„Явно очаквате интересни профили в кандидат-президентската кампания тази година. Може би по-образовани, по-емоционални, по-автентични хора ще се явят тази година. Аз профила го имам. Въпросът е дали искам да си го употребя точно в такава кампания”, заяви в репортаж на Нова телевизия от САЩ вицепрезидентът Маргарита Попова, уточнявайки, че още не е решила дали да „употреби” той свой самонарисуван профил като кандидат за президентския пост.

 

Доста избиратели, гласували за двойката Плевнелиев – Попова, синхронно усмихната предизборно, но настръхнала във вътрешен конфликт от доста време насам, наистина се чувстват употребени. Защото Попова беше кандидатура на гражданите за европейско развитие на България, а не товаришчите за евразийска деградация на страната ни. Щеше да е честно, да беше изяснила проруската си позиция предизборно, но е явно, че честността й спрямо избирателите не й е най-силната страна.

 

„Интересно е”, че Попова се вижда като „по – образована и по – автентична”. Още по-интересно щеше да бъде да узнаем с кого се сравнява, градирайки себе си като „по-образована и по-автентична”. Че е подставено лице в екипа на Плевнелиев стана ясно още през лятото на 2013 г., когато подкрепи контрапротестите, атакуващи лично президента Плевнелиев под прозорците (им). Шепата другарки и другари, наложени от медиите като легитимен антипод на многохилядните митинги,  се отплатиха с букети и благодарности на вицепрезидентския удар в гръб. Видя се, че България се е сдобила с контрапрезидент, участник в хора на хулителите срещу Плевнелиев.

 

От САЩ обаче и самият Плевнелиев отвори вчера медийният кран със студената вода за всички, които не са съгласни руската игра с Ирина Бокова за генерален секретар на ООН да повтори успеха на Москва в монтирането й на върха на ЮНЕСКО. Преценявайки явно, че няма как да й откаже институционална подкрепа след номинирането й от премиера Борисов в тази надпревара, Плевнелиев излъчи послание в този смисъл от Ню Йорк. Не изглеждаше ентусиазиран ( ако използвам тази дума, употребена от Попова), но го направи.

 

Това ми напомня на вица за руския пияница, който уж се излекувал от алкохолизма, но на въпроса на лекаря след време си признал, че продължава да се налива, но вече го прави с отвращение…

 

Вярно е, че Плевнелиев е изправен пред свършените факти създадени във времето. Те са предпоставени от безалтернативното номиниране на Бокова за висшия пост в ЮНЕСКО от неговия предшественик Първанов, инфарктното й придвижване до победата през „труповете” на сразените с компромати конкуренти ( първи сред които се „самозастреля” руският кандидат Яковенко с предложение за подкуп за ЮНЕСКО от 20 милиона $, с което й разчисти пътя). От позицията на българката, заемала най-висок международен пост, бе утвърдена през 2013 г. и като безалтернативна кандидатка на България за шефското място в ООН.

 

Също така е вярно обаче, че тази политика на свършените факти извън волята на Плевнелиев не прави подкрепата му за Бокова по-лесна за преглъщане от българите, които виждат в неговата прозападна позиция обединяващ фактор и лъч надежда за консолидация на разпръснатите сили на съпротивата срещу руската хибридна война срещу България. Очевидно е, че президентът ( за разлика от Маргарита Попова) се съобразява с „правилата на играта” и не си позволява политическо „емоционално” бунтарство.

 

Слаба утеха е, че Плевнелиев може да се изправи и да каже: за разлика от Маргарита Попова, аз спазвам протокола.

 

Скромното ми мнение е, че този ход на президента Плевнелиев по-скоро подкрепя хипотезата, че той няма да бъде номиниран за втори президентски мандат, макар това също да е извън „правилата на играта”. Може да го обоснове и като собствено решение, с което да спести на Борисов необходимостта да се оправдава.

 

Историята обаче може да се окаже с продължение. Не само руснаците играят шах и умеят да жертват фигура ( както в случая с Яковенко, а защо не и с Бокова като твърде явно руско мюре, прикриващо друг руски кандидат за ООН?).

 

Плевнелиев със сигурност знае доста по-добре от мен , че подкрепяйки Бокова няма да се хареса на българите, които го припознават за свой във враждебната за тях политическа среда в България и същевременно няма да омилостиви глутницата, насъскана да лае срещу него с руски акцент. От тази гледна точка, ходът му е губещ отвсякъде. Но има и друга…

 

Погледнато от запад, Плевнелиев се поставя над политическите борби в страната и поема отговорност, както се очаква от неутрален държавен глава, правейки труден избор. Това се цени в онази част света, където Плевнелиев еднозначно е приет като свой.

 

Дали догодина, когато ще има смяна на върха на НАТО ( а консултациите около вероятните кандидати за поста със сигурност вече се водят), няма да се окаже, че бившият български президент Росен Плевнелиев е фаворит? Не би могъл да се кандидатира, ако е заседнал за втори път в бункера си на бул. „Дондуков” в София, отбивайки кресливите атаки на путинофилите.

Ако тази хипотеза се превърне в реалност, ще се окаже, че в Ню Йорк вчера са се здрависали пред българската телевизионна камера един бъдещ генерален секретар на НАТО и една неуспяла руска кандидатура за генерален секретар на ООН.

НА СНИМКАТА: ДАЛИ ТОВА НЕ Е РАЗГОВОР МЕЖДУ ПРОВАЛЕНА РУСКА КАНДИДАТУРА ЗА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН И БЪДЕЩ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА НАТО?

 

 

Share on Facebook