Името ти известно ми е само.
Възраст, интереси - за мене са загадка.
Срещнахме се на курса в късен следобяд,
навън валеше - подаде ми чадър (придвидливо яке с качулка имаш си),
който ще ти върна следващия път.
Усмихваш се - зъбите ти бели ме зашеметяват.
Не се плаши, не съм маниак.
Възхищавам се на всичко в теб, така те опознавам най-добре.
Пишеш непрестанно, стараеш се и се справяш уникално. Аз съм "мъничко"
несръчен, помагаш ми и пак в раната сърдечна бъркаш с чарът ти престъпен.
Ръката ти е топла, химикалката мазоли вече ти е подарила.
Подай ми "лапата" за поздрав и да се разходим под капките небесни
без чадър и без качулки.
Да бъдем заедно.
Под синьото небе, разцепвано от гръмотевиците гласни.
Дърветата люлеят се - като че ураган в мигом ще се появи.
Не усещам вятъра - спокоен съм. Прегръдка?
Не за друго - да се стоплим.
Огън нямаме. Забравих - очите ми искрят за теб.
