Като всички деца и четиригодишната внучка на Александър Балкански-баща, Мари, обича люлките. Сестричката й Никол (2) я следва по петите и бърза да се настани до нея. Люлката им обаче не прилича на тези в парка. Нито по форма, нито по размери. Тя е изработена през 1986 г. в елитната фабрика на брята Анчевски. Италианците са най-добрите производители на циркови реквизити в света. Тяхната струва 20 000 евро. Дълга е 12 метра. Поръчана по проект на цирк „Кроне”, а конструкцията е на Александър Балкански. Той е направил изчисленията така, че да е възможно най-лека. По него няма нито една излишна тръба.
Мари и Никол вече летят нагоре и надолу. Заливат се от смях. Каква чудесна люлка, но защо възрастните я наричат колелото на смъртта? След малко майка им Велизара и баща им Николай Балкански влизат в металните сфери. Всеки ден двамата ще репетират с часове, подготвяйки най-опасния номер в новата програма на цирк „Балкански”.
До премиерата на 30 април в Перник Николай трябва да свали 6 килограма, а дамата - три. След зимната пауза се чувстват малко странно в колелото. Сякаш вървят по стълби, на които е угасено осветлението. Пристъпват бавно, като внимателно опипват точно къде да поставят крака си.
Металната повърхност е влажна и опасна. Колелото на смъртта държи на точността и не прощава на безразсъдството. Обикновено падат самоуверените, а не уплашените. Това е един от най-престижните и скъпо платени номера по световните манежи днес. В наименованието му няма нищо метафорично. Мнозина са загубили живота си, докато го изпълняват. При него няма предпазни въжета и мрежи. При въртенето
скоростта може да достигне 90 км/час
Без съмнение, занимание за луди. Но това е циркът: избрани всеотдайни и талантливи хора, чийто лудост е, че страшно много обичат своята работа.
Днес едва ли някой знае името на първия. Легендата разказва, че някъде преди 180 години из американските панаири се е подвизавал мъж с каска и се въртял в странно колело. Той бил част от уличната атракция с гълтачите на огън, сиамските близнаци, укротителите на кобри и акробатите с плътно прилепнали трика. Както всички останали и този артист след края на номера си очаквал освен ръкопляскания и някоя друга монета, подхвърлена от безгрижните зяпачи. Но един ден това свършило. Собственикът на цирк „Ринглинг” е възхитен от видяното, хвърлил едра банкнота в шапката на странника и веднага му предложил договор. Така колелото на смъртта от панаирджийска атракция се превръща в елитен номер. Скоро той прескача Океана и завладява големите европейски манежи.
Безспорно „Кроне” е един от най-големите е авторитетни циркове не само в Германия, но и в цяла Европа. За размерите и престижа му може да се съди по това, че два пъти на ден в него влизат поне по 5000 души. След всяко представление огромен контейнер се пълни само от кутийките „Кока-кола”, които са изпили зрителите. Всеки ден от манежа се изхвърлят шест големи тира слама. Под шапитото на цирк „Кроне” Николай и Александър Балкански въртят колелото на смъртта в продължение на шестнадесет сезона.
Височината на съоръжението е 17 метра
а размерът на колелото - дванадесет. Така че двамата братя летят буквално над публиката. Играят си с нервите й, но добре съзнават, че не само заради своя, но и заради живота на другите нямат право на грешка.
Номерът изисква от артистите да бъдат перфектни във всяко едно отношение. Всеки сутрин тренират за сила, а вечер правят дълъг крос за издръжливост. На представлението имат 8 минути, в които трябва да спечелят публиката, и, разбира се, хората, от които зависи работата им.
Стигали са до 500 спектакъла на година. Немислимо е да кажеш, че имаш висока температура или травма и няма да играеш. Паднеш ли, ставаш и отново се завърташ във вихъра на номера. Не го ли направиш, зад оградата чакат поне четирима с колелета, готови веднага да ти вземат мястото.
„Това е чужбина - казва Николай. - Или си най-добрият или изхвърчаш. Имало е случай, в който лекарят да ми забрани да работя. Паднал съм след двойно салто с една кокила. Линейка ме е откарвала в болницата. И докато ми бият инжекциите, аз мисля как по-бързо да направя номера си. Да не ме победи страхът. Затова бързам да се върна. Второто за деня представление тъкмо е започнало. Излизам. Играя. Правя салтото и забравям”, разказва по-малкият син на Александър и Мария Балкански.
Николай, седмо поколение артист от прочутата циркова фамилия, излиза за първи път на манеж, когато е на 8 години. Трупата „Балкански” в състава на цирк „Медрано” е в Гърция, когато една от акробатките изчезва. Малчуганът, разбира се, е добре трениран, репетирал е всички трикове, въпреки че няма право да играе, докато не го одобри т.нар. приемна комисия. Случаят обаче е извънреден. Правят няколко репетиции. Той е на стойка на глава на върха на дълъг метален кол, който баща му балансира на челото си. После лети и се заковава на върха на пирамидата. Прелива от щастие. Два часа преди представлението, облечен с артистичния си костюм и обхванат от предстартово вълнение, момчето чака звездния си час. Но неочаквано, в паузата, изчезналата акробатка се завръща. И изведнъж
циркът се оглася от мощен детски плач
„Ще бъде тя, не аз”, ридае малкият артист. Намесва се вуйчо му: „Ако Николай не играе, и аз няма да изляза”. На помощ идва дядо му и така Нико с голямата усмивка, както го кръщават гърците, излиза за първи път на манежа.
Братята Балкански са сред пионерите, когато правят колелото на смъртта за двама. Днес, след толкова години и толкова спектакли Николай е категоричен: „Който ми каже, че на този номер не го е страх, е голям лъжец. Страхът е този, който те пази. Той не изчезва, с него се свиква. Когато някой колега, независимо къде, падне, а за нещастията винаги се чува, те обхваща ужас. Това е коварен номер. На представление сме на цирк „Кроне”. Почти на финала, правя каскадата, но много далеч и не мога да хвана колелото. Падам от 7-8 метра. Ударът е толкова силен, че костюмът ми се къса на колената. Краката ми се сгънаха и се залепих направо по лице. И въпреки всичко, имах чувството, че Господ ме е поел и поставил на земята. Оцелях. Имал съм жестоки падания, но винаги съм се отървавал с натъртвания и охлузвания”.
„Още по-ужасно е, като видя, че брат ми пада - продължава разказа си Николай. - Колелото е така конструирано, че един изтърве ли се, другият трудно ще се задържи. В такива мигове, от една страна, съм безпомощен, че не мога да му помогна, от друга, знам, че и мен ще ме сполети същото. Имам чувството, че това са последните мигове от живота”, разказва Николай. При друг случай
връзката на маратонката на Александър се отвързва
и се закачва за колелото. Той пада и чупи пет стола на ложата. Добре че наоколо нямало хора.
Само веднъж, при неочаквания годеж на Сашо с една германка, двамата са играли след бурна пиянска нощ: „На другия ден пих кафе, тичах и на колене се молих на Господ да ме пощади само днес - смее се Николай. – Горе на колелото се чувствах ужасно. Повтарях: Днес да мине и никога повече няма да докосна алкохол. Така и стана. И пак само веднъж колелото носи на артистите щедър хонорар, без дори да се качат на него.
Случката е от Германия. Поканени са да играят в предаването „Лятна градина” на едно от големите немски телевизии. Карат реквизита с ремарке от 200 километра. Два огромни крана го вдигат и инсталират. Публиката очаква с нетърпение гвоздея на програмата. И изведнъж прокапва дъжд.
Тогава застрахователят казва, че няма да плати, ако стане злополука. Че при дъжд участието се отменя, е записано и в договора. 5000 долара са им
изплатени на мига, а крановете отново свалят желязната конструкция. И огромното ремарке я понася към съседния град за поредното представление.
Исак ГОЗЕС
Велизара влиза в атракциона бременна
Велизара Стайкова идва в цирка на 17 години. Александър Балкански я взема в трупата си направо от училище. С Николай се познават оттогава, а вече са семейство. Сега е на 31. Казва, че всичко в живота е научила в цирка. В колелото на смъртта се завърта през 2002 г. Тогава единият от братята - Александър, тръгва за Америка, където е съпругата му и двамата му синове. Патриция Зербини е най-добрата дресьорка на слонове в света. На 200 хектара във Флорида се намира нейната ферма. Умре ли слон, погребват го прав и с хобота нагоре. Около 70 слона са погребани в ранчото. Когато изгние един такъв слон, за около 10 години, скелетът и бивните му струват, колкото жив.
След заминаването на Сашо, Николай иска да продължи с колелото. Опитва сам, като балансира другото рамо на колелото с тежести. Не става.
Велизара гледа отстрани, накрая не издържа. Моли се да пробва. Мъжът отказва категорично. Тази работа не е за жени. После отстъпва.
В Турция за първи път излизат пред публика. Зрителите изпадат във възторг. Там почти няма циркове, още по-малко жени, които да изпълняват такъв сложен номер. Викат: „Машалла!” От там циркът заминава за Израел. Колелото отново е гвоздеят на програмата. В един момент става ясно, че Велизара е бременна. „Абе, това момиче защо е толкова напълняло?”, чуди се публиката. Спира 3 месеца преди да роди. На бял свят идва Тициано. Днес е на 14 години, той вече е дресьор на пони и може би бъдещ акробат. После идва Мари.
Няколко години наред Велизара е вън от манежа. Връща се, и то отново на колелото. Докато установи, че пак ще става майка. На път с Никол.
Бременността никак не е лека. Но сезонът е в разгара си. Няма място за отстъпление. Накрая вече не издържа. 15 минути преди последното представление за годината спира, за да даде живот и на втората си щерка. Сега се смее, че и Тициано, и Никол, които са се въртели в колелото на смъртта още преди да се родят, изпитват страх от високото. Докато Мари - не.
В света само няколко жени имат смелостта да се завъртят в опасния номер. Но докато колежките играят повече ролята на противотежести на основния акробат, Велизара прави и трикове. Жонглира с горящи факли, готви се да се качи на кокили. За щастие досега инциденти по време на работа не е имала. Колелото я е контузвало само веднъж, и то на земята. По невнимание работникът го завърта, докато тя приема аплаузите на публиката. Ударът е в главата и никак не е лек. Шурва кръв, идва линейка. Превързват я и след час тя отново е на манежа. В колелото на смъртта.
Камилата Икар е като Брус Лий
Освен камиони, фургони, пожарна, три нервни кучета, няколко понита в базата на цирк „Балкански” в село Храбърско се подвизава и стадо камили.
Някога купили три, сега вече са 15. Млякото им помага на болните от синдрома на Даун и срещу други болести. Най-голямата се казва Икар. Икар тежи един тон и е мъжкарът на стадото. Не е препоръчително човек да се приближава много край него, защото подобно на спец по източните бойни изкуства безпогрешно рита силно във всички посоки.
В цирка животните са като в рая. Винаги добре нахранени. Ветеринарен лекар следи за здравето им. Когато в програмата е имало слон, всеки ден са се консултирали за състоянието му с доктор от Австралия. Щом гигантът се разболял от пневмония му давали по кофа лекарства на ден. За тюлените и пингвините са карали жива риба чак от Италия - по цистерна на седмица. Крокодилите хранили само с пресни кокошки, а за да има обяд за тигрите и лъвовете (18 кг месо на ден), купили цял хладилен камион.
Мари и Никол вече летят нагоре и надолу. Заливат се от смях. Каква чудесна люлка, но защо възрастните я наричат колелото на смъртта? След малко майка им Велизара и баща им Николай Балкански влизат в металните сфери. Всеки ден двамата ще репетират с часове, подготвяйки най-опасния номер в новата програма на цирк „Балкански”.
До премиерата на 30 април в Перник Николай трябва да свали 6 килограма, а дамата - три. След зимната пауза се чувстват малко странно в колелото. Сякаш вървят по стълби, на които е угасено осветлението. Пристъпват бавно, като внимателно опипват точно къде да поставят крака си.
Металната повърхност е влажна и опасна. Колелото на смъртта държи на точността и не прощава на безразсъдството. Обикновено падат самоуверените, а не уплашените. Това е един от най-престижните и скъпо платени номера по световните манежи днес. В наименованието му няма нищо метафорично. Мнозина са загубили живота си, докато го изпълняват. При него няма предпазни въжета и мрежи. При въртенето
скоростта може да достигне 90 км/час
Без съмнение, занимание за луди. Но това е циркът: избрани всеотдайни и талантливи хора, чийто лудост е, че страшно много обичат своята работа.
Днес едва ли някой знае името на първия. Легендата разказва, че някъде преди 180 години из американските панаири се е подвизавал мъж с каска и се въртял в странно колело. Той бил част от уличната атракция с гълтачите на огън, сиамските близнаци, укротителите на кобри и акробатите с плътно прилепнали трика. Както всички останали и този артист след края на номера си очаквал освен ръкопляскания и някоя друга монета, подхвърлена от безгрижните зяпачи. Но един ден това свършило. Собственикът на цирк „Ринглинг” е възхитен от видяното, хвърлил едра банкнота в шапката на странника и веднага му предложил договор. Така колелото на смъртта от панаирджийска атракция се превръща в елитен номер. Скоро той прескача Океана и завладява големите европейски манежи.
Безспорно „Кроне” е един от най-големите е авторитетни циркове не само в Германия, но и в цяла Европа. За размерите и престижа му може да се съди по това, че два пъти на ден в него влизат поне по 5000 души. След всяко представление огромен контейнер се пълни само от кутийките „Кока-кола”, които са изпили зрителите. Всеки ден от манежа се изхвърлят шест големи тира слама. Под шапитото на цирк „Кроне” Николай и Александър Балкански въртят колелото на смъртта в продължение на шестнадесет сезона.
Височината на съоръжението е 17 метра
а размерът на колелото - дванадесет. Така че двамата братя летят буквално над публиката. Играят си с нервите й, но добре съзнават, че не само заради своя, но и заради живота на другите нямат право на грешка.
Номерът изисква от артистите да бъдат перфектни във всяко едно отношение. Всеки сутрин тренират за сила, а вечер правят дълъг крос за издръжливост. На представлението имат 8 минути, в които трябва да спечелят публиката, и, разбира се, хората, от които зависи работата им.
Стигали са до 500 спектакъла на година. Немислимо е да кажеш, че имаш висока температура или травма и няма да играеш. Паднеш ли, ставаш и отново се завърташ във вихъра на номера. Не го ли направиш, зад оградата чакат поне четирима с колелета, готови веднага да ти вземат мястото.
„Това е чужбина - казва Николай. - Или си най-добрият или изхвърчаш. Имало е случай, в който лекарят да ми забрани да работя. Паднал съм след двойно салто с една кокила. Линейка ме е откарвала в болницата. И докато ми бият инжекциите, аз мисля как по-бързо да направя номера си. Да не ме победи страхът. Затова бързам да се върна. Второто за деня представление тъкмо е започнало. Излизам. Играя. Правя салтото и забравям”, разказва по-малкият син на Александър и Мария Балкански.
Николай, седмо поколение артист от прочутата циркова фамилия, излиза за първи път на манеж, когато е на 8 години. Трупата „Балкански” в състава на цирк „Медрано” е в Гърция, когато една от акробатките изчезва. Малчуганът, разбира се, е добре трениран, репетирал е всички трикове, въпреки че няма право да играе, докато не го одобри т.нар. приемна комисия. Случаят обаче е извънреден. Правят няколко репетиции. Той е на стойка на глава на върха на дълъг метален кол, който баща му балансира на челото си. После лети и се заковава на върха на пирамидата. Прелива от щастие. Два часа преди представлението, облечен с артистичния си костюм и обхванат от предстартово вълнение, момчето чака звездния си час. Но неочаквано, в паузата, изчезналата акробатка се завръща. И изведнъж
циркът се оглася от мощен детски плач
„Ще бъде тя, не аз”, ридае малкият артист. Намесва се вуйчо му: „Ако Николай не играе, и аз няма да изляза”. На помощ идва дядо му и така Нико с голямата усмивка, както го кръщават гърците, излиза за първи път на манежа.
Братята Балкански са сред пионерите, когато правят колелото на смъртта за двама. Днес, след толкова години и толкова спектакли Николай е категоричен: „Който ми каже, че на този номер не го е страх, е голям лъжец. Страхът е този, който те пази. Той не изчезва, с него се свиква. Когато някой колега, независимо къде, падне, а за нещастията винаги се чува, те обхваща ужас. Това е коварен номер. На представление сме на цирк „Кроне”. Почти на финала, правя каскадата, но много далеч и не мога да хвана колелото. Падам от 7-8 метра. Ударът е толкова силен, че костюмът ми се къса на колената. Краката ми се сгънаха и се залепих направо по лице. И въпреки всичко, имах чувството, че Господ ме е поел и поставил на земята. Оцелях. Имал съм жестоки падания, но винаги съм се отървавал с натъртвания и охлузвания”.
„Още по-ужасно е, като видя, че брат ми пада - продължава разказа си Николай. - Колелото е така конструирано, че един изтърве ли се, другият трудно ще се задържи. В такива мигове, от една страна, съм безпомощен, че не мога да му помогна, от друга, знам, че и мен ще ме сполети същото. Имам чувството, че това са последните мигове от живота”, разказва Николай. При друг случай
връзката на маратонката на Александър се отвързва
и се закачва за колелото. Той пада и чупи пет стола на ложата. Добре че наоколо нямало хора.
Само веднъж, при неочаквания годеж на Сашо с една германка, двамата са играли след бурна пиянска нощ: „На другия ден пих кафе, тичах и на колене се молих на Господ да ме пощади само днес - смее се Николай. – Горе на колелото се чувствах ужасно. Повтарях: Днес да мине и никога повече няма да докосна алкохол. Така и стана. И пак само веднъж колелото носи на артистите щедър хонорар, без дори да се качат на него.
Случката е от Германия. Поканени са да играят в предаването „Лятна градина” на едно от големите немски телевизии. Карат реквизита с ремарке от 200 километра. Два огромни крана го вдигат и инсталират. Публиката очаква с нетърпение гвоздея на програмата. И изведнъж прокапва дъжд.
Тогава застрахователят казва, че няма да плати, ако стане злополука. Че при дъжд участието се отменя, е записано и в договора. 5000 долара са им
изплатени на мига, а крановете отново свалят желязната конструкция. И огромното ремарке я понася към съседния град за поредното представление.
Исак ГОЗЕС
Велизара влиза в атракциона бременна
Велизара Стайкова идва в цирка на 17 години. Александър Балкански я взема в трупата си направо от училище. С Николай се познават оттогава, а вече са семейство. Сега е на 31. Казва, че всичко в живота е научила в цирка. В колелото на смъртта се завърта през 2002 г. Тогава единият от братята - Александър, тръгва за Америка, където е съпругата му и двамата му синове. Патриция Зербини е най-добрата дресьорка на слонове в света. На 200 хектара във Флорида се намира нейната ферма. Умре ли слон, погребват го прав и с хобота нагоре. Около 70 слона са погребани в ранчото. Когато изгние един такъв слон, за около 10 години, скелетът и бивните му струват, колкото жив.
След заминаването на Сашо, Николай иска да продължи с колелото. Опитва сам, като балансира другото рамо на колелото с тежести. Не става.
Велизара гледа отстрани, накрая не издържа. Моли се да пробва. Мъжът отказва категорично. Тази работа не е за жени. После отстъпва.
В Турция за първи път излизат пред публика. Зрителите изпадат във възторг. Там почти няма циркове, още по-малко жени, които да изпълняват такъв сложен номер. Викат: „Машалла!” От там циркът заминава за Израел. Колелото отново е гвоздеят на програмата. В един момент става ясно, че Велизара е бременна. „Абе, това момиче защо е толкова напълняло?”, чуди се публиката. Спира 3 месеца преди да роди. На бял свят идва Тициано. Днес е на 14 години, той вече е дресьор на пони и може би бъдещ акробат. После идва Мари.
Няколко години наред Велизара е вън от манежа. Връща се, и то отново на колелото. Докато установи, че пак ще става майка. На път с Никол.
Бременността никак не е лека. Но сезонът е в разгара си. Няма място за отстъпление. Накрая вече не издържа. 15 минути преди последното представление за годината спира, за да даде живот и на втората си щерка. Сега се смее, че и Тициано, и Никол, които са се въртели в колелото на смъртта още преди да се родят, изпитват страх от високото. Докато Мари - не.
В света само няколко жени имат смелостта да се завъртят в опасния номер. Но докато колежките играят повече ролята на противотежести на основния акробат, Велизара прави и трикове. Жонглира с горящи факли, готви се да се качи на кокили. За щастие досега инциденти по време на работа не е имала. Колелото я е контузвало само веднъж, и то на земята. По невнимание работникът го завърта, докато тя приема аплаузите на публиката. Ударът е в главата и никак не е лек. Шурва кръв, идва линейка. Превързват я и след час тя отново е на манежа. В колелото на смъртта.
Камилата Икар е като Брус Лий
Освен камиони, фургони, пожарна, три нервни кучета, няколко понита в базата на цирк „Балкански” в село Храбърско се подвизава и стадо камили.
Някога купили три, сега вече са 15. Млякото им помага на болните от синдрома на Даун и срещу други болести. Най-голямата се казва Икар. Икар тежи един тон и е мъжкарът на стадото. Не е препоръчително човек да се приближава много край него, защото подобно на спец по източните бойни изкуства безпогрешно рита силно във всички посоки.
В цирка животните са като в рая. Винаги добре нахранени. Ветеринарен лекар следи за здравето им. Когато в програмата е имало слон, всеки ден са се консултирали за състоянието му с доктор от Австралия. Щом гигантът се разболял от пневмония му давали по кофа лекарства на ден. За тюлените и пингвините са карали жива риба чак от Италия - по цистерна на седмица. Крокодилите хранили само с пресни кокошки, а за да има обяд за тигрите и лъвовете (18 кг месо на ден), купили цял хладилен камион.
