За много мъже, денят на майката или както е известен в България 8-ми Март, е просто ден, в който се очаква от мъжа да подари цвете на жена си или и друг подарък. А поради комерсиализирането на този прекрасен празник, съвсем се забравя за същността му, а някой дори не го почитат. И това е жалкото. А празника на Майката се празнува от векове по цял свят, и целта му съвсем не е мъжът да се сети един път в годината за майката на децата му. Ето и историята на Деня на Майката:
Празнуването на майчинството е историческа традиция, датираща много отдавна. Редица древни култури отдават почит майките като богини, включително древните гърци, които възхваляват Рия (Щраус), майката на всички богове. Древните римляни също почитали тяхната майка богиня – Кибела, с прочуто буйно пролетно честване, а келтските езичници отбелязвали настъпването на пролетта с пищно тържество, свързано с тяхната богиня Бриджит, заедно с първото мляко на родилката. През 17-ти век хората, живеещи на Британските острови, започнали религиозно честване на майчинството, наречено средопостна неделя (Ден на майката), която се празнува през четвъртата неделя по време на великите пости. Този празник изобразява събирането на майките и техните деца, отделяни от тях, когато семействата на работническата класа е трябвало да изпращат децата си за домашна прислуга. На Деня на майката, на децата прислужници се разрешавало да се завърнат вкъщи на този ден, за да посетят своите родители. Популярността на празника изчезнала през 19-ти век, само за да бъде възродена през Втората световна война, когато американските военнослужещи възродили сантименталните (и комерсиални) аспекти на празнуването на американския ден на майката.
В САЩ денят на майката претърпява серия от неуспешни стартове, преди накрая да се превърне в „отличителния“ празник, който празнуваме днес. През 1858, Анна Рийвз Джарвис била първата жена, която въвела официално празнуване на майките, когато в нейния дом в щата Западна Вирджиния тя въвела Работен ден на майките, за да повиши съзнанието на хората за тяхната роля в местното здравеопазване и хигиена. По време на Гражданската война, тя разширила обхвата на Работния ден на майките, за да включи санитарните условия от двете страни на бойното поле. Междувременно Джулия Уорд Хоу, автор на „Боен химн на републиката”, се опитала да въведе национално честване на майките, почитащо естествения стремеж на жените за мир (а не толкова за чистота). През 1872, тя въвела и популяризирала денят на майката за мир да бъде честван на 2-ри юни, който ден бил отпразнуван през следващата година от жени от 18 града в Америка. Празникът продължил да се чества от бостънските жени през следващото десетилетие, но накрая бил преустановен, след като Хоу спряла да финансира честванията. След това, през 1905 Анна Рийвз Джарвис починала и нейната дъщеря, Анна Джарвис, продължила мисията на своята майка. Анна се заклела на гроба на майка си, че ще реализира мечтата на нейния живот за създаване на национален ден в чест на майките. През 1907, Анна стартирала своята кампания, като раздала бели карамфили на насъбралите се хора в църквата на майка й в Графтън, Западна Вирджиния. През 1908, църквата на нейната майка приела молбата на Анна да създаде специална неделна служба в чест на майките – една традиция, която се разпространила през следващата година в църквите в 46 щата. През 1909, Анна напуснала работа и се посветила изцяло на кампания за писане на писма, умоляваща политици, духовници и граждански водачи да въведат национален ден на майките. През 1912 година усилията на Джарвис постигнали успех: Родният й щат Западна Вирджиния приел официален Ден на майката; две години по-късно, американският конгрес приел съвместна резолюция, подписана от президента Уилсън, въвеждаща национален Ден на майката, подчертавайки ролята на жените в техните семейства – а не, според кампанията на Джулия Уорд Хоу, на обществената сцена. Дори и днес, Денят на майката се празнува от американците през втората неделя на май.
По ирония на съдбата, един от най-великите защитници на майчинството в държавата, Анна Джарвис никога не е имала собствени деца. Но това не й попречило да направи празнуването на Деня на майката мисия на целия си живот. Фактически, тъй като празникът ангажирал целия й живот, Джарвис изразявала често тревогата си от нарастването на неговата комерсиализация. „Аз исках той да бъде ден на чувството, не на печалбата,“ обичала често да казва тя.
Да си Жена е дар от Бога! Да си Майка е Божествено!
Източник: http://www.momentofpeace.net/
