Прословутият израз за лъжата, която е обиколила вече света, докато истината си обува тепърва панталона ( приписвана на Чърчил, но изказана в оригинал преди това от Марк Твен), е почти буквална дефиниция на т.н. дебат около т.н. трети пол в България.

На последните парламентарни избори видяхме как лъжата за надвисналия като негърски водопад ( нещо като Ниагарския) над българщинАта, заплашена да погине от мигранското цунами на прага на нашата порта, обиколи България и се настани триумфулно във властта без да й мигне окото. Най-гръмограсните лъжци регистриха най-голям скок в доверието към себе си. Което не е комплимент за Н.В. гласоподавателя, но битият си е бит.

Преди да успеят да си обуят панталоните презрените носители на толерантността и здравия разум бяха изтикани в извънпарламентарната канавка. Нямаше как да надвикат лъжците поради вътрешните си задръжки, наричани обикновено “вътрешни проблеми” в техните партии (защото да имаш вътрешни задръжки срещу простотията и лъжите си е голям проблем у нас).

Ако си спомняте, самият Борисов лъжеше вдъхновено за очакван потоп от 10 милиона мигранти, който може да ни залее всеки момент. Но поради едни европейски причини, свързани с пари ( “ икономиката глупако” приписвано на Бил Клинтън или “ за каквото и да говорим, винаги става дума за пари” – първоизточникът за мен беше в личен разговор вицепремиерът Александър Божков), на Борисов му се наложи да направи храчка назад в антимигрантската истерия. В резултат на това той загуби проценти спрямо предишните парламентарни избори. Те се преляха към най-гръмогласните лъжци, на които освободи територия и те я превзеха  на основата на чуждомразието.

Безсрамието на лъжците обаче им се услади. Пак те застанаха начело на новата лъжлива кампания от лъжи по повод измислицата за третия пол. Само че този път към относително новоизпечените лъжци ( новобранци в сравнение със столетните традиции на Партията) бързо се присламчи и “госпожа лъжа”, както някои от фалшивите борци, разпространващи  фалшивите новини за ужасите от очакваните мигрантските пълчища нарекоха Корнелия Нинова. Тя схвана урока и се включи в битката за честта на прякора си на терена на актуалната конкуренция по въпроса за заплахата от третия пол.

“Интересното” е, че по тази тема отборът на другарите се разцепи на две. От страна на традиционно лявото, свързано с Истанбулската конвенция ( която не е творение на ЕС, а на Съвета на Европа, включващ 47 държави, 45 от които са я подписали) застанаха №1 сред социалистите в Европа Сергей Станишев и и №2 сред изрбаниците им президенската власт у нас  Илияна Йотова. А на страната на Сидеров, Каракачанов и компания се обявиха на практика Нинова и нейното протеже Румен Радев.

За Нинова е ясно: тя се бори да се задържи на върха на партията си, определяна на запад като носител на консерватизма ( т.н. на реваншизма, който се опитва да консервира, да съхрани комунизма в рамките на възможното ). Сответно Нинова и компания решиха да потвърдят западното схващане за БСП като консерватвна партия. Обаче президентът Радев за какво се бори?

Днес чухме обяснение за Радев не от друг, а от неговия опонент по този въпрос Сергей Станишев. Той беше категоричен в свое телевизионно интервю, че Радев бил подведен за конвенцията и поради това не е я подкрепя. И тук идва интересното…

 

Освен, че да си подведен, когато си на върха на държавата ( и се предполага, че това се дължи на някакви твои качества) не е комплимент, а косвена подигравка за нивото ти на схватливост, Радев, оказва се , се родее и по този признак с Бойко Борисов.

 

Най-върлите ласкатели на Борисов, които се опитват да го спасяват от самия него ( за да не сгреши и вземе да подкрепи окончателно Истанбулската конвенция), също изтъкват обяснението, че той бил подведен да подпише документа. В превод , “той толкова си може, но ще се поправи, когато схване, че евентуалният му отказ от популистко решение може да му навреди”). Математикът Михаил Константинов вече изчисли в поредното си тв интервю, че Борисов е обречен на политически провал ако подкрепи конвенцията.

Така или иначе, ако не друго, то гласувалите за Радев и Борисов вече знаят: подведени са. Щом са гласували за двамината, които така лесно се подвеждат, значи са подведени.

Остава да видим какво означава това за неминуемия сблъсък между Борисов и Радев на следващите президентски избори. Те изглеждат далечна перспектива, но да не се подвеждаме по някакъв си календар.

В ход е предизборната битка между двамата. Тя преминава между прегръдките помежду им и гъдела на картонени кинжали, опрени взаимно в генералските им гърбове в паузите между тези милувки. Единият клечи с въдицата на язовир Копринка, а другият е надвесен вечно на ръба с шашката динамит над мътния гьол Белене, готов винаги да зашемети шараните с нов взрив на дружбата с Путин.

Кой ще е крайният победител на безкрайното поле на безчестието в нашистката политика? Рано е да се каже. Но към момента надпреварата между двамата в пръскането на руско кюспе с европейска глазура за български шарани изглежда именно така.

Освен ако?

Освен ако не се появи някаква нова идиотска кауза с измислен четвърти пол и ловки нови шамани не тръгнат също да ловят шарани, зарибени от поредна лесно смилаема глупост, сервирана за масова консумация от умниците, за които истината е анатема, а лъжата е истинското средство за извличане на политически дивиденти.

Share on Facebook