В рамките на десетина дни в центъра на българската столица, доминиран от съветската символика, се състояха две просъветски сборища. Спират движението; колони дефилирират със съветски и руски знамена, както и с портрети на Ленин, Сталин, и на техния местен слуга Георги Димитров. Гърми съветска маршова музика – днес под претекст, че припомня за жертвите от войната ( разпалена със съучастието на Сталин); вчера по повод “празника на труда”. А утре?

България на практика е “анексирана” от руското хибридно настъпление, но (почти) всички се правят, че не забелязват “малкото неудобство” евроатлантическата ни действителност, дамгосана от агресивната настъпателност на рашистката пропаганда.

Какво повече може да се (по)каже, като илюстрация на факта, че България е в плен на съветския реваншизъм, главната идеология на днешния руски путинизъм в името на руското “величие”,  срещу което няма каквато и да било институционална съпротива.

Да припомням ли отново кой е на власт и дава тон за мълчанието пред руското настъпление в България не от десетина дни, а от десетина години, през които метастазите на рашизма се хранят и набъбват с благосклонноста на това лице, от което зависи което и да било важно решение в държавата, какво остава за марша на кадрите на петата колона, какъвто наблюдава ( безучастно) уж дясна и проевропейска София днес?

Отказвам да плащам за пореден път данък безсилно възмущение- каквото имах да отбележа във връзка с днешната имитция на путинския пропаганден марш, телепортиран в София днес, вече го написах. http://ivo.bg/2017/05/05/москва-ни-забрани-плана-маршал-но-зове/

Понеже мнозина пледират да положилени новини ( и статии), ще дам своя скромен, но весел принос. При това с неопровержими (фото)факти. Вижте как съм борил с германците и аз.

Германски диверсант се промъква в балканската ми родина

 

 

 

 

 

 

 

 

. Първоначално изпадам в ужас – той се нахвърля да граби и последната хапка  от чинията ми

 

 

 

 

Диверсантът е разпознат и прави опит за бягство с откраднат автомобил

 

и свалени от плещите си отличителни знаци, но накрая е заловен от мен

 

 

 

 

 

 

 

Но това не е всичко! Оказва се, че в комбината е била и съпругата ми, която през това време изнася мебелите, натоварени на подходящ за целта автомобил. Но бдителността ми е възнаградена, поне червеното кресло е спасено!

Share on Facebook