За съжаление е вярно, че българските пилоти летят убийствено малко. Трябва да е ясно обаче, че има и други родове войски. Военновъздушните сили не са изолирана система. И в другите войски положението не е по-розово. Това призна пред сутрешния блок на Нова телевизия бригаден генерал Петьо Мирчев, заместник-началник на Военновъздушните сили.
Той говори във връзка с трагедията край авиобаза „Крумово“, при която двама пилоти загинаха след катастрофа на хеликоптер МИ-17, а един бе ранен и е в болница.
„Вчера (б.р в петък 15 юни) изпратихме за последно Пацо и Тяната, позволявам си да ги наричам така, защото отдавна ги познавам – не скри огромното си вълнение бригаден генерал Мирчев. - Едни наистина достойни мъже.
Разследването продължава. За момента можем да говорим само за догадки. Не е имало сигнали за някакви проблеми. Не е излизало докладване за проблеми с машината.
Става дума за авиационна техника, която се поддържа според възможностите ни. Ресурсите ни, все пак са ограничени.
Става дума за техника. Във всеки един момент може да откаже, като всяка друга техника. Една кола, например, е в изправност и се случва нещо, това не означава, че не е поддържана. Всичко може да е. Не може лесно да се правят констатация.
Никой не би могъл да гарантира за нещата. Мога да гарантирам обаче, че през годините е имало нужната грижа за техниката.
Комисията работи, единствено тя има достъп до черната кутия. Надявам се в нужните срокове данните да бъдат обявени“.
Бригаден генерал Петьо Мирчев говори и за състоянието на пострадалия Алексей Каменов, чието възстановяване продължава.
„За бордния техник Алексей Каменов, който е ранен, според лекарските екипи на Военномедицинска академия знам, че най-опасна за момента е тази белодробна травма – коментира заместник-командирът на Военновъздушните сили. - Доколкото знам, е в стабилно състояние, адекватен. Все още е кислородно зависим“.
Бригаден генерал Петьо Мирчев отказа да коментира изявленията на политиците за състоянието на военната ни техника.
„Професията на летците е рискова – каза той. - Има специална наука, която се занимава с управлението на риска. Тази рискова професия, във всеки един ден, всеки пилот е наясно, че рискува.
За съжаление е вярно, че българските пилоти летят убийствено малко. Вярно е, че спрямо стандартите на НАТО изоставаме страшно много. Но с оглед на ресурса, с който разполагаме, такива са реалностите. Правим всичко възможно да намаляваме до минимум тези рискове. Комбинираме, да летят опитен с малко по-неопитен пилот.
Вярно е, че се лети на ръба на прекъсването, но трябва да се поддържа тази приемственост. Ако наистина се получи прекъсване, това би било пагубно. Трябва да е ясно, че има и други родове войски. Военновъздушните сили не са изолирана система. И в другите войски положението не е по-розово.
Максимата е, че виновни няма, има само потърпевши. За съжаление най-потърпевши сме ние, войните от Българската армия. Стратегии много, повече от 20 години реформи, реорганизации, промени с обещания България да има малки, мобилни, способни военни формирования. Няма ги. Досега тези реформи са свързани само със съкращения“