Световноизвестният гръцки писател Макис Цитас пристига у нас за "Пловдив чете". Той ще бъде специален гост на събитието на 14 юни от 18 ч. във Vintage House (Дом на културата „Борис Христов“, ул. „Гладстон“ 15).

На следващия ден – 15 юни, от 18.00 ч. гръцко-българското сдружение „Аристотел - Културен мост” и издателство „Изида” организират среща с писателя в зала „Стефан Гечев” на посолството на Гърция.

Повод за гостуването на Макис Цитас е българското издание на романа му „Бог ми е свидетел“ (изд. „Изида”, превод Здравка Михайлова). „Един от най-добрите романи, дошли от Гърция“ – такава оценка прави американското списание „Пийпъл“ на книгата, с която Цитас се превръща в едно от знаковите имена на съвременната гръцка литература.

Книгата е преведена на много езици, а театралният спектакъл по нея вече няколко последователни сезона е хит на театралната сцена в Атина.

„Бог ми е свидетел“ е комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един изключително несъвършен, но симпатичен антигерой. В този портрет като в огледало може да види образа си и българският читател, защото характеристиките и проблемите са общовалидни.

Романът рисува комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един изключително несъвършен, но симпатичен антигерой.

Хрисоваландис е петдесетгодишен богобоязлив мъж, наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здравето си и се опитва да разкаже историята на живота си. Дълбоко религиозен, наивен и емоционално незрял, през целия си живот той е бил жертва на хората около него – нагли шефове, продажни жени и собственото му семейство. Злият му началник издевателства, тормози го и злоупотребява с добротата му. Жените в живота му са го приемали само за пари, а баща му и сестрите му, с които все още живее заедно, го презират. Но той обожава нежния пол, макар и малко да се страхува от представителките му. Трагичен и едновременно с това разсмиващ читателя герой, чешит с особено чувство за хумор, той не харесва чужденците, които са залели гръцката столица. Постепенно изоставен от всички, Хрисоваландис обикаля по улиците на Атина на Бъдни вечер само с един куфар в ръка, а окаяната му фигура всеки момент може да бъде премазана от чудовищно жестокото общество, което го е отритнало.

 

Цитати от романа:

Душата ни трябва да бъде крепост, където не се допуска да снове напред назад всяко курве. Не трябва всяка вулгарна женска да намира тайна вратичка и да ни разкатава, да ни изтърбушва душевно. Трябва да държим портите заключени със седем печата и да питаме: „Кой чука?”.

Жената е като пожарната команда. Като види мъж, обгърнат в пламъци, е длъжна да знае как да потуши огъня, как да го спаси. Но обикновено го оставя да изгори.