Войната в Сирия 

Касапницата в Сирия е всичко друго, но не и Освободително движение на смели демократи срещу кървав тиранин. Войната в Сирия започна заради една мръсна кауза - катарската газова тръба с маршрут Катар - Саудирска Арабия - Йордания – Сирия, и доведе до зловещо етно-религиозно прочистване на населението на най-толерантната мюсюлманска държава, в която християнските празници се почитаха наравно с мюсюлманските.

Спонсори на „Ислямска държава” и многобройните ислямски групировки, брандирани като „умерени демократи”, а реално прокарващи мръсни геополитически интереси и радикален ислямизъм, бяха чаршафените монархии от залива, а реалният брой на „умерената опозиция” в Сирия по думите на американския генерал Остин се състоеше „от 4-5 души”.

Все повече западни лидери признават, че Башар Асад беше умишлено демонизиран чрез смазваща пропаганда, а Западът е бил „ужасяващо некомпетентен” да се справи със сирийската криза.

Бежанската криза 

През 2010 Ангела Меркел заяви “опитите да се изгради мултикултурно общество се провалиха напълно”. Можем само да гадаем какво накара канцлерът на Германия да промени коренно позицията си само 5 години по-късно и да отвори вратите си за огромни маси непроверени хора, от които едва 11% бежанци от Сирия, застрашавайки Европа с евентуални сериозни икономически, финансови и социални последици. Мигрантите, акумулирани от Европа, преди години и сега, с идеята да ги приобщи към универсалните си ценности, в по-голямата си част не се приобщиха, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на западната цивилизация, но не приемащи културата й. За радикалните ислямисти, които могат всеки момента да организират нова касапница в Ница, Париж, Кьолн, Берлин и т.н. даже не ми се говори.

Либерализмът

Ако последните стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като политическо равенство на гражданите, правото на аборт и правото да определиш сексуалната си идентичност, то в последните 10 години бяха минати всякакви граници и смело се нагази в тресавището на глупостта. Изведнъж се оказа, че е адски важно да имаме 31 пола и 73 вида сексуалност, че носенето на хиджаб от европейките е „секси”, че християнската черква няма право да бъде по-висока от мюсюлманската джамия на стотици хиляди неканени мигранти от северна Африка, че всяка фондацийка, финансирана отвън, може да вдигне врява до бога за правата на всеки циганин, убил поредната бабичка. И милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. Една ултра дясна теория и практика, облечени в лява риторика, прокараха глобализацията, но резултатът от тази лява идея не е ляв, защото в икономическата практика увеличи мощта на транснационалните корпорации и доведе до създаването на финансово-икономическа олигархия. Да се учудваме ли защо Иван Костов нарече либералната идеология ”безпомощна” и застана срещу нея? Да, безпомощна е. И понеже е безпомощна, създаде и се скри зад термина „хибридна война”, за да извини своята политическа импотентност. Провалът на либерализма е една от основните причини за Брекзит и идването на Тръмп, но по-страшното е, че създаде и реален риск от връщането на кафявата чума в лицето на крайно националистически, фашизирани групировки.

САЩ и Новият световен ред

За тези си позиции съм отнесла най-много хейт, което е неразбираемо, понеже възгледите ми са сформирани изцяло под влиянието на Бжежински, който, както се оказва, не греши често. Преди 2 години, в една забележителна реч пред американския естаблишмънт, чичо ви Збигнев очерта 5 основни точки, по които ще се движи света:

1) Америка се провали в опита си да остане единствена свръхсила, която да моделира останалия свят;

2) Америка ще бъде принудена да се оттегли и да се реформира;

3) Светът престава да е еднополярен;

4) В света няма сила, която да застане на мястото на Америка, а Европа поради ред причини няма потенциала за голям политически играч;

5) Многополярният свят ще бъде много по-напрегнат и опасен и ето защо, ще се наложи в името на поддържането на някаква стабилност, Америка да си сътрудничи с Русия. Дали съдбите на държавите отново ще бъдат решени на салфетка, не знам.

Русия на Путин

Путин пое кенефа, наречен „Елцинова Русия” и от разпасана беззаконна джунгла, функционираща единствено като бензиноколонка, започна бавно да превръща тоя кенеф в нещо като държава. Забележителен аналитик, който с най-слабите възможни карти върна Русия на международната сцена. Като оставим настрана тъпанарската пропаганда, че Путин яде деца, докато изкормва майките им, Крим е най-голямата пробойна в неговата политика. Реално Западът създаде мръсен прецедент в международното право с Косово, a Путин се възползва от прецедента и го повтори, като по този начин допълнително го утвърди в международната практика. Това е и дупката в неговата логика, защото Путин винаги е твърдял, че единствено международното право трябва да е в основата на международните отношения. Аз лично си давам ясна сметка, че подобни действия, както на американци, така и на руснаци, са в ущърб на малки и слаби страни като нашата. След тези два големи прецедента, Косово и Крим, вече няма никаква гаранция, че други страни няма да се възползват от тях. Просто кутията на Пандора вече е отворена.

Турция на Ердоган

За последните 9 години, Ердоган крачка по крачка демонтира цялостния модел завещан от Ататюрк, базиращ се на секуларизъм и турски национализъм, и го замени със старата османска имперска идея, като предяви претенции за политическо и икономическо влияние върху същите територии, върху които някога е властвала империята. Ердоган е хитър, умен, безкрайно гъвкав политик, който може едновременно да финансира ислямисти и да влезе във всякакви временни съюзи, докато методично и безмилостно постига целите си. Политическият елит на България проспа всички процеси в Турция през последните 10 години и дори се опита да инициира няколко нечувани глупости: възлагане на Турция да пази небето ни; създаване на обща флотилия с Турция срещу Русия и нещо, което аз считам за тежко национално предателство – представянето на книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина” под аплодисментите на депутати и журналисти, в които има следните забележителни цитати: “Мюсюлманските малцинства са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите. Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаването на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите”. Прелестно. И единственият човек, който вдигна вой до бога бях аз, докато охранените журналистки пишеха, че са „спокойни с надежден съсед като Ердоган”. от своя страна, щедрите грантове от НПО-та вдъхновиха не малък брой експерти да се упражняват с болезнената не чак толкова далечна история на изстрадала България.

Журналистиката и медийният слугинаж
Последните години разбиха доста от илюзиите ми за журналистите. В моите очи един сериозен процент от родната и чуждата журналистическа гилдия има статута на щастлив планктон, плуващ в океана на безгръбначния слугинаж, който отработва хонорари с поръчкови, блудкави статии по подадени опорни точки. Вероятно много хора са усетили същото, защото внезапно професионалните журналисти започнаха да бъдат подменяни от хора, набрали популярност чрез социалните мрежи. Това се оказа и доста рисков ход, защото хората, събиращи лайкове с веселяшки статуси далеч не са експерти по геополитика и на свой ред избълваха бая смайващи с глупостта си анализи. Въобще, каша.

Това са тезите, които сме защитавали през тези години и заради които сме били хулени и обиждани.

Голяма част от тях времето доказа, че са били правилни. Чакам това да се случи и с останалите. А междувременно ще продължим да протестираме яростно, когато Русия се опита да прокара чрез охранените си червени толупи ощетяващ страната проект. Ще продължим да протестираме яростно, когато САЩ ни нарекат „фронтова държава” в прокси войната си с Русия. Защото, мили мои, сме нормални, мислещи, независими и неомърсени хора, които не са продали душите си за грантове и хонорари, и които силно обичат родината си.