Руси ЧЕРНЕВ

 

 Ние, пловдивчани, живеем на няколко километра от онова място в Родопите, от което англичани и американци преди време поискаха да си купуват въздух в торбички. Не е зле и в това начинание да ги последваме, защото и ние като тях хрупаме прах и отдавна сме резистентни към азотния диоксид. 


На фона на голяма политическа игри у нас и спора за това кой ще води държавата съм светлото бъдеще в следващия мандат поредната лоша новина за състоянието на въздуха, който дишаме, мина като черна котка в тъмната стая на родните медии. Три от петте места с най-мръсен въздух в Европа са български. И сред тях Пловдив. Поровихме се в нета, който е отличен съратник на хората с по-къса памет и какво да видим - същата статистика е публикувана и преди 3 години. Лошото е, че от тогава до днес нищо в Пловдив и България не се е променило. Затова ще повторим въпросите, които и тогава сме задали към властта, без да получим никакъв отговор естествено. Първо отново да разчетем знаците, които ни изпраща европейската статистика: 

1. Проблемите със замърсяването на въздуха с твърди прахови частици и азотен диоксид са трайни и дори се задълбочават.   

2. Рано или късно ще платим за бездействието. Ако не лично, ще го направим по най-мъчителния начин - със здравето на децата си. В този смисъл е добре политиците да помнят, че и техните деца дишат същия въздух като нашите. 

3. Липсата на каквито и да е новини за начините, по които местната и централна власти планират да се справят с проблема. 

Има ли полезни ходове за реално решаване на проблема? Има и те отдавна са известни на изкушените от темата. По правило, когато търсим изход от кризисна ситуация, е необходимо да я анализираме с бистър ум и на свежа глава. Без задни мисли за политика и личен интерес, без популизъм, без логически връзки, изградени на базата на лобистка, партийна или икономическа зависимост. Нека изброим най-важните предпоставки въздухът над Пловдив да е толкова мръсен: 

- Географското разположение на града и неблагоприятните атмосферни явления 

- Ниската енергийна ефективност на 80% от сградите в Пловдив 

- Наличието на твърде много домакинства и институции, които все още използват за отопление твърдо гориво 

- Лошото състояние на автомобилния парк - личен, обществен и фирмен 

- Неефективното почистване на градските улици 

- Лошата организация на движението и трафикът 

- Липсата на действия за въвеждане на екологични практики в индустриалните производства 

- Липсата на реална програма за изграждане на нови зелени пояси и градско залесяване 

И още дузина по-незначителни причини въздухът над Пловдив да е толкова мръсен. Бърз преглед на основните причини за проблема ще ни покаже, че всъщност само първата е обективна. По въпроса с географското разположение на Пловдив наистина не можем да направим нищо. Защо обаче с години бездействаме и по останалите болни теми? Вероятно защото онези, които изпращаме във властта, или нямат идеи, или нямат интерес да работят в тази посока, въвлечени в безкрайните си политически игри. По-скоро само тупкат топката, докато на главите ни не се стовари по-голяма беля. А поводите да ударим камбаната наистина са безброй. Ето най-горещите теми от несъстоялата се до момента дискусия за въздуха в Пловдив: 

- Защо, с изключение на няколкото санирани забавачки и училища с пари по фонд “Козлодуй”, в Пловдив и закъснялата програма за саниране на панелките /която в Пловдив на практика дори не е стартирала/ няма реални действия или законодателни инициативи, с които да се изработят инструменти за реалното мотивиране на гражданите да подобрят енергийната ефективност на собствените си жилища. В последните години се наслушахме на реклами и пиар акции в тази посока, но до реални действия така и не се стигна. Двама от трима пловдивчани все така живеят в панелни блокове или кооперации, които не са санирани. В резултат на това за климатизацията на един кубик жилищна площ харчим от 2 до 6 пъти повече енергия, отколкото в другите страни от ЕС. Хем скъпо, хем с хайдушко отношение към природата и тези, които ще дойдат след нас. 

- Не стана ясно кой в крайна сметка допусна общественият електрически транспорт в Пловдив да спре завинаги и има ли планове някога той да бъде възстановен. Години наред няма реална законодателна инициатива и за данъчни облекчения на автомобилите с по-висок екологичен клас. Проблемът засяга както личния, така и фирмения и обществения транспорт. 

- Защо при толкова много възможности за финансирането на добри екологични практики в индустрията и обществените дейности в Пловдив не е реализиран нито един мащабен проект с пари от европейските фондове, ако не броим разписания през 2011 г. „Транспортен проект“. 

Това са въпросите, по които очакваме истинска и ползотворна дискусия за Пловдив. И не само предизборно или според опорните точки на партийните кадри, а откровено, като съграждани и отговорни пловдивчани. В следващите си броеве вестник “Марица” ще обследва поотделно всеки един проблем, свързан с чистотата на въздуха, като ще опита да посочи ясно отговорните хора и институции, получаващи пари за съответните, предвидени от закона дейности. 

Подкрепете ни.