Първият път, когато Джоузеф Ким чува думите "християнин" и "църква", той не е имал идея какво означават те. Той никога не е виждал църква и християнството е било непозната концепция за дете, отраснало в гладуваща Северна Корея. Куонг Джин, негов приятел, му казал: "Ако някога отидеш в Китай, църквите там ще ти дадат пари!" На това Ким отговорил: "Какво е църква? Защо просто ще ми дават пари?" "Защото те са християни", отговорил Джин. "Какво са християни", попитал на свой ред Ким. Не е изненадващо, че Ким не е знаел нищо за християнството. Роден през 1990 г., единственото нещо, което се е доближавало до вяра, е било възхищение, смесено със страх от Върховния Лидер. Когато е бил дете, в детската градина учил за магическите сили на Ким Ир Сен. Малкият Ким разбрал, че диктаторът е най-умният мъж на света. Също така, че Върховният Лидер е можел да лети над Северна Корея, пазейки всички свои деца. Но и ако култът към Върховния Лидер не е оставил място за религия в детството на Ким, то ролята на парите в живота със сигурност му е била ясна. Недостигът на храна се изостря, когато той е 5-годишен. Повече от един милион души губят живота си. Сред тях и бащата на Ким, който умрял от глад. Неговата майка е изпратена в затворнически лагер, а сестра му продадена за булка. Ким е трябвало да намери начин да оцелее. Ял диви растения и листа от малини, охлюви и скакалци. Когато го закъсвал за храна, прибягвал до дребни кражби и се присъединил към мрежа от бездомни крадци, наричащи себе си "братята гангстери". 2006 г. обаче той решава, че няма какво да губи и предприема опасното пътуване от северната част на Северна Корея през река Тумен към Китай. Ким си спомнил какво му бил разказал неговият приятел за църквите. Така, когато пристигнал в Китай, започнал да чука на вратите на хората. Тогава една китайка го упътила: "Трябва да идеш в християнска църква!". "А как да я намеря?", попитал Ким. "Търси кръст", отговорила му китайката. Ким намира няколко църкви в града и става част от християнска мрежа. "Ако това не се беше случило, не знам какъв друг път щях да поема", разказва Ким в интервю пред "Гардиън". Сега той живее в Ню Йорк. "Нямах никакви роднини или приятели, така че църквите бяха единствената ми надежда". Тогава той не знаел, че се е намесил в една тиха, но енергична подземна мрежа за подкрепа на избягалите от Северна Корея. Финансовата подкрепа пък идвала от презвитериански църкви в Южна Корея. Ким бил скрит в дома на жена с корейско-китайски корени, която той е наричал Баба. Жена със силна вяра, която поела огромен риск, като го е подслонила. Той пък си признава, че в началото е бил заинтересован само от това какво може да му даде религията. "Не бях нищо повече от животно, което иска да оживее и нещо, което да яде. Нямаше нищо повече. Основното ми притеснение беше да намеря храна. Ако не поставях себе си на първо място винаги, бих умрял. Етиката не значеше нищо за мен, нищо повече от просто дума", споделя днес той. Ким обаче е трябвало да жертва някои неща. Още в началото трябвало да смени името си от Куонг Джин на библейското Джоузеф Ким. Признава, че е било сякаш се отказва от всичко, което е имал, за да оцелее. "Отказах се от идентичността си. Отказах се от гордостта да бъда човек. Нямах нищо, което да ме обвърже с родителите ми и предишния ми живот. Всичко, което имах, беше името ми. И те ме лишиха от него". Днес Ким има някои критики към спасителите си. "Едно нещо, което християнството може да направи, е да каже на избягалите от Северна Корея: "Вие решавате дали да станете християни, ние ще ви помогнем при всички случаи". В моменти на съмнения Ким се е чудел дали християнството не е просто друга форма на тотален контрол. "Чудех се, ако не вярвах в Бог, дали те щяха да ми помагат?"