Богослужебните одежди, с които е служил (вероятно и ръкоположен) йеродякон Игнатий - Васил Левски, ще бъдат изложени в столичния старинен храм "Св. София". Те ще останат там до края на месец февруари за поклонение. Одеждите - дяконски стихар и орар - по принцип се съхраняват в Сопотския девически манастир "Св. Спас", в който е замонашен Васил Иванов Кунчев. Според преданието, монах Игнатий е облякъл тези одежди при ръкополагането си за дякон и ги е ползвал впоследствие при богослужения. Освен от него, те са носени и от други духовни лица.
Одеждите са изработени през първата половина на XIX вeк в Русия и са подарени на манастира от руски монаси и поклонници, които отсядат в обителта на път за Света Гора. Манастирът е опожарен от турците по време на Освободителната война, но олтарът на църквата, където са били одеждите, оцелява. След възстановяването му манастирът става девически и монахините съхраняват одеждите като една от реликвите му.
В храм „Св. София – Премъдрост Божия”, който е в непосредствена близост до лобното място на йеродякон Игнатий (Васил Левски), и където ежегодно на 19 февруари се отслужва панихида в негова памет, се съхранява и кичур от косите на Дякона. Русият кичур се пази в рамка върху черен фон. Под косите е документирано, че те са дарени на храма на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на йеродякон Игнатий. Надписът гласи: „Декларация. Подписаният Бочо Христов Загорски, на 90 години, първи сестрин внук на Дякон Игнатий – Васил Левски, декларирам, че аз лично подарих на столичния храм „Св. София” кичур от косата на Дякон Игнатий – Васил Левски. Живея в Пазарджик на ул. "Йордан Ненов" № 87, а в София на ул. "Цар Борис І" № 42 вх. А". Достоверността на дарението е засвидетелствано с подписите на Загорски, както и на трима свидетели: отец-председателя на църковното настоятелство на храма, ик. П. Попалександров и ик. Г. Попкръстев.
Одеждите са изработени през първата половина на XIX вeк в Русия и са подарени на манастира от руски монаси и поклонници, които отсядат в обителта на път за Света Гора. Манастирът е опожарен от турците по време на Освободителната война, но олтарът на църквата, където са били одеждите, оцелява. След възстановяването му манастирът става девически и монахините съхраняват одеждите като една от реликвите му.
В храм „Св. София – Премъдрост Божия”, който е в непосредствена близост до лобното място на йеродякон Игнатий (Васил Левски), и където ежегодно на 19 февруари се отслужва панихида в негова памет, се съхранява и кичур от косите на Дякона. Русият кичур се пази в рамка върху черен фон. Под косите е документирано, че те са дарени на храма на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на йеродякон Игнатий. Надписът гласи: „Декларация. Подписаният Бочо Христов Загорски, на 90 години, първи сестрин внук на Дякон Игнатий – Васил Левски, декларирам, че аз лично подарих на столичния храм „Св. София” кичур от косата на Дякон Игнатий – Васил Левски. Живея в Пазарджик на ул. "Йордан Ненов" № 87, а в София на ул. "Цар Борис І" № 42 вх. А". Достоверността на дарението е засвидетелствано с подписите на Загорски, както и на трима свидетели: отец-председателя на църковното настоятелство на храма, ик. П. Попалександров и ик. Г. Попкръстев.
