Гастроентерологичните заболявания при децата могат да се профилактират чрез кърмене, категорична е д-р Пенка Янева – началник на Клиниката по гастроентерология на Специализираната болница за лечение на детски болести „Проф. д-р Иван Митев” в София и консултант в Медицинския център по детски болести. 

„Профилактика на гастроентерологичните заболявания е кърменето на бебетата, защото майчиното мляко ги защитава от инфекции. При това млякото на собствената майка има състав, подходящ за конкретното дете. Природата го е измислила най-добре. При хранене с кърма храносмилателната и отделителната система полагат по-малко усилия, има по-добро усвояване на хранителните вещества и по-успешно развитие на всички органи и системи. Когато детето се кърми, имунната система е по-силна и по-рядко може да възникне хранителна алергия”, обяснява д-р Янева, която има над 35-годишен опит в диагностиката и лечението на деца със заболявания на стомашно-чревния тракт, чернодробни болести и чернодробна недостатъчност, малабсорбционен синдром и хранителни алергии.

Всяка хранителна алергия се проявява в над 70% от случаите върху кожата под формата на себороичен дерматит или други обриви. В 50% от случаите симтомите са предимно в храносмилателната система – повръщане, диарични изхождания със слуз, дори с кръв, или настъпила констипация (запек). Ето защо при кожни обриви на бебето то трябва да се заведе и при гастроентеролог. Особено ако детето преди е било предимно на кърма, а обривите са се появили, когато са започнали да му дават адаптирано мляко. В този случай трябва да се мисли за 

алергия към белтъка на кравето мляко

Тази алергия е най-честа в кърмаческия период. След време при голямата част от децата алергията отминава. Хранителната алергия може да настъпи и след прекарана инфекция на стомашно-чревния тракт. 

За хранителните алергии при кърмени бебета има значение с какво се храни майката, твърди д-р Янева: „Кърмещата майка не би трябвало да консумира директно прясно и кисело мляко. В по-редки случаи трябва да спре и някои млечни храни. Не всички, защото в млечните продукти не остават всички белтъци на кравето мляко. Кърмещата жена трябва да се лиши от ядки, особено от фъстъци, а също от мед. Трябва да внимава и с морските дарове. Някои обвиняват и яйцата за алергиите при бебета. Но, от друга страна, жената трябва да се храни разнообразно, за да има кърма. Така че не трябва да остава дълго време само на въглехидратна диета – ориз и картофи. Все пак, необходимо е да се пази и здравето на майките.” 

Добре е при ограничен хранителен режим кърмещите жени да приемат хранителни добавки – мултивитамини, калций и други минерали, омега-3. При хранителни дефицити трябва да приемат добавки най-вече жени с вегетариански или вегански режим на хранене. А когато детето отказва да яде белтъчна храна, трябва да се провери дали не става въпрос за някакво заболяване, за хранителна непоносимост. 

„Приемам при възрастни вегетариански начин на хранене, ако човек има хранителна непоносимост към белтъци. Но ако мотивът за такова хранене е модно увлечение, не е приемливо за здравето. Веганското хранене е прекалено драстично за човешкия организъм. А за деца е абсолютно недопустимо, защото детският организъм е в процес на развитие. Ако детето няма някакво генетично нарушение на метаболизма, което да изисква диетично хранене, то такова не трябва да се допуска в тази възраст. При метаболитни генетични нарушения децата приемат специални млека и храни и на практика не остават на веганско хранене. По принцип, децата не трябва и да постят. За да се развива детският организъм, има нужда от разнообразно хранене с всички групи хранителни вещества”, коментира д-р Янева. 

При вегани може да се получи недостатъчност в нивото на витамин В12, което има различни клинични прояви, дори гърчове. Други неблагоприятни последници са остеопороза от недостиг на калций.  

Патологичното повръщане при кърмачета 

е симптом на разнородна група заболявания – от вродени аномалии на гастроинтестиналния тракт през вирусни и бактериални инфекции на стомаха, червата, бъбреците, отделителната система, до респираторни и мозъчни инфекции. Колкото по-малки са децата и липсват възпалителни процеси, трябва да се мисли за вродени аномалии на гастроинтестиналния тракт или за метаболитни заболявания. При по-големите деца причината може да е гастрит.

Аномалиите в гастроинтестиналния тракт би трябвало да се установят още в първите месеци след раждането на детето, най-късно до шестия месец. Ако е стеноза на пилора или на горните отдели на гастроинтестиналния тракт, се прави хирургична операция по коригирането на дефекта. Ако е нарушена структурата на тънкото черво, се стига до парентерално хранене (чрез вливане на хранителни разтвори в кръвта). Ако има нарушение в резорбцията на определени хранителни вещества, е необходимо изключване на тези вещества от диетата. Лечението е според конкретния случай. 

Метаболитните заболявания

при кърмачета са генетични нарушения на въглехидратната, на белтъчната или на мастната обмяна. 

„Ако например, имаме нарушение в урейния цикъл и организмът на бебето не може да разгражда определени метаболити, се намалява количеството на белтъците, с които се храни детето, и се дават специални млека”, обяснява гастроентерологът. 

Мара КАЛЧЕВА