Да загубиш. Всичко. Не е никак хубаво. Не е никак хубаво да губиш каквото и да било. Първата асоциация, която правим - веднага и без съмнение - е за нещо материално, за нещо ценно за нас, за нещо или за неща, без които не можем и държим на тях. Така е - владее навсякъде материалното. Заобиколени сме от него. Но не, не за нещо материално става въпрос тук.

Нека се замислим какво, което не е материално, е ценното за нас. Семейството ни? Близките? Приятелите? Здравето? Или пък късметът? Всички те безспорно са такива за нас. Всички. Без изключение. Държим на тях, не можем без тях, не си представяме живота си без тях. Така е. Наистина. Но има нещо, което и на тях отстъпва - Любовта.

Да. Любовта. Тя е най-ценното нещо на тоя свят. Нещо повече - тя е най-драгоценното нещо на тоя свят. Само заради нея си заслужава да живеем. Да я даваш всеки ден, всяка минута на любимия си човек. Да я усещаш всеки ден, всяка минута от любимия си човек. Драгоценно. И скъпоценно. Да даряваш любов и да си дарен с любов. Вълшебно, приказно, фантастично дори, носещо такава наслада, такива трепети, такива копнежи... мечтите ти те сбъдват. Ти обичаш и си обичан!

За жалост в днешния полудял и забързан свят ние твърде малко внимание обръщаме на Любовта. Тя не заема онова място в нас, което ѝ се полага. Да, има я, но някъде стои встрани, изтикана там от ламтежа за пари, луксове, разкош, материални ценности, нови и лъскави придобивки. Но... всичко това се губи. Ако не сега, то в бъдещето. Животът се върти и както си горе, така можеш да се озовеш и долу. Както си имал, така можеш и да нямаш. Но Любовта е винаги в теб. Тя те чака. Дори и щом си изгубил всичко. Тя е там - в теб, в нас. Стои и търпеливо ни чака. Но нека уточним - чака ни онази, истинската любов, чистата, не онази купена с пари, имоти, придобивки и луксозни воаяжи. Тя никога не се губи. Да, принизена е, изтикана е настрани, захвърлена в някой тъмен ъгъл, но не е изгубена.

И, когато изгубиш всичко - дали нещо материално, дали нещо друго - знай, че щом си спомниш за нея, всичко лошо ще избяга. Просто ще си иде. Защото то не търпи Любовта. Любовта не завижда. Тя е дълготърпелива. И вечно ни чака. В днешния почти умопобъркан свят тя сякаш не е важна. Но това е една измама и една заблуда. Никой не може без Любов. А тя идва при нас дори и когато сме изгубили всичко. От теб, от нас, се иска само да си спомним за нея. И тя отново ще заблести!...