Стоянка Петрова е от онези наивници на/д/ средна възраст, които не могат да отминат равнодушно човешката болка и вярват на хората. Особено на онези, които могат майсторски да леят крокодилски сълзи. Жената отива да работи в испанския град Валенсия преди 18 години с намерението да спечели малко пари. Има апартамент в Пловдив, който плаче за ремонт, а за това трябва доста голяма сума.
Жената е сама – няма семейство и няма от кого да чака помощ, освен от самата себе си. Няма и кой да я защити. Гурбетчийството й е тежко: обслужва възрастни хора, които са на легло. Често се налага да будува по цели нощи, да изнася подлоги и да търпи обиди. Но търпи, макар че и става все по-трудно, защото годините й натежават. И накрая ударът върху нея идва от... българи!
Когато за първи път стъпва на испанска земя, Стоянка е на 52, а сега вече гони 70-те. Срамува се да признае, че в банковата си сметка няма пукнато евро, защото попада на българско семейство, което с измама успява да й измъкне 34 хиляди евро. В един момент Петрова остава без пари дори за лекарства, а от притеснение болежките й започват постепенно да се увеличават.
И изведнъж светът пред нея рухва – измамена, ограбена, унизена тя често изпада в депресия. Стига дотам, че в чантата си носи собствено ръчно написано писмо с думите: „Ако ме е блъснала кола, бъдете сигурни, че шофьорът няма вина. Виновната съм аз, защото не знам къде да вървя”... Пише това писмо, след като два пъти, като по чудо, се спасява от гумите на автомобил.
Преди известно време Стоянка се е върнала в България, за да търси справедливост. Вместо това започва да се удря в безпощадните закони на родното правосъдие. „Докато живеех в Испания, бях ограбена. Но не от испанци, а от българи. От хора, които спасих от глад, а сега самата аз съм на този хал. Нямам пукнато евро, макар че в банковата си сметка бях натрупала 44 хиляди евро.
Най-много пострадах от едно семейство от Нова Загора – Мариана и Георги, които имат две деца. Съжалих децата им - малки са и не исках да стоят гладни. Макар че малко познавах семейството, най-напред им дадох 400 евро назаем, за да се устроят в Сарагоса. Това семейство буквално умираше от глад и моите пари им свършиха добра работа. Уговорката беше да ми ги върнат от първите си заплати.
Мина половин година и аз реших да им позвъня и да им напомня, че имат да ми дават пари. Мариана ме нагруби най-напред, после ми каза, че няма намерение да ми връща парите и затвори телефона...
Но да беше се разминало само с тези 400 евро, банкет щях да дам. Те продължиха отношенията си с мен. Няколко месеца, след като ми затвори телефона, Мариана ми се обади пак, извини ми се и сподели, че имали сериозни проблеми. Не можели да си плащат квартирата. Покани ме да отида да живея при тях - имали свободна стая и току-що й били направили ремонт. Така ще си разделим наема на две и ще ни е по-леко. Аз доста мислих над това предложение, а и те ме убеждаваха така упорито, че в крайна сметка наистина отидох да живея при тях.
Тези хора са опасни!
Те сигурно предварително са си направили сметката, че ще могат да измъкнат още пари от мен и затова ме прикоткаха при тях. Плащах половината наем – 150 евро. Само че целта на семейството била друга. Проумях го, когато ми източиха от банковата сметка 34 хиляди евро. Започнаха отдалече. Най-напред ми поискаха 200 евро, после 400, стигнаха и до 3 хиляди евро - да си купели повдигач за колите, които Георги ремонтираше, и така щели да спечелят бързо пари и да ми върнат цялата дължима сума. Не знам защо обаче, вместо повдигач, си купиха... компютър”, споделя Стоянка.
Запитана от репортера ни не се ли е усетила, че тези хора не са читави и защо е продължила да им дава пари, тя отвръща: „Те така ми се молеха кога за 200 евро, кога за 300, че не можех да им откажа. Все им се случваше нещо непредвидено, драматично и аз отново и отново ги съжалявах. Така за две години борчовете им към мен станаха 15 хиляди евро. Ситуацията между нас започна да се нажежава. Те нямаха разрешително за работа, а аз имах. Аз работех, а те не можеха да си намерят работа. И в един момент стана така, че
ако не им давам пари умират те, ако пък им давам – умирам аз
А те не спираха да искат: дай ни пари да отидем до България, да запишем курсове, да купим кола, с която да изкарваме пари и т.н. И така, докато в банковата ми сметка не остана нищо от 18-годишния ми труд. И тогава изведнъж изтрезнях. Мариана си водеше в една тетрадка парите, които съм им давала като заем през годините, имах и разписки. Това ме накара да се посъветвам с адвокат. Платих му 50 евро и той направи договор за тези наши парични взаимоотношения, в който имаше определена дата за връщането им.
Извика ни адвоката при себе си и ни накара да се подпишем и двете страни. Георги беше готов да подпише, но Мариана му изкряска: „Гошо няма да подписваш нищо!”. И той отказа. В този момент усетих как се вдърви ръката ми и изведнъж проумях, че тези хора не искат да връщат парите ми. Когато излязохме навън, Мариана се нахвърли да ме бие. На другия ден започна да ми се извинява, дори падна на колене пред мене.
А след още няколко тях вече ги нямаше. Бяха си заминали за България. Потърси ги и хазайката им от село Вояда, където бяха живели известно време, защото я завлекли със 7 хиляди евро. Преди това пък били измамили и друга хазяйка. А с моите пари си бяха купили две коли и два микробуса...
Малко по-късно и аз се върнах в България, за да се лекувам. Но реших да потърся и тях, за да им поставя въпроса ребром – или да ми върнат парите, или отиваме в съда. Едва ги открих в Нова Загора, но, докато ги издирвах, разбрах, че преди време избягали в Испания, защото Георги бил осъден за кражба на мед и трябвало да лежи в затвора; че имал и други документни измами. И в този момент си спомних как настояваха да им дам пълномощно, та да актуализирали пенсията ми в България. А тяхната цел е била да ми взимат и пенсията, която от 9 години се събираше в банкова сметка в България. Добре, че поне това не направих! Бях на косъм да им дам пълномощно, но Господ явно ме спря…”.
Стоянка споделя, че в Испания си е патила и от други наши сънародници: „Девет хиляди евро имам да събирам от други българи във Валенсия, но някои от тях започнаха да ми ги връщат. На Таня от Димитровград бях дала 1000 евро, но след като изкара едни курсове, ми върна парите. Мисля, че и другите ще ми ги върнат. Все пак не всички хора са толкова лоши като семейството на Георги и Марияна. Не знам как спят спокойно тези хора, като знаят, че са ограбили една наивна, възрастна и самотна жена. Намерила съм си адвокат, ще водя дело срещу това семейство”.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
Жената е сама – няма семейство и няма от кого да чака помощ, освен от самата себе си. Няма и кой да я защити. Гурбетчийството й е тежко: обслужва възрастни хора, които са на легло. Често се налага да будува по цели нощи, да изнася подлоги и да търпи обиди. Но търпи, макар че и става все по-трудно, защото годините й натежават. И накрая ударът върху нея идва от... българи!
Когато за първи път стъпва на испанска земя, Стоянка е на 52, а сега вече гони 70-те. Срамува се да признае, че в банковата си сметка няма пукнато евро, защото попада на българско семейство, което с измама успява да й измъкне 34 хиляди евро. В един момент Петрова остава без пари дори за лекарства, а от притеснение болежките й започват постепенно да се увеличават.
И изведнъж светът пред нея рухва – измамена, ограбена, унизена тя често изпада в депресия. Стига дотам, че в чантата си носи собствено ръчно написано писмо с думите: „Ако ме е блъснала кола, бъдете сигурни, че шофьорът няма вина. Виновната съм аз, защото не знам къде да вървя”... Пише това писмо, след като два пъти, като по чудо, се спасява от гумите на автомобил.
Преди известно време Стоянка се е върнала в България, за да търси справедливост. Вместо това започва да се удря в безпощадните закони на родното правосъдие. „Докато живеех в Испания, бях ограбена. Но не от испанци, а от българи. От хора, които спасих от глад, а сега самата аз съм на този хал. Нямам пукнато евро, макар че в банковата си сметка бях натрупала 44 хиляди евро.
Най-много пострадах от едно семейство от Нова Загора – Мариана и Георги, които имат две деца. Съжалих децата им - малки са и не исках да стоят гладни. Макар че малко познавах семейството, най-напред им дадох 400 евро назаем, за да се устроят в Сарагоса. Това семейство буквално умираше от глад и моите пари им свършиха добра работа. Уговорката беше да ми ги върнат от първите си заплати.
Мина половин година и аз реших да им позвъня и да им напомня, че имат да ми дават пари. Мариана ме нагруби най-напред, после ми каза, че няма намерение да ми връща парите и затвори телефона...
Но да беше се разминало само с тези 400 евро, банкет щях да дам. Те продължиха отношенията си с мен. Няколко месеца, след като ми затвори телефона, Мариана ми се обади пак, извини ми се и сподели, че имали сериозни проблеми. Не можели да си плащат квартирата. Покани ме да отида да живея при тях - имали свободна стая и току-що й били направили ремонт. Така ще си разделим наема на две и ще ни е по-леко. Аз доста мислих над това предложение, а и те ме убеждаваха така упорито, че в крайна сметка наистина отидох да живея при тях.
Тези хора са опасни!
Те сигурно предварително са си направили сметката, че ще могат да измъкнат още пари от мен и затова ме прикоткаха при тях. Плащах половината наем – 150 евро. Само че целта на семейството била друга. Проумях го, когато ми източиха от банковата сметка 34 хиляди евро. Започнаха отдалече. Най-напред ми поискаха 200 евро, после 400, стигнаха и до 3 хиляди евро - да си купели повдигач за колите, които Георги ремонтираше, и така щели да спечелят бързо пари и да ми върнат цялата дължима сума. Не знам защо обаче, вместо повдигач, си купиха... компютър”, споделя Стоянка.
Запитана от репортера ни не се ли е усетила, че тези хора не са читави и защо е продължила да им дава пари, тя отвръща: „Те така ми се молеха кога за 200 евро, кога за 300, че не можех да им откажа. Все им се случваше нещо непредвидено, драматично и аз отново и отново ги съжалявах. Така за две години борчовете им към мен станаха 15 хиляди евро. Ситуацията между нас започна да се нажежава. Те нямаха разрешително за работа, а аз имах. Аз работех, а те не можеха да си намерят работа. И в един момент стана така, че
ако не им давам пари умират те, ако пък им давам – умирам аз
А те не спираха да искат: дай ни пари да отидем до България, да запишем курсове, да купим кола, с която да изкарваме пари и т.н. И така, докато в банковата ми сметка не остана нищо от 18-годишния ми труд. И тогава изведнъж изтрезнях. Мариана си водеше в една тетрадка парите, които съм им давала като заем през годините, имах и разписки. Това ме накара да се посъветвам с адвокат. Платих му 50 евро и той направи договор за тези наши парични взаимоотношения, в който имаше определена дата за връщането им.
Извика ни адвоката при себе си и ни накара да се подпишем и двете страни. Георги беше готов да подпише, но Мариана му изкряска: „Гошо няма да подписваш нищо!”. И той отказа. В този момент усетих как се вдърви ръката ми и изведнъж проумях, че тези хора не искат да връщат парите ми. Когато излязохме навън, Мариана се нахвърли да ме бие. На другия ден започна да ми се извинява, дори падна на колене пред мене.
А след още няколко тях вече ги нямаше. Бяха си заминали за България. Потърси ги и хазайката им от село Вояда, където бяха живели известно време, защото я завлекли със 7 хиляди евро. Преди това пък били измамили и друга хазяйка. А с моите пари си бяха купили две коли и два микробуса...
Малко по-късно и аз се върнах в България, за да се лекувам. Но реших да потърся и тях, за да им поставя въпроса ребром – или да ми върнат парите, или отиваме в съда. Едва ги открих в Нова Загора, но, докато ги издирвах, разбрах, че преди време избягали в Испания, защото Георги бил осъден за кражба на мед и трябвало да лежи в затвора; че имал и други документни измами. И в този момент си спомних как настояваха да им дам пълномощно, та да актуализирали пенсията ми в България. А тяхната цел е била да ми взимат и пенсията, която от 9 години се събираше в банкова сметка в България. Добре, че поне това не направих! Бях на косъм да им дам пълномощно, но Господ явно ме спря…”.
Стоянка споделя, че в Испания си е патила и от други наши сънародници: „Девет хиляди евро имам да събирам от други българи във Валенсия, но някои от тях започнаха да ми ги връщат. На Таня от Димитровград бях дала 1000 евро, но след като изкара едни курсове, ми върна парите. Мисля, че и другите ще ми ги върнат. Все пак не всички хора са толкова лоши като семейството на Георги и Марияна. Не знам как спят спокойно тези хора, като знаят, че са ограбили една наивна, възрастна и самотна жена. Намерила съм си адвокат, ще водя дело срещу това семейство”.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
