Един ден боговете се събрали и решили да се позабавляват.

Един от тях казал:

- Хайде да отнемем нещо на хората.

Всички заедно помислили и решили да им отнемат щастието. Само не могли да решат къде да го скрият.

Първият казал:

- Хайде да го скрием на върха на най-високата планина в света.

- Не, ние сме направили хората силни. Все някой ще успее да се изкачи и да го намери, а намери ли го един, всички останали ще разберат къде е щастието – отговорил втори.

- Тогава да го скрием на дъното на морето.

- Не, не забравяйте, че хората са любопитни. Някой ще изобрети машина за подводно плаване и тогава обезателно ще намерят щастието.

- Да го скрием на друга планета, по-далече от Земята – предложил друг.

- Не, дали сме им достатъчно ум. Все някога ще изобретят кораб, с който да пътешестват из Космоса, ще намерят планетата и ще си върнат щастието.

Най-възрастният бог, който през цялото време мълчал, казал:

- Аз знам къде да скрием щастието.

- Къде?

- Ще го скрием в самите тях. Те ще бъдат толкова заети да търсят щастието навън, че и през ум няма да им мине да го търсят вътре в себе си.

Всички богове се съгласили. От този момент хората прекарват целия си живот в търсене на щастието, без да знаят, че то е скрито вътре в тях.