Олимпийските игри са форма на показност и в тях няма нито капка мисъл за спорта. Въпреки това, всяка държава се опитва да стане домакин. Има ли смисъл изобщо от подобно прахосване на общественресурс

Олимпийската легенда гласи, че домакинстването на игрите, води до икономически бум за избраният град или страна. В действителност е точно обратното и Рио де Жанейро започва да осъзнава това.

Първо да погледнем, как се възлагат игрите на градът домакин. Международният Олимпийски Комитет (МОК) е нерегулиран глобален монопол, който през две години провежда „аукцион“ на който световните градове, се състезават един срещу друг, за да докажат пригодност. Бизнес фигурите – най-често от строителната индустрия – застават начело на процесът по кандидатстване на съответният град. Нищо чудно, при условие, че те ще спечелят най-много от подобно мероприятие. Градовете кандидати, ще предложат разточителни спортни съоръжения, показни церемонии, изцяло наново изградена транспортна мрежа, луксозни общежития за атлетите и огромни медийни центрове.

Изходът от подобен процес обикновено е лесно предсказуем. Градът, който печели, обикновено наддава повече от предварително начертаните си сметки. Разходите за домакинстването на летните олимпийски игри, в днешни дни, варират между 15 и 20 милиарда долара. В това число влизат строителството на спортните съоръжения или тяхната реновация, разходите по сигурността и допълнителните инфраструктурни съоръжения, които да обслужват големия туристически поток.

Приходите от подобно събитие се генерират от международните телевизионни договори за излъчване. Грубо, около 25% от тяхната стойност отиват за градът домакин, а останалите 75% отиват при МОК. Другите приходи, от договори за спонсорство, продажба на билети и сувенири, формират около 3,5 – 4,5 млрд. долара. Това означава, че разходите по провеждането на събитието, без проблем надхвърлят, с около 10 млрд. долара, приходите от него.


Тези, които лобират техният град да се превърне в домакин на игрите, обикновено извеждат тезата, че краткосрочната загуба от тях, неминуемо ще се превърне в дългосрочна печалба, защото туризмът, чуждестранните инвестиции и търговията ще нараснат, най-малкото заради повишеното доверие на чужденците в страната домакин. Емпиричните доказателства, обаче не подкрепят тази странна теза.

Да вземем туризмът. През юли и август 2012 г., броят на туристите, които посещават Лондон – градът домакин на летните игри, през същата година, всъщност спадна с 5%. Магазините, ресторантите, театрите и музеите в района на площад Picadilly Circus, отчетоха почти нулева бизнес активност, по време на 17-те дни на олимпийските игри.


Оказва се, че туристите отбягват градове домакини, по време на събитието, заради огромните тълпи, закъсненията в транспорта, покачването на цените и възможните заплахи за сигурността. В резултат на това, игрите всъщност причиняват повече вреди за туризма, който процъфтява благодарение на споделеното от уста на уста. Ако туристите отбягва определен град или имат негативен опит, заради игрите, те няма да споделят нищо положително за този град на тяхното семейство или приятели.

Отвъд туризма, нито един „умен“ бизнес, няма да направи инвестиция или да вземе търговско решение, само защото даден град е бил домакин на игрите. Ако не друго, то поне разходите по провеждането на събитието създават фискален стрес, което означава по-малко привлекателна бизнес среда в бъдеще.

Друг негатив на приемането на игрите е публичното внимание, което градът привлича. Подготовката на Рио де Жанейро за тазгодишните игри, не помогна особено за неговия международен имидж. Град, който някога бе известен със своята природна красота и забавен начин на живот, сега е по-добре познат с корупцията, насилието, лошият трафик, политическата нестабилност и вирусът Зика.


Една от сферите, в които градовете домакини, могат наистина да реализират дългосрочни печалби са инфраструктурните проекти. В случая на Рио, може да се поспори, дали градът печели от обновяването на международното летище и градското пристанище. Това обаче не е достатъчно основателна причина за един град да се натиска да стане домакин. То е по-скоро утешителна награда. Милиард за продуктивна инфраструктура, не може да компенсира останалите 19 милиарда, похарчени за игрите, които няма да подобрят градът за повечето от неговите граждани или за редовните посетители.

Да разгледаме струващата 2,9 млрд. долара метро линия, която свързва крайбрежието, където се провеждат игрите с богатият квартал Barra de Tijuca, намиращ се на 10 мили разстояние от там. Тази линия, ще повиши цените на имотите в богатият квартал, но с нищо няма да помогне на сериозния проблем на Рио с трафика по улиците. Основната част от работническата класа на Рио, която живее на север и на запад от центъра на града, ще има абсолютно същата трудност да се придвижва из града, както преди.


Подобни примери има колкото поискате. Градът построи игрище за голф върху защитените блата на природният резерват Марапенди, което ще деградира екосистемата и ще консумира огромни количества вода – особено ценен ресурс за Рио. Градът също така построи автобусни платна, между различните съоръжения за игрите, които ще облекчат придвижването за представителите на МОК, но ще задръстят допълнително тесните улици на града за всички останали граждани.

Заедно с ненужната и разрушителна инфраструктура, игрите в Рио имат и своята човешка цена. За да се направи място за 32-те спортни съоръжения, олимпийското селище, медийният център и церемониалната зелена площ, градските власти изгониха повече от 77 000 жители на фавели от 2009 г. насам.

В края на краищата, приемането на олимпийските игри е голям икономически риск за всеки град. По-слабо развитите градове, с неадекватна инфраструктура, трябва да похарчат повече за да удовлетворят изискванията на МОК за транспорт, комуникации и гостоприемство. По-развитите градове притежават нужната инфраструктура, но не във всеки случай нужната земя. Те рискуват да унищожат преуспяващите индустрии, само за да оправдаят приемането на олимпийските игри.

 

Автор: Андрю Зимбалист – професор по Икономика към Smith College и автор на книгата „Циркус Максимус: Икономическият риск от приемането на олимпийските игри и световното първенство“. Статията е написа за сайтът project-syndicate.org