Всички помним рекламата на сирене „Булка”. Отчупва се парченце и попада в пищната гръд на хубавица, тази хубавица е Гери Дончева! Моделката е петият участник във „Фермата” и заедно с Елен Колева, Ася Капчикова, рапъра Dee, Крум Савов и т.н. ще ни върнат 100 години назад, за да разберем как са живели предците ни.
Гери е изявен модел, певица, писател и какво ли още не. Преди по-малко от година представи успешно България на конкурса „Мис Глоубъл”, където завърши четвърта. Ето какво сподели чаровната брюнетка, преди да се впусне в поредното си приключение в култовия риалити формат, който стартира на 11 септември в ефира на БТВ.
- Гери, как такава хубавица като теб се е навила да участва във фермерското шоу?
- Много исках да ми се случи нещо различно. Животът ми е наситен с много хубави моменти, но въпреки това с еднообразие от хора. Смятам, че в това предаване ще се запозная с колоритни личности с характер. Вярвам, че ще изградя приятелства за цял живот. Искам да ми се случи нещо интересно и приятно. Това е и едно предизвикателство за самата мен.
- Ако съдим по външния ти вид, то досега никога не си се сблъсквала с живота на село?...
- Грешите. Медиите предпочитат да тиражират мои снимки по бански или в някакви дворци в Лондон, а нещата зад кадър не са интересни за широката аудитория. Имала съм досег със селския живот. Летата съм ги прекарвала при баба и дядо на село, но това е най-малкият ми допир със селото. Наскоро се върнах от благотворителни мисии в Камбоджа и Виетнам, където се
сблъсках с безкрайна мизерия
Имам опит с натуралния начин на живот.
- Какво чувстваш при срещите си с наистина гладуващи и бедстващи хора? Това по някакъв начин не те ли депресира?
- Не ме депресира, по-скоро ме приземява, дава ми поглед върху реалността. Не ме натъжава, защото в природата има баланс и все някъде трябва да е минус. Не може навсякъде да бъде плюс, да изпъкват положителните неща, а трябва да има някъде отрицателни.
- Кое най-много те плаши дни преди да заживееш в най-коментираната ферма?
- Най-големият ми страх е това, че от нищо не ме е страх. Силовите изпитания, на които ще бъдем подложени, са със състезателен характер, а не на живот или смърт.
Техниката изобщо няма да ми липсва, ще успея да си почина и да си изчистя съзнанието. Моето ежедневие е свързано с непрекъснати телефонни разговори – и във връзка с бизнеса ми на морето, и с моделската ми кариера. Във „Фермата” няма да имам телефон – това е просто страхотно! Що се отнася до липсата на хубава храна – какво й е на храната на село?! Домати, краставици – какво му трябва друго на човек. Тъкмо да си изчистя малко тялото, стига с това месо.
- Ако във „Фермата” попаднеш сред хора, които по някакъв начин омаловажат твоите постижения и теб самата, какво ще предприемеш?
- Който не оценява моите качества, постижения, достойнства, то си е за него. Няма нужда всеки да ме харесва и да знае за моите успехи. Не правя нищо, за да чуя нечие “браво”, а за себе си и няма да се обяснявам на никого в предаването.
- Притесняваш ли се, че по време на тази изява и след нея наред с положителните коментари ще завалят и критични, негативни и дори обидни?...
- Обидните коментари съм ги срещала вече в качеството си на популярен човек. Убедена съм, че след предаването ще бъдат още повече. Наред с критичните обаче ще има и положителни. Вярвам в баланса в природата и се старая да не се влияя от каквито и да е коментари. Кучета винаги ще има и те винаги ще лаят.
- Мартин Карбовски преди време те нарече „кучка”, дори изрази крайна позиция, че мрази хора като теб. С каква му стана трън в очите?
- Този въпрос трябва да бъде отправен към Мартин Карбовски, а не към мен.
- Чувала ли си и от други хора несправедливи епитети за себе си? Не смяташ ли, че българите често изразяваме крайна позиция за другите, без да ги познаваме...
- Никога
не си позволявам да лепя етикети
не говоря лошо за другите, дори и да си го мисля. Никой няма нужда от такава обидна критика. Не мисля лошо никому, а ако някой мисли така за мен – за него си е. Ако някой на теб ти подари подарък, а ти не го приемеш, подаръкът остава за подаряващия. Така е и с обидата – ако не я приемеш, тя остава за обиждащия.
- В началото на годината беше специален гост на Виенския бал в Австрия, където си се срещнала с бъдещия президент на страната, нали така? Разкажи ни малко повече за тази визита и въобще как дойде поканата?
- Поканата дойде от близък познат – Руди Фалат, когото познавам покрай Руския бал в Лондон, на който присъствам от 2010 година насам. Там се срещам с хора от всякакви сфери на шоубизнеса, на бизнеса, с представители на политическия елит на света. Тези хора се занимават с благотворителни каузи, но в повечето случаи държат да останат извън светлините на прожекторите. Радвам се, че имам възможността да си общувам с тях.
На този бал бяха още Памела Андерсън, синът на Ален Делон... Всичко е лъскаво и прекрасно, дават се безкрайно големи средства, които след това се разпределят за благотворителни каузи.
- Имаше честта да представиш България на „Мис Глоубъл 2015”. Наистина ли си спряла да се храниш преди конкурса? Тези непрекъснати диети не ти ли вредят?
- За мен беше изключителна чест да представя България на този конкурс, който се ползва с голямо уважение в Америка. Нека стане ясно на читателите на „ШОУ”, че това не е конкурс за красота. „Мис Глоубъл” е конкурс, който представя красотата отвъд физическите измерения. Всяка една претендентка има богат опит в благотворителни каузи по целия свят. Момичето, което спечели, представляваше Австралия и не само че се занимава с благотворителни каузи, но за нейните 25 години е отгледала брат си, който е дете със специални нужди. Той има синдром, който
уврежда неговата менталност
има и аутизъм, както и куп други неща. Но въпреки болестта на брат си тя е успяла да съхрани себе си, да дарява на хората щастие. Всички момичета, които попаднаха в Топ 5, бяха абсолютно заслужили да са там. От тези пет първи момичета аз съм единствената, чийто майчин език не е английският.
А колкото до гладуването, даже напълнях с няколко килограма, и то защото тренирам. Имам треньор, с когото работя и тогава той ми направи такъв режим, че килограмите, които наддадох, бяха изразени в мускулна маса. Наблегнах много на коремните преси, но това го прави всеки един спортист преди някакво състезание. Чувствах се добре, в перфектна физическа и ментална форма.
- Носиш много дини под една мишница, но кое наистина ти доставя удоволствие и го правиш с голям кеф?
- Никога не съм носила много дини под една мишница. Когато си подхвана книгите, се занимавам само с тях. След това два месеца седя по цял ден в студиото и записвам песни, като дойде летният период, съм на морето в хотела и правя само това. Най-голямо удоволствие ми доставя актьорската игра и работата ми с децата. Ако имах повече време, щях да се занимавам с деца, които са със специални нужди и са по домовете. Към момента си общувам с деца от два такива – „Българка” в Стара Загора и още един в Пловдив.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Смятала, че ще умре във Филипините
Беше наистина стряскащо, имаше хиляди бедстващи хора, на които ходихме да помагаме, след като тайфунът отнесе брега на Филипините. Десетки хиляди хора останаха само с дрехите на гърба си, без никаква надежда. Нямаха никаква идея откъде ще вземат храна, как и къде ще спят, как ще продължи животът им. Земетресението беше като „черешката на тортата”. Първоначално си мислех, че там ще умра и това ще е моят житейски край, спомня си Гери Дончева.
Гери е изявен модел, певица, писател и какво ли още не. Преди по-малко от година представи успешно България на конкурса „Мис Глоубъл”, където завърши четвърта. Ето какво сподели чаровната брюнетка, преди да се впусне в поредното си приключение в култовия риалити формат, който стартира на 11 септември в ефира на БТВ.
- Гери, как такава хубавица като теб се е навила да участва във фермерското шоу?
- Много исках да ми се случи нещо различно. Животът ми е наситен с много хубави моменти, но въпреки това с еднообразие от хора. Смятам, че в това предаване ще се запозная с колоритни личности с характер. Вярвам, че ще изградя приятелства за цял живот. Искам да ми се случи нещо интересно и приятно. Това е и едно предизвикателство за самата мен.
- Ако съдим по външния ти вид, то досега никога не си се сблъсквала с живота на село?...
- Грешите. Медиите предпочитат да тиражират мои снимки по бански или в някакви дворци в Лондон, а нещата зад кадър не са интересни за широката аудитория. Имала съм досег със селския живот. Летата съм ги прекарвала при баба и дядо на село, но това е най-малкият ми допир със селото. Наскоро се върнах от благотворителни мисии в Камбоджа и Виетнам, където се
сблъсках с безкрайна мизерия
Имам опит с натуралния начин на живот.
- Какво чувстваш при срещите си с наистина гладуващи и бедстващи хора? Това по някакъв начин не те ли депресира?
- Не ме депресира, по-скоро ме приземява, дава ми поглед върху реалността. Не ме натъжава, защото в природата има баланс и все някъде трябва да е минус. Не може навсякъде да бъде плюс, да изпъкват положителните неща, а трябва да има някъде отрицателни.
- Кое най-много те плаши дни преди да заживееш в най-коментираната ферма?
- Най-големият ми страх е това, че от нищо не ме е страх. Силовите изпитания, на които ще бъдем подложени, са със състезателен характер, а не на живот или смърт.
Техниката изобщо няма да ми липсва, ще успея да си почина и да си изчистя съзнанието. Моето ежедневие е свързано с непрекъснати телефонни разговори – и във връзка с бизнеса ми на морето, и с моделската ми кариера. Във „Фермата” няма да имам телефон – това е просто страхотно! Що се отнася до липсата на хубава храна – какво й е на храната на село?! Домати, краставици – какво му трябва друго на човек. Тъкмо да си изчистя малко тялото, стига с това месо.
- Ако във „Фермата” попаднеш сред хора, които по някакъв начин омаловажат твоите постижения и теб самата, какво ще предприемеш?
- Който не оценява моите качества, постижения, достойнства, то си е за него. Няма нужда всеки да ме харесва и да знае за моите успехи. Не правя нищо, за да чуя нечие “браво”, а за себе си и няма да се обяснявам на никого в предаването.
- Притесняваш ли се, че по време на тази изява и след нея наред с положителните коментари ще завалят и критични, негативни и дори обидни?...
- Обидните коментари съм ги срещала вече в качеството си на популярен човек. Убедена съм, че след предаването ще бъдат още повече. Наред с критичните обаче ще има и положителни. Вярвам в баланса в природата и се старая да не се влияя от каквито и да е коментари. Кучета винаги ще има и те винаги ще лаят.
- Мартин Карбовски преди време те нарече „кучка”, дори изрази крайна позиция, че мрази хора като теб. С каква му стана трън в очите?
- Този въпрос трябва да бъде отправен към Мартин Карбовски, а не към мен.
- Чувала ли си и от други хора несправедливи епитети за себе си? Не смяташ ли, че българите често изразяваме крайна позиция за другите, без да ги познаваме...
- Никога
не си позволявам да лепя етикети
не говоря лошо за другите, дори и да си го мисля. Никой няма нужда от такава обидна критика. Не мисля лошо никому, а ако някой мисли така за мен – за него си е. Ако някой на теб ти подари подарък, а ти не го приемеш, подаръкът остава за подаряващия. Така е и с обидата – ако не я приемеш, тя остава за обиждащия.
- В началото на годината беше специален гост на Виенския бал в Австрия, където си се срещнала с бъдещия президент на страната, нали така? Разкажи ни малко повече за тази визита и въобще как дойде поканата?
- Поканата дойде от близък познат – Руди Фалат, когото познавам покрай Руския бал в Лондон, на който присъствам от 2010 година насам. Там се срещам с хора от всякакви сфери на шоубизнеса, на бизнеса, с представители на политическия елит на света. Тези хора се занимават с благотворителни каузи, но в повечето случаи държат да останат извън светлините на прожекторите. Радвам се, че имам възможността да си общувам с тях.
На този бал бяха още Памела Андерсън, синът на Ален Делон... Всичко е лъскаво и прекрасно, дават се безкрайно големи средства, които след това се разпределят за благотворителни каузи.
- Имаше честта да представиш България на „Мис Глоубъл 2015”. Наистина ли си спряла да се храниш преди конкурса? Тези непрекъснати диети не ти ли вредят?
- За мен беше изключителна чест да представя България на този конкурс, който се ползва с голямо уважение в Америка. Нека стане ясно на читателите на „ШОУ”, че това не е конкурс за красота. „Мис Глоубъл” е конкурс, който представя красотата отвъд физическите измерения. Всяка една претендентка има богат опит в благотворителни каузи по целия свят. Момичето, което спечели, представляваше Австралия и не само че се занимава с благотворителни каузи, но за нейните 25 години е отгледала брат си, който е дете със специални нужди. Той има синдром, който
уврежда неговата менталност
има и аутизъм, както и куп други неща. Но въпреки болестта на брат си тя е успяла да съхрани себе си, да дарява на хората щастие. Всички момичета, които попаднаха в Топ 5, бяха абсолютно заслужили да са там. От тези пет първи момичета аз съм единствената, чийто майчин език не е английският.
А колкото до гладуването, даже напълнях с няколко килограма, и то защото тренирам. Имам треньор, с когото работя и тогава той ми направи такъв режим, че килограмите, които наддадох, бяха изразени в мускулна маса. Наблегнах много на коремните преси, но това го прави всеки един спортист преди някакво състезание. Чувствах се добре, в перфектна физическа и ментална форма.
- Носиш много дини под една мишница, но кое наистина ти доставя удоволствие и го правиш с голям кеф?
- Никога не съм носила много дини под една мишница. Когато си подхвана книгите, се занимавам само с тях. След това два месеца седя по цял ден в студиото и записвам песни, като дойде летният период, съм на морето в хотела и правя само това. Най-голямо удоволствие ми доставя актьорската игра и работата ми с децата. Ако имах повече време, щях да се занимавам с деца, които са със специални нужди и са по домовете. Към момента си общувам с деца от два такива – „Българка” в Стара Загора и още един в Пловдив.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Смятала, че ще умре във Филипините
Беше наистина стряскащо, имаше хиляди бедстващи хора, на които ходихме да помагаме, след като тайфунът отнесе брега на Филипините. Десетки хиляди хора останаха само с дрехите на гърба си, без никаква надежда. Нямаха никаква идея откъде ще вземат храна, как и къде ще спят, как ще продължи животът им. Земетресението беше като „черешката на тортата”. Първоначално си мислех, че там ще умра и това ще е моят житейски край, спомня си Гери Дончева.
