Снимките, които виждате, са правени от мен в Ливан в периода 1983 г. – 1987 г. Публикувам тези свидетелства от личния си архив за първи път. Искам да се види какво съм видял- имам усещането, че съм бил Алепо, но и да попитам: защо в днешна демократична България темата за спонсорирания от Русия геноцид в Алепо, която е сред водещите в западните информационни средства, е практически премълчавана у нас. Каква друга причина може да има, освен фактът, че тон за мълчание в Бъгария дава премиерът Борисов, определящ като “ястреб”президента Плевнелиев заради това, че критикува руската агресивна политика. Разрушенията, които могат да се видят на тези снимки, са от Бейрут и Сайда. Заснел съм ги преди близо 30 години- някои по наистина горещите следи на войната. Кадрите по нищо не се отличават от гледката в бомбардирания днес от руската авиция сирийски град Алепо. Особено горящите бетонни отломки, нещо характерно за ефекта от варелите с нефт, които масовите убийци хвърлят над Алепо с цел безогледно изтребление на всичко живо ( останали са около четвърт милион души в някога многомилионния град, предимно цивилни, сред които действат противниците на режима) Детето сред руините можеше да е сирийче. Борещите се със следите от поредния взрив можеха да са от сирийските доброволци в Алепо, а не ливанци в Бейрут ( макар на снимките да се вижда ливанският герб на гърбовете им). Кадърът с маркуча отразява в паметта ми личния ми късмет да избегна повторния взрив на същото място, предназначен за спасителите и журналистите, избухнал малко по-късно.

 

Стрелящите на барикадата юноши, единият от които по чехли, можеха да не са от южните предградия на ливанската столица, а от някой фронт около Алепо. Пропускателният пункт, на който в Ливан често първо стреляха ( във въздуха над покрива на колата- а веднъж и в резервоара на колата, с която поднимавах бариера на сирийски офицери), а после питаха за документи, също можеше да е нейде в днешна Сирия. Снимките от “зелена линия”, разделяща Бейрут с нейните разрушения и растителност в “ничията земя” между воюващите като нищо можеха да минат за част от сирийския пейзаж на четвъртата година от войната. Share on Facebook