Карлово изпрати днес в последния му път Иван Томанов, един от значимите български скулптори в нашето съвремие, творец, носещ огромен талант, ерудиция и невероятна душа. В огромното му сърце имаше специално място за всеки човек поотделно. Смехът му - ведър и лъчезарен, шумното му присъствие, даряващо обич, топлота и светлина, общуването с него - директно, пълно с доброта и чистота - това беше Иван Томанов.
Остави непреходни знаци от своето творчество в София, Бургас и родното Карлово. Мраморната колона, изваяна от ръцете му на улица "Васил Левски", сякаш най-пълно отговаря на това, което като творец и човек носеше. В тази колона, както в самия Иван, са събрани знаците за мъдрост и вечност, плодородие и радост, светлина и вяра.
Все търсеше кодовете на човечеството, посланията, знаците - запазени, оцелели или останали скрити тайно някъде през хилядолетията. Познаваше тези знаци и кодове, четеше ги и ги претворяваше в своите скулптури и рисунки. За него като човек и художник най-важни бяха моралните устои на човека и на времето - паметта за предците ни, синовната обич, любовта в нейния най-висш смисъл, вярата.
Рисуваше и пътя, по който пое днес. Осъзнаваше го като мисия, като пътуване, през което трябва да се пренесат важни послания - за любовта между мъжа и жената като част от вечността, за дълга на синовете да опазят предаденото от бащите, за доброто, Бога, който е нашата съвест.
