Георги Цанов бе един от различните играчи във „Фермата”. Той показа преди всичко, че е човек и държи на чистите човешки взаимоотношения. Видимо от мъжете бе най-слабият физически, което Димитър използва в своя полза и избра него за дуелист, с което гарантира по-нататъшното си участие. На Жорко бързо му лепнаха етикети заради различната му сексуална ориентация. Пред репортер на „ШОУ” той разказа още за себе си в една много лична изповед.
- Беше представен като физически най-слабия играч, но пък това не попречи на Митко да те избере. Той обаче не си призна, че в теб вижда по-лесен противник...
- За никого не бе тайна, че аз физически бях най-слаб и най-неподготвен за самия дуел. Това, че Димитър ме избра, а другите преди него дори не ме коментираха за евентуален съперник, не е случайно. Той беше човекът, който ги разубеждаваше да не ме избират, явно стратегически ме е пазил за себе си. По този начин си гарантира участието в играта.
- В началото ти много харесваше Димитър, но накрая го наричаше „мишкар” и „страхливец”?
- В началото имаше защо да симпатизирам на Димитър. Не само заради съдбата, която е сполетяла семейството му, а и заради това, че в труден момент ми подаде ръка. Визирам прехода през гората в самото начало - той ме спаси от удавяне.
Признателен съм му. Аз разграничавам играча от човека. Впоследствие разкрих много неща – заговори, манипулации, и пред мен се разкри един недостоен играч.
От моя гледна точка той направи грешка, че се замеси в заговори. Нямаше нужда да прави всичко това, защото още от самото начало всички му симпатизирахме и съм сигурен, че на тази база и каузата му щяхме да му отворим път до финала. Ние му имахме огромно доверие и уважение.
- Изборът ти за фермер на седмицата преобърна всичко. Защо се спря на Мустафа, след като беше по-близък с жените?
- Моят избор е стратегически. В онзи момент усещах едно разединение в женския лагер и се притеснявах, че ако избера една измежду четирите жени, останалите три могат да ми се обидят, а накрая да се стигне и до женски дуел.
- Непрекъснато се говореше за твоята сексуална ориентация. Не се ли обиди на спекулациите с това нещо...?
- Да се обидя... не бих казал. Не ме нараняват думите на хора, които не ме познават и нищо не значат за мен. Аз много добре знам кой съм, но в нито един момент не съм натрапил своята сексуалност.
- В един от лайфовете главният редактор на предаването каза, че си все още девствен. Вярно ли е?
- Да, вярно е. Неусетно минаха годините, аз самият не разбрах как станах на 30 и все още не съм опитал най-сладкото от живота. Но аз
никога не съм се самоопределял като гей. Не деля хората на мъже и жени, важна е харизмата, човечността и откритостта.
- Каква е причината на 30 години все още да не си опитал „най-сладкото от живота”? Да не би да е някакъв страх от секса...?
- Не бих казал страх, по-скоро имаше други един куп причини. Може би това, че не си допаднах с партньорите през годините. Тези, които ме обичаха и желаеха, аз пренебрегнах, и обратното. Повечето от моя живот премина в учене, пътуване по света, бях емигрант за кратко, разпръснах се, така да се каже. Не можах да се установя на едно място дълго време, за да мога да създам по-трайна връзка. А и не съм намерил човека, когото да обикна истински, че да му се отдам физически. Противник съм на секса без чувства и категорично не бих го направил.
- Опитват ли се хора в реалния живот да те засегнат, да те злепоставят заради сексуалните ти предпочитания?
- Да, опитвали са през годините – и в училище, и на улицата, но аз се научих да се справям с това. Изградих си някаква вътрешна стена, която да ме предпазва. Семейството ми е толерантно. Моето възпитание не премина с позволение и забрани, а с примери от живота. Родителите ми се опитваха да ме подготвят за това, което може би един ден ще ми се случи. Говоря в минало време, защото баща ми почина.
- Различните хора виреят по-трудно в малките градчета, какъвто е Пирдоп. Как успяваш да държиш здрава психиката си? Не искаш ли да се преместиш в София например?
- Аз съм живял и в по-големи градове, учил съм в по-голям град. Малкият град има своето предимство – спокойствието. Това ме задържа толкова години в Пирдоп - чувствам се в свои води, имам си приятели, не се притеснявам да бъда себе си, защото познавам почти всеки и знам от всеки човек какво да очаквам. Докато в големия град съм един непознат, един от тълпата и това малко ме плаши.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Беше представен като физически най-слабия играч, но пък това не попречи на Митко да те избере. Той обаче не си призна, че в теб вижда по-лесен противник...
- За никого не бе тайна, че аз физически бях най-слаб и най-неподготвен за самия дуел. Това, че Димитър ме избра, а другите преди него дори не ме коментираха за евентуален съперник, не е случайно. Той беше човекът, който ги разубеждаваше да не ме избират, явно стратегически ме е пазил за себе си. По този начин си гарантира участието в играта.
- В началото ти много харесваше Димитър, но накрая го наричаше „мишкар” и „страхливец”?
- В началото имаше защо да симпатизирам на Димитър. Не само заради съдбата, която е сполетяла семейството му, а и заради това, че в труден момент ми подаде ръка. Визирам прехода през гората в самото начало - той ме спаси от удавяне.
Признателен съм му. Аз разграничавам играча от човека. Впоследствие разкрих много неща – заговори, манипулации, и пред мен се разкри един недостоен играч.
От моя гледна точка той направи грешка, че се замеси в заговори. Нямаше нужда да прави всичко това, защото още от самото начало всички му симпатизирахме и съм сигурен, че на тази база и каузата му щяхме да му отворим път до финала. Ние му имахме огромно доверие и уважение.
- Изборът ти за фермер на седмицата преобърна всичко. Защо се спря на Мустафа, след като беше по-близък с жените?
- Моят избор е стратегически. В онзи момент усещах едно разединение в женския лагер и се притеснявах, че ако избера една измежду четирите жени, останалите три могат да ми се обидят, а накрая да се стигне и до женски дуел.
- Непрекъснато се говореше за твоята сексуална ориентация. Не се ли обиди на спекулациите с това нещо...?
- Да се обидя... не бих казал. Не ме нараняват думите на хора, които не ме познават и нищо не значат за мен. Аз много добре знам кой съм, но в нито един момент не съм натрапил своята сексуалност.
- В един от лайфовете главният редактор на предаването каза, че си все още девствен. Вярно ли е?
- Да, вярно е. Неусетно минаха годините, аз самият не разбрах как станах на 30 и все още не съм опитал най-сладкото от живота. Но аз
никога не съм се самоопределял като гей. Не деля хората на мъже и жени, важна е харизмата, човечността и откритостта.
- Каква е причината на 30 години все още да не си опитал „най-сладкото от живота”? Да не би да е някакъв страх от секса...?
- Не бих казал страх, по-скоро имаше други един куп причини. Може би това, че не си допаднах с партньорите през годините. Тези, които ме обичаха и желаеха, аз пренебрегнах, и обратното. Повечето от моя живот премина в учене, пътуване по света, бях емигрант за кратко, разпръснах се, така да се каже. Не можах да се установя на едно място дълго време, за да мога да създам по-трайна връзка. А и не съм намерил човека, когото да обикна истински, че да му се отдам физически. Противник съм на секса без чувства и категорично не бих го направил.
- Опитват ли се хора в реалния живот да те засегнат, да те злепоставят заради сексуалните ти предпочитания?
- Да, опитвали са през годините – и в училище, и на улицата, но аз се научих да се справям с това. Изградих си някаква вътрешна стена, която да ме предпазва. Семейството ми е толерантно. Моето възпитание не премина с позволение и забрани, а с примери от живота. Родителите ми се опитваха да ме подготвят за това, което може би един ден ще ми се случи. Говоря в минало време, защото баща ми почина.
- Различните хора виреят по-трудно в малките градчета, какъвто е Пирдоп. Как успяваш да държиш здрава психиката си? Не искаш ли да се преместиш в София например?
- Аз съм живял и в по-големи градове, учил съм в по-голям град. Малкият град има своето предимство – спокойствието. Това ме задържа толкова години в Пирдоп - чувствам се в свои води, имам си приятели, не се притеснявам да бъда себе си, защото познавам почти всеки и знам от всеки човек какво да очаквам. Докато в големия град съм един непознат, един от тълпата и това малко ме плаши.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
