Такава гавра в ефир скоро не бях гледала!

Двама болни пенсионери получават по погрешка допълнителни 80 лв към пенсиите си. Това което правят е да ги върнат.

Оказва се, естествено, че парите са чужди. Радостно превъзбудена репортерка подскача около тях в дома им и се чуди как да им зададе въпроса: „Ама вие наистина ли върнахте тези пари?“, по около 20 различни начина...

Също така е възхитена от техните „пример и морал“.

Ама наистина ли нямате пари за храна?

Ама лекарствата ви на месец излизат по 80 лв, нали?

И не сте си купували дрехи от 30 години?

Колко красиво, колко достойно, колко морално...

Колко идиотско, Боже!

Издигате мизерията и нещастието до измерения на достойнство и достолепие! Имайте срам...

А пенсионерите стоят горди и доволни от признанието, което получават.

И потвърждават със стоицизъм и нескрита гордост, че разпределят парите си за месеца в пликчета, че носят старите си дрехи, а единственото ново, което си купуват са лекарствата. 80 лв. на месец.

И един мъж – представител на „ощетената“ страна стои до тях и гледа с възхищение. И великодушно им подарява по ЕДИН ЧИФТ ЧОРАПИ с пожелание и младите да се поучат от техния пример.

И вие виждате гаврата, нали?

От кой пример по-точно да се поучат младите?

Че, ако изживееш живота си достойно, с честен труд и според моралните норми, когато остарееш и се разболееш ще получиш чисто нови чорапи?!

Че бедността е достойнството на добрите хора?

Че честността и лишението вървят ръка за ръка?

Че справедливостта говори от устата на превъзбудена репортерка? 

Че да приемеш съдбата си е единственият начин да се спасиш от унижението, което всъщност представлява гордостта ти?

Ако искате да бъдете – стари, болни и бедни, станете честни, достойни и морални. Това ли е примерът?

Не мисля, че младите хора трябва да го взимат. 

Но мисля, че пенсионерите е трябвало да вземат тези 80 лв. Като компенсация за живот в лишение и напразна честност. Не, че са досатъчни. Но пък са повече от Великденските им добавки.

Стари, болни хора, които разпределят пенсията си в пликчета и са останали единствено със своите чест и морал от пенсия до пенсия – не искат да посегнат на чуждото, но нямат и свое. Благодарни са на чифт чорапи и на малко внимание.

Да си носим със здраве чорапите и ако сме много честни, някой ден могат да ни дадат и по телевизията!