Народе, народе, не знам дали разбра...
Вече във Фейсбук може да се чувства!
Може да покажеш, когато нещо те натъжава или някаква несправедливост те ядосва...
Тази новост, народе, веднага те подлуди!
О, да – забравихме за политици, престъпници, „чалга пеперудки“, бежанци... всичко стана - „е, как да си броя лайковете сега!?“.
Веднага след промяната, народе, всички ние се оляхме.
То не бяха снимки, колажи, „гифчета“, които подкрепят/заклеймяват нововъведението. То не бяха статуси. То не бяха жалвания.
Къде е проблемът?
Преди беше лесно – харесваме и готово.
Сега иди разбери какво точно значи „уау” или „хаха” на новината – „Пребити на Околовръстното”, например...
Истинските реакции се подменят с фейсбук иконки... Вместо да излезем на протест, ние ще реагираме с „ядосани човечета” на несправедливостите. И лека полека ще ставаме по-пасивни и по-пасивни...
Щеше да е по-лесно просто да си има един бутон „не харесвам“ и да се приключи. Ясно и директно – да или не, на тази позиция ли съм или не съм....
Ще преживеем, че няколко кифли навярно ще посегнат на живота си, ако видят на своя снимка – DISLIKE…
Но не, Марк Зукърбърг е либерален – стига негативност в мрежата, не искаме бутон „не харесвам”, понеже не е хубаво да има отрицателни емоции...
Което ми прилича на цензура, ама....
От друга страна, мисля, че точно тези 6 емоции са създадени като за българите. Не вярвате? Веднага давам пример!
Ние много ХАРЕСВАМЕ още рано сутринта да слушаме за катастрофи, побои на пътищата и как детеубиец осъдил държавата.
При българина първата чаша кафе е равна на десетина лоши новини за старт на деня.
И затова, реакции от типа на – ядосано човече, плачещо човече и „уау” човече, са си идеални.
Разбира се, не може да подминем, че всички ние ОБИЧАМЕ Бойко Борисов. Обичаме го, когато той отива да си говори с чистачките на Летище София, включва се по скайпа, снима се с метла. Метлата веднага става хит в мрежата, народе, отново благодарение на тебе. Обичаме го, когато го заплашват с писмо и куршум. Обичаме го, когато той казва, че е свикнал и ще си „носи кръста“. И въпреки че много от нас разбират, че това е поrедната пиар акция, ние пак го обичаме. Ей, така, защото Бойко ни разсмива. И заслужава вместо лайк, да му сложим по едно „сърце” и „обичам” като реакция...
Ние искрено се УЧУДВАМЕ, че жълт сайт ще се появи и в телевизионния ефир, но всеки ден влизаме да си „ъпдейтнем инфото“ в него. ЯДОСВАМЕ се на политиците в държавата, но правим протести само в мрежата и сме се превърнали в Интернет нинджи.
И най-вече, народе, ние много СТРАДАМЕ във Фейсбук. Съпричстни сме към всякакви трагеди – атентати, убийства на деца, почит на герои, смърт на писатели, певци, актьори и т.н., и т.н.
Сигурен съм, народе, че това ще е най-използваният бутон от нас.
Плачещото човече...
Защото сме съпричстни. Защото се правим, че много ни пука. Защото го има като опция.
И за финал - искам да се обърна към Марк Зукърбърг.
Марк, брат.
Моля те, щом си решил да бъдеш толерантен, искам да те помоля за още две – три опции.
Едно повръщащо човече, когато не мога да понеса лицемерието в мрежата.
Едно показващо среден пръст, за да мога да изкажа правилно своята гражданска позиция.
И едно бутонче „майната ви”. Че всеки българин да се чувства „отразен” в социалната ти мрежа.
ОК?
