Ислямисти от Казахстан формират нелегална мрежа край границата с Русия, поглеждайки към долното течение на Волга, предупреждава "Независимая газета".

В Казахстан започнаха при повишени мерки за сигурност съдебни процеси срещу бойците салафити, организирали през юни и юли терористични атентати в Алмати и Актобе. Тогава загинаха 18 души и десетки бяха ранени. Съдиите предстои да проучат над 60 тома наказателни дела, напомня вестникът.

Съседството с Казахстан може да стане сериозен проблем за руското Долно Поволжие. В западните казахстански региони, граничещи с руската Волгоградска област, расте броят на религиозните радикали - симпатизанти на радикални структури и конкретно на ИД. Актуална е заплахата в Южна Русия да проникнат потенциални терористи от Казахстан, пояснява "Независимая газета".

Според анкети в западните части на Казахстан има най-силна радикализация на младежта. С оглед на прозрачната руско-казахстанска граница "проблемът вече не е главоболие единствено на Астана", се казва в статията.

Социолози посочват, че почти 90 на сто от казахстанските младежи се смятат за вярващи, а 86 процента от тях изповядват исляма. Половината от вярващите "активно практикуват" своята религия. Експерти изреждат пред всекидневника фактори, съдействащи за религиозната пропаганда сред младежта - прекомерно изобилие на информация по темата в местния интернет, избледняване на светския характер на казахстанската държава за сметка на религиозните елементи, стремежът на местни духовници да привличат младежи с помощта на "хватки от модерния мениджмънт", и т. н.

Трудно е да бъдат спрени опитите на радикални ислямски структури в Казахстан да разпространят своето влияние върху съседните региони, включително Волгоградска и Астраханска област на Русия, добавя вестникът. Тази пролет в съседни руски региони органите на реда задържаха членове на местна терористична структура. От тях бе иззета екстремистка литература и разглобено самоделно взривно устройство, припомня той.

"Логиката в експанзията на радикалния ислям предполага интернационализация на вредителската дейност. Затова едва ли ще избегнем опити за създаване на терористични опорни бази в най-уязвимите възлови места, най-вече в граничните зони на (околните) държави", прогнозира "Независимая газета".

Според руски експерти появата на нова конституция в Турция ще промени не само формата на управление, но и държавната идеология - турската държава тръгва към ислямизация, пише седмичникът "Аргументи и факти".

Парламентът в Анкара ще започне да обсъжда проект за нова конституция в края на януари или в началото на февруари, съобщиха турски медии. Тези дни премиерът Бинали Йълдъръм заяви, че в Турция се предвижда въвеждане на президентска форма на управление, напомня печатът.

Според руската анализаторка Карине Геворгян, цитирана в "Аргументи и факти", 50 на сто от хората в Турция не са солидарни с "тези нови тенденции", но "идеята за светска парламентарна република, предложена от Ататюрк, вече не действа".

"Добре знаем, че (турският президент Реджеп) Ердоган е умерен ислямист, близък по дух до организацията "Мюсюлмански братя", много популярна в Близкия изток, по-специално в Катар. Излиза, че умерените ислямисти в лицето на "Мюсюлмански братя" са постигнали Турция вече да не бъде светска страна", коментира тя.

Ердоган ще засилва своята власт и все повече ще се отдалечава от Европа, а в бъдеще Турция ще претендира за ролята на държава №1 в ислямския свят, предрича Константин Затулин, депутат от Държавната дума.

"Това означава известна конкуренция с Иран, с другите държави от ислямския свят, означава по-активна роля на Турция в Близкия изток. Колкото до Русия, ние също трябва внимателно да следим това, защото у нас също има мюсюлмани. След разпадането на Съветския съюз Турция се опитваше да пренасочи към себе си вниманието на ислямските бивши съветски републики и да засили влиянието си там", изтъква руският парламентарист.

"Взгляд" коментира съобщения от Берлин, че германската полиция прави обиски в пет провинции заради подозрения срещу 14 чеченски кандидати на убежище с руско гражданство, че финансират тероризма и поддържат връзки с организацията "Ислямска държава". Бегълците явно доброволно са прекъснали всички контакти с Русия. На Запад обаче дейността им може да се използва за антируска пропаганда, пише електронният вестник, цитиран от БТА.

Руският ислямовед Роман Силантиев припомня "терористичните акции в Бостън, извършени от етнически чеченци, дошли навремето от Русия".

"Заподозрените в Германия безспорно може да бъдат използвани за нагнетяване на антируска истерия. Чувал съм вече уж експертни мнения в западни и украински медии, че (руският президент Владимир) "Путин е създателят на "Ислямска държава" и все още финансира това движение", отбелязва експертът.

Силантиев е убеден, че всички адекватни чеченци още навремето са чули призива на своя лидер Рамзан Кадиров и са се върнали в руската република. Според него в Европа са останали само уахабити и други радикали, мнозина от които после са заминали да се бият на страната на ислямистите в Близкия изток или в Украйна - на страната на Киев срещу проруските сепаратисти, твърди "Взгляд". "А тези, които не са заминали, играят ролята на емисари и подкрепят финансово своите воюващи сънародници", смята ислямоведът.