчество.
Тончо Русев: Загубих най-добрия си приятел!
„Загубих най-добрия си приятел! Тежко и трудно ми е!”, сподели композиторът Тончо Русев. И добави, че в лицето на Евтим Евтимов България е загубила един от най-големите си поети.
Тончо Русев и Евтим Евтимов бяха най-добрият творчески тандем у нас. А приятелството им навярно ще остане като послание вечно във времето, подобно на всички незабравими стихове и песни, които двамата са сътворили.
Маргарита Петкова: Наглеждай ни от Горе!
Поетесата Маргарита Петкова написа в профила си в социалната мрежа: „Сбогом, Евтиме! Ти ми беше приятелско рамо и подкрепяща душата ми душа повече от 40 години. И Учител, не само по поезия, но и по достойнство! Светъл да ти е пътят, както беше светъл духът ти! Наглеждай ни от Горе, наобикаляй ни и ни проверявай!”
Вечните песни на поета
Евтим Евтимов е написал текстовете на стотици любими на българите песни, изпълнявани от Лили Иванова, Веселин Маринов, ФСБ, дует „Шик” и много други. Ето част от най-големите хитове по негови стихове: „Горчиво вино” – Веселин Маринов, „Ти си любовта” – Веселин Маринов, „Грешница на любовта” – Лили Иванова, „Ако ти си отидеш за миг” – “Импулс”, „Обич за обич” – Георги Христов, „Високо” – ФСБ.
ДОСИЕ
Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в града и даскалува 10 години. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ отпечатват първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. От 1953 г. негови стихове все по-често намират място и в централните вестници. Седем години между 1955 и 1962 г. е началник на радиото в Петрич, след това до 1965 г. е секретар на градското читалище. Първата му стихосбирка се казва “Будни клепачи” и излиза през 1959 г. Следващите - “Люлка под върховете” и “Пирински балади”, се появяват през 1962 и 1964 г. Читателите и критиката оценяват високо баладите му и стихосбирката е преиздадена през 1970-а и 1984 г. От 1966 г. Евтим Евтимов живее в София и е назначен в отдел “Поезия” на издателство “Народна младеж”. Приет е за член на СБП. Из писателските среди тръгва епиграмата, естествено, приписвана на Радой Ралин: “Направо от селския тим, в Съюза влезе Евтимов Евтим.”
През 2010 година Евтим Евтимов пише текста на песента „Нашата полиция”, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. Поетът каза приживе, че не се срамува от текста и дори смята, че това е една хубава патриотична песен.
Триото Евтим Евтимов - Тончо Русев - Веселин Маринов има песни, посветени на летците, войниците и моряците и по думите на лирика – песента за МВР трябвало да затвори точно този патриотичен цикъл.
Заедно с композитора Тончо Русев създадоха над 100 песни, повечето от които отдавна са се превърнали в шлагери.
Подготви: Анелия ПОПОВА
